Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Единственият стана на 60

Единственият стана на 60

10-01-2020 Хари ЛАТИФЯН

България има много легенди - олимпийски и стотици световни шампиони, получили признание от спортната общественост из цялата планета. Хора, играли на най-големите форуми и делили сцената с най-значимите фигури. Но той все още е само един в родната история. Единственият, докоснал се до Извънземните.
Георги Глушков навършва днес 60 години. И ще отпразнува своя юбилей в офиса на федерацията по баскетбол. Там, където прекарва основната част от изминалите 10 от житейския си път. Някогашното страшилище под двата коша продължава да търси пътя към излизане от кризата на любимия спорт с оранжевата топка. Застанал по неволя начело на централата през 2011-а, легендата няма време да се връща назад в спомените си.
"60 наистина е много солидна цифра. И започва да се усеща все повече. Годините си тежат, няма какво да крия. Когато бях на 40, се чувствах като на 25. Сега вече е различно. С напредване на времето болежките се обаждат все повече. Но ако трябва да се връщам назад, в онези хубави години, си спомням с носталгия за периодите, когато бях с момчетата. Правя го рядко, само когато се съберем заедно със съотборниците. През останалото време не се унасям в спомени, защото няма за кога. Работата тук не спира и не чака. Да, бяха хубави години. Опитвам се да не сравнявам поколенията, но истината е, че когато си бил на терена, не може да не го правиш. Днес децата са по-различни от нас, когато бяхме на техните години. Трябва да се съобразяваме с това, но и те трябва да знаят, че и преди тях е имало баскетбол. Честно казано, не искам да си правя равносметка сега. Може би, когато стана на 70-75, ще си спомням всеки ден за отминалите години. Сега обаче не е времето за тези неща", споделя в типичния си скромен стил Глушков.
Върлината от Трявна, който със съжаление отчита, че продължава да е единственият българин, докоснал се до магията на НБА. Неговата кариера може да стане страхотен сценарий за филм. Мнозина са категорични, че това би се превърнало в най-добрата спортна екранизация за България. Все пак - никой наш баскетболист не може да се похвали с 18 точки срещу Карийм Абдул-Джабар и ЛА Лейкърс в първия си мач отвъд океана, нали така?!
______
Забивачът от Балканите

Георги Глушков прави първите си стъпки в спорта като вратар на училищния отбор по футбол, но учителят му по физическо в Трявна Апостолов накланя везните към баскетбола. Един ден младежът и треньорът му в училище Петър Милчев виждат във вестник "Народен спорт" конкурс - "Висок баскетболист", и попълват талон за неговото участие. Глушков тогава е на 15 години и е висок 185 см, но с треньора му добавят още 2. И те обаче не се оказват достатъчни и той не е поканен на приемен изпит в София. По-късно бива отхвърлен и от спортните училища в Плевен и Русе. Късметът му излиза най-неочаквано в Ямбол. По това време местният наставник Симеон Варчев подбира момчета, родени през 1960-а. Освен с ръста си младокът впечатлява и с непримиримостта да играе баскетбол. Така през 1975 година идва предложението от Варчев и Глушков напуска родната Трявна.
За годините си Георги расте скорострелно бързо. За една година стига до 198 сантиметра, което сериозно плаши майка му и жената дори го завежда на лекар. Оказва се, че всичко е наред, но му откриват аритмия на сърцето. За щастие това не става проблем за кариерата му, а напротив - всичко потръгва стремглаво напред. Младият състезател започва да получава десетки покани от треньорите в цялата страна и постепенно става част от всички формации на българския национален отбор. В преломен момент обаче Глушков решава да се откаже от баскетбола заради носталгия по родния дом и приятели. Майка му се оказва решаващ фактор и не позволява това да се случи. Оттогава Варчев и съпругата му приемат Георги като собствен син и отварят дома си за него. Така Глушков ги следва навсякъде и отива заедно с тях да играе по-късно в Балкан и Варна.
Всичко, докато не замине за Лигата на извънземните. Това се случва през заветната 1985 година. Тогава Глушков става не само първият българин, но и първият баскетболист от Източна Европа и целия социалистически лагер, избран в НБА.
На Универсиадата през въпросното лято в Щутгарт състезателят разбира случайно, че е попаднал в Драфта на Финикс. Малко по-късно Глушков тръгва за САЩ с неговия треньор Симеон Варчев и международния съдия Стефан Станев, който единствен говори добре английски. Той очаква да кара пробен период, но вместо това още на летището е посрещнат от десетки журналисти и разбира, че вече е част от състава на слънцата.
Първият му мач е срещу ЛА Лейкърс. В залата има 15 хиляди души, които са се събрали да гледат Карийм Абдул-Джабар, но българинът се представя отлично и вкарва цели 18 точки в първия си досег до НБА. Последват редица преговори с България, тъй като състезателят е военизиран играч на ЦСКА, но в крайна сметка Глушков получава разрешение да замине. Договорът му в НБА е за $175 000. Той записва 49 мача с екипа на Финикс, като американският Sports Illustrated му лепва прякора Забивача от Балканите.
Преди втория му сезон в НБА Глушков участва на летен лагер с тима, когато решава да потърси нови пътеки за своето бъдеще, защото не получава гаранция за достатъчно игрово време (б.р. - играе средно по 16 минути в първия си сезон). На същия камп италиански мениджъри харесват българина и му отправят добра оферта. Така през 1986 приключва кариерата му в НБА и той подписва с италианския Казерта. Глушков остава там четири години, като играе и финал за КНК.
След като приключва кариерата си, Забивачът от Балканите изкарва още няколко години на Апенините, преди да се завърне в България през лятото на 2008-а. След идването у нас получава предложение от тогавашния президент на федерацията Михаил Михов да стане главната фигура в изграждането на нов стил на работа, поемайки поста мениджър по развитието. Година по-късно Глушков става изпълнителен директор, а през лятото на 2011 година, след смъртта на Михов, застава начело на федерацията.
Из "Алманаха на българския баскетбол".