Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Една луда глава на 50

Една луда глава на 50

02-04-2021 Юлиян ДИМИТРОВ

Някои от футболните звезди се отличават и със своeто нестандартно поведение на и извън терена. Един от христоматийните примери за „луда глава” е бразилецът Едмундо, който днес навършва 50. Известният като Животното е един от най-колоритните играчи в историята на футбола.
Едмундо е роден в Нитерой, в близост до Рио де Жанейро, и израства в огромния мегаполис. Първоначално тренира джудо, но на 9 е заведен от треньора си във Вашку да Гама. Момчето е играло футзал в родния си град, както и в отборите на Флуминензе и Ботафого, но дължи развитието си най-вече на мореплавателите. Там се превръща в истинска легенда, а в кариерата си общо пет пъти облича екипа на клуба.
Още в началото показва класа и на него се възлагат страхотни надежди. Дебютира за Вашку през януари 1992-ра, а през август получава и първата си повиквателна за селесао. Успехите отвеждат Едмундо в Палмейрас, където изкарва много успешен период, печелейки титлата и е номиниран от сп. „Плакар” за отбора на годината.
Буйният му нрав не остава скрит за дълго и той получава 4 червени картона в дебютната си година за Вердао, а реакцията след единия от тях е шамар в лицето на съдията. Малко преди Мондиал’94 Едмундо получава клубно наказание за гневна реакция към треньора Вандерлей Люксембурго при смяна. Притеснен от избухливостта му, селекционерът Карлос Алберто Перейра го оставя извън състава за турнира, въпреки апелите на Ромарио и Роберто Ривелиньо.
Едмундо обаче не си взима поука. През октомври 1994-та, по време на мач в Сао Паоло, внезапно изпада в дива ярост, връхлита резервната скамейка на съперника и напада трима футболисти. Първият се разминава с шамар, вторият директно е нокаутиран, а третият получава здрав ритник. Срещу побойника е пусната жалба в полицията и следва наказание за 40 дни. Едмундо се оправдава с пристъп на временно умопомрачение, след като от пейката обиждали майка му.
Нещата обаче се влошават. През март 1995 г. изпуска дузпа при загуба от Ел Насионал в Копа Либертадорес и в гнева си след срещата чупи камера по време на интервютата. След постъпката си четири дни не излиза от хотела в Еквадор и е глобен с 10 хиляди долара. Обещава да се поправи, а „Плакар” пуска негова снимка с плюшено мече и текст: „Животното се нуждае от грижи".
Следват нови разправии с треньори, съотборници и дори с борда на клуба. В резултат Животното не получава нов договор и се премества във Фламенго, където се събира в атаката с Ромарио и Савио. През октомври 1995 т. при 3:0 над Велес Сарсфилд Едмундо зашлевява Флавио Сандона от гостите, а той му отговаря, като го сваля на земята с удар. В резултат настава меле между футболисти и треньори от двата щаба.
Същият месец срещу Вашку да Гама скандалджията показва гениталиите си на феновете на бившия си клуб в отговор на отправените към него обиди. След случката Едмундо заявява: „Съвестта ми е чиста. Винаги си слагам ръката на слабините, когато разгрявам. Просто си тичках."
През декември 1995 г. идва и най-мрачният момент в живота му. Шофирайки мъртвопиян, Едмундо причинява катастрофа, която отнема живота на трима души. Той се отървава само с драскотини. По-късно споделя: „Никога няма да се възстановя от инцидента“. Следва трансфер в Коринтианс, но след скандал със съотборника си Крис се завръща във Вашку и помага клубът да се спаси от изпадане.
1997-а е най-успешната в кариерата на нападателя. С Бразилия печели Копа Америка, вкарва 29 гола за Вашку и триумфира с титлата. Въпреки получените 7 (!) червени картона, „Плакар” го избира за Футболист на годината.
Едмундо преминава във Фиорентина с големи очаквания и желание да играе рамо до рамо с Габриел Батистута и Руй Коща. Конкуренцията обаче изважда наяве най-лошата му страна. След като реагира остро на факта, че е оставян на резервната скамейка, си събира багажа и няма намерение да се връща. Все пак премисля ситуацията и през март 1998-а открива головата си сметка в Серия А срещу Наполи.
На мондиала във Франция влиза като резерва срещу Мароко (3:0) в групите и във финала срещу петлите (0:3).
Скандалите обаче не свършват. В Италия има пререкания с Джовани Трапатони и съотборниците си. Във Вашку се събира пак с Ромарио, но отношенията изстиват, след като той поставя карикатура на Едмундо в тоалетната на бара си. Следва разрив и Едмундо отива под наем в Сантос.
Последният мач за скандалния нападател за Бразилия е през ноември 2000 г. срещу Колумбия (1:0). През януари 2001-ва се завръща в Италия с екипа на Наполи, но изкарва шест кошмарни месеца, тимът изпада, а кариоката е определен за най-слабия футболист през сезона.
Завършекът на кариерата му е повече от емоционален. Приключва там, където всичко е започнало и където се е връщал в най-трудните си моменти - във Вашку да Гама. Лебедовата му песен обаче е трагична – треньорът Ромарио е уволнен, 36-годишният Едмундо така и не намира най-добрата си формата, а в последния му мач като професионалист Вашку изпада за първи път в 110-годишната си история. В момента бившият голаджия работи като телевизионен коментатор.