Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

21-01-2025 Жаклин Михайлов: Синьо мъртво вълнение

Жаклин Михайлов: Синьо мъртво вълнение

21-01-2025 Жаклин МИХАЙЛОВ

Спокойствието е най-хубавото нещо в живота, но за съжаление то не е гарантирано. Само допреди седмица анализът на ситуацията във футболен клуб Левски щеше да е в изключително розови тонове. Излезе обаче един бивш вицепремиер по телевизията, каза няколко приказки и ситуацията се смени коренно. Изведнъж стана взривоопасна, защото е ясно какво се лови в мътни води и какво се случва в смутни времена.
Какво ще се случи не е много ясно, но какво се случи досега е напълно ясно. Преди
година по това време

се говореше за
много милиони

задължения и надвиснал фалит. След това стана промяна в управлението и темата беше затворена напълно. В Левски крайностите са начин на живот и феновете са се приспособили към реалностите. Футболният клуб потъна в охолство, както се разбра, похарченото за последните 12 месеца отива към 25 милиона лева. Трябва да се върнем много назад във времето, за да открием толкова щастлив момент в битието на футболен клуб Левски. Противно на ширещото се мнение, че едва ли не Левски е галеник на всяка власт, истината е много по-различна. В по-голяма част от последните 30 години сините са имали много сериозни финансови проблеми. А най-сериозните са създавани от нелепо управление, натрупало колосални задължения. Които между другото са се превърнали в дамоклев меч. Защото новият собственик по принцип не обича да плаща стари задължения. Всеки такъв се стреми към бързи успехи и затова влага парите си в рентабилни за него проекти. А старото се замита под чергата, но, както се вижда, винаги може с едно движение на метлата да го върне обратно отгоре.
Добрата новина за феновете, които по принцип са склонни към всякаква колаборация и за които понятия като морал, чест, история и традиция не означават абсолютно нищо, е, че любимият им клуб харчи по 25 милиона лева годишно, основно за заплати на световноизвестни футболни звезди. Левски в ускорени темпове догонва Лудогорец и е сигурно, че е изпреварил с поне две дължини ЦСКА. На терена това все още е недоловимо, но, както са казали марксистите, количествените натрупвания рано или късно ще доведат до качествени изменения. Харченето на колосални за родните стандарти суми говори за

амбиции и мечти

По високите етажи в Левски съвсем сериозно се приказва за титли, купи и най-вече за ново влизане в групи на Шампионската лига. Пътят към целта е един и той минава през детрониране на сегашния хегемон и отвоюване на неговото запазено право на атака на европейските пари. Петгодишният план не е измислица, той е реалност, а зад него стоят 125 милиона лева обезпечение. Които ще бъдат давани, но под условие – да се запази финансовото благоденствие на собственика. Удоволствието, както се вижда, струва средства. Пари, които сега са поставени под натиск, защото някакъв бивш вицепремиер се загрижи за психическото здраве на българския народ. Между другото с не много прецизирани мотиви и с още по-малко ясен път за осъществяване на своята идея. Но това са парламентарни и политически действия, които са съвсем друга тема.
На днешния ден мъртвото вълнение е дали Левски ще бъде издържан на достигнатите през 2019 година нива? И точен отговор няма как да има, защото предстои дълга и мъчителна процедура по евентуална трансформация на един огромен частен бизнес. Ако някой си мисли, че това може да стане от днес за утре, жестоко се лъже и е много наивен. Сравненията с 1944 година са неуместни, тогава се е променило държавното устройство. Сега нещата не могат да станат толкова елементарно с взимаме ти фабриката и те пращаме в Белене! Тази работа може да се проточи с години по различните инстанции. Предстоят много перипетии, а през цялото това време футболен клуб Левски ще си живее своя отделен, самостоятелен живот. Собственикът, който и да е той, може да дава пари, може и да не дава, но Левски ще го има. Заплахата за

фалит и
преминаване през
чистилището

почти сигурно няма да се осъществи. Прецедентът с ЦСКА няма да се повтори, защото е твърде болезнен за всички заинтересувани от мира и спокойствието в държавата. Привържениците могат да са спокойни, любимият им клуб не е застрашен. Призивите за гражданско неподчинение трябва да се обмислят трезво, футбол и политика не е уместно да бъдат смесвани.
След 20 дни се подновява първенството. Сините фенове могат и ще изразят своята непоколебима подкрепа много скоро в дербито срещу ЦСКА и в мача за купата срещу Лудогорец. Стадионът е тяхното място, а не улиците. Едно е ясно, човекът с мажоритарния дял може да прави каквото си поиска. В българския, непроходил още професионален футбол е така. Всичко зависи от настроението на собственика и всеки сам да си отговори нормално ли е това. Всеки фен на футбола отива на работа и си изкарва сам възнаграждението. Във футбола се дава, издържа, обезпечава, подарява, всичко друго, но не и печели от самия продукт. Там е заровено кучето и никой не иска ситуацията да бъде променена. И затова мисленето е деформирано. За Левски винаги ще се намери собственик, но какво печелят от това клубът и привържениците. Абсолютно нищо. И затова по-добре да не си развалят спокойствието.