Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Епохата на извънредния футбол

Епохата на извънредния футбол

05-02-2021 Жаклин МИХАЙЛОВ

Скоро ще стане една година, откакто най-великата игра стана различна

Макар и констатацията да е прекалено силна и твърде категорична, трябва да признаем, че футболът не е същият. И че сме го изпратили в миналото някъде около 14 март 2020 година, когато целият свят се затвори за провеждането на футболни мачове. Няколко месеца по-късно играта се завърна, но вече не е същото. Не е същото поради една единствената причина -

стадионите са празни

Опитът за допускане на публика с някакви странни квоти претърпя пълен крах. Все пак имаше някои светли моменти, като появата на фенове на „Анфилд“ и странните „служители“ онзи ден на финала за Копа Либертадорес. Палмейрас и Сантос май са клубовете с най-голям щат от работници в света! Но точно този мач ми дава повод да докажа тезата си.
Вече се бяха изиграли 100 минути редовно време, когато непознатият за мен Брено Лопес вкара победния гол за Палмейрас. Всички, които обичаме футбола, знаем каква е реакцията на футболистите при решителен гол във финален мач в последната минута. Тогава разбираме, че емоцията, която дава футболът, е несравнима с нищо от останалия живот. И Брено Лопес също долови, че това е големият миг на живота му. Съблече фланелката и, забележете – тръгна към хилядата служители на Палмейрас. Изтича на спринт разстоянието до сектора и се вряза като торпедо в посрещачите. Междувременно от всички страни в същата посока се насочиха играчите, резервите и треньорът Абел Ферейра. Отнякъде изникнаха безбройни официални лица, които започнаха да падат на колене и да отправят молитви към небето. Това е

футболната магия, която се изпари

в последните 11 месеца. Затова е измислена тази игра. Без реципиента, който не гледа мача от трибуните, а го преживява така, все едно че е на терена, нищо не е същото.
И давам обратния пример с давност седмица по-рано. Рома и Специя играят на „Олимпико“ в Рим. От една страна, не харесвам стадионите с лекоатлетическа писта, защото те нарушават чисто футболната идилия и правят разстоянието между фенове и футболисти прекалено отдалечено. Но си има и добра страна. Десетки пъти сме наблюдавали сцената как Тоти вкарва гол и спринтира към агитката на Рома. И това са 30 или 40 метра ода на радостта. Дори Рома да са ти напълно безразлични, сцената няма как да ти е. Та в мача Рома - Специя се получи много подходящ момент да видим отново същата сцена, па макар и без замесен номер 10 в нея. Гостите от Специя, които са много специален отбор, взеха, че изравниха за 3:3 в последната минута от редовното време. И при следващата атака Рома вкара гол. И авторът на попадението Лоренцо Пелегрини по навик тръгна към сектора с привърженици. Тръгна, ама се спря почти веднага. Дългият спринт на радостта в този случай щеше да е смехотворен и комичен. Защото там, където щеше да ври и кипи, този път нямаше никой. Всъщност слагат някакви монитори, на които се виждат как привържениците куфеят вкъщи. Обаче не е същото. За тенис и баскетбол става донякъде. Но за футбола определено - не.
Двете случки

илюстрират достатъчно ясно
моментната картина

и тя със сигурност няма да се промени до края на април. А през май е много спорно дали на големите мачове ще бъдат допуснати зрители. Всъщност Супербоул тази неделя ще даде отговор на доста от въпросите. На стадиона в Тампа ще бъдат допуснати 22 хиляди зрители. И определено това ще спаси най-важното спортно събитие за годината. Не ми се мисли, ако и Супербоул се играе на закрити врати. Това вече си е истинският край на историята!
Футбол без зрители няма нищо общо с футбол със зрители. И завършекът на предишния сезон, и целият сегашен след време ще останат под някакво определение, което може да бъде нулев, мрачен, празен. Ще му се лепне нещо отпред със сигурност. Но то ще бъде с негативен подтекст. Това, че се играят шампионати, е по-добре, отколкото да не се играят. Март и април видяхме какво е само с Беларус, Никарагуа и Бурунди. Но все пак не е същото.
И то като тенденция се вижда от развоя на големите първенства. Двубоите понякога дори не достигат нивото на тренировъчни мачове. Нищо не може да вкара настроение и прекалено много избива корелацията с телевизионните права и букмейкърите. Защото дали се признава, или не – те в

момента изкарват парите
на футболистите

Само един пример, и то не с топклуб. Наскоро влиятелен човек от управата на Уест Хем призна, че всеки мач у дома им носи загуба от минимум 3 милиона паунда. А домакинските мачове са поне 20 на брой. Парадоксално е, че независимо от загубите чуковете преживяват най-добрия си сезон от много години насам. Но такива парадокси показват, че нещо определено не е наред. Странни резултати от типа на 9:0 също сочат в тази посока. Лийдс например спечели с 5:2 едната седмица и на следващата загуби с 2:6. От една страна, много драматично, обаче и доста изкуствено. Странно, но мачовете се провеждат основно в два варианта. Или са много тегави и голове няма, или единият от съперниците се превръща в

копие на Кубрат срещу Джошуа

И тук няма начин да не намеся фактора публика. За отбори като Ливърпул тя е от жизнено важно значение. Помните ли как обърнаха мача в Истанбул от 0:3 до победа след дузпи. Ами на почивката 15 минути им изнасяха серенада и като се върнаха, изглеждаха като изгладнели лъвове.
Естествено, времето даде шанс на някои за сметка на други. Печелят по-устойчивите психически. Чоло и неговият Атлетико например въобще не се влияят от публиката. Те и на планетата Марс да отидат да играят, пак ще бъдат същите. А рохибланкос са почти сигурни шампиони. Другият привилегирован е Манчестър Сити. С тика-така със зрители и без такива е без значение. Примери много и различни, но е факт, че има отбори, които са зависими, и такива, които са напълно независими от шумотевицата на стадиона.
Каква е ситуацията у нас? Изводът е, че извънредно положение във футбола при нас няма. Може би Левски, ЦСКА и пловдивските отбори са ощетени, но само за някои мачове. За останалите е напълно без значение какви ще са инструкциите от НОЩ. А те са, че публика няма да се допусне вероятно до края на първенството.
Никой не може да предскаже колко време ще трае тази отвратителна извънредна ситуация, която, за съжаление, уби футбола. И надеждите, че всичко това ще е само един кратък сън, започват да изтляват. И като си пуснеш в интернет мач отпреди 14 март 2020 година, ти иде да плачеш от мъка. Защото разбираш какво ти е било отнето.