Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

10-07-2020 Загубата в Разград каза всичко за Левски

Загубата в Разград каза всичко за Левски

10-07-2020 Желю СТАНКОВ

Не е уместно феновете да изтръскват джобовете си, а да се говори за фалит след 20 дни

Коефициент 9.50 за победа на Левски казва всичко, дори и на тези, които само са чували за залагания. А от другата страна 1.35 за фаворита Лудогорец. Все е било, ама сините никога досега не са били пращани в ъгъла чак толкова в тъмното. Но както се казва, само от показаното на терена се вижда, че такова разпределение на коефициентите е напълно реално. В момента разликата между двата отбора е от Лом до Лондон. Като клубове също всичко е в много плюс за Лудогорец, като изключим фенската маса, имената и историята. А и като потенциал, защото тимът от Разград повече от това няма как да се развие. За разлика от Левски, който има накъде, но не знае как.
Но нека се опитаме да надникнем зад някои детайли около срещата в сряда привечер. Стана дума за потенциал. Левски наистина има накъде да го развие, а мъничката синя агитка в Разград е показателна за това, че феновете са в трайно състояние на апатия, да не кажем безсилие. Готови са да викат, дори да крещят, да изтръскват и последните си стотинки от джобовете, но явно всичко си има някакъв

лимит на търпимост

Със сигурност запалянковците не са брашнени чували, но могат винаги да се напрегнат още. Но за целта трябва от другата страна да има адекватно поведение. А има ли такова?
Добре, де, адекватно поведение ли е настоящият треньор непрекъснато да храни бившия? Гошо Тодоров направи компромис със свободното си време и нервите си, за да се хване на това криво и неясно хоро в изключително деликатен момент. Но пък някак си не е окей запред феновете, непрекъснато да сервира храна на Петър Хубчев. Не бил виновен Николай Михайлов, че е дебел, кой го бил разхлабил в такова състояние. Добре, де, ясно е, че Тодоров е прав, но такива отношения не са запред хората, които хем плащат заплатата на Николай Михайлов, хем ще платят неустойките на Хубчев, хем и възнаграждението на настоящия треньор, колкото и символично да е то. Когато феновете издържат клуба, този клуб трябва да отговаря с разбиране и коректност. След мача в Разград пак: Ама какъв живец, казва Тодоров, този отбор нямаше живец и цяла есен с всичките му пари и петзвездни условия и организация. Да, ясно, при киселия Хубчев футболистите не играли атакуващо и не изпитвали удоволствие от играта и бяха една монотонна група. Обаче дали на Тодоров му олекна, като го каза това, или пък дали на феновете дарители им стана по-приятно от състоянието на клуба и отбора? Едва ли. Ама утре пак ще кажат на привържениците - помагайте.
Хубаво е, като се правят призиви за дарение, да не се поднасят информации с краен срок за намиране на 5 милиона лева или фалит. Кой запалянко ще отиде да внесе 10, 20 или 50 лева, като знае, че с тях и без тях е все тая. 5 милиона лева не могат да се набавят с есемеси и виртуални билети. На потъващ кораб няма как

да изгребеш водата
с кухненски черпак

Така се отблъскват и потенциални партньори и спонсори. Кой би се обвързал стратегически с клуб, който непрекъснато обявява, че е с крак и половина в процедура на несъстоятелност. Преди доста време и изпълнителният директор би аларма, че фалитът чука на вратата. Обаче положението не е чак такова, каквото го описват Тити Папазов и Павел Колев. Да, падежните дати са минали и заминали, но футболистите не се разбягват. Защо ли? Пък и масово напускане на скъпите чужденци не означава фалит. Дългове се разсрочват и в най-богатите клубове. Въпросът е как се поднася информацията и какво има зад завесата.
И накрая: Хубаво е Наско Сираков с целия си авторитет, трупан през годините, да постави въпроса ребром: На който му се остава в Левски с евентуална опасност от минаване през В група, да остава. Другите - багажа и да поемат в неизвестна посока. Това важи за и за футболисти, и за служители, та чак до директори. Защото много мрънкалници се навъдиха и като че ли е по-добре всички като Гошо Тодоров да казват това, което мислят, а не всички да гадаят кой какво смятал да направи, но предпочитал да го стори по заобиколния начин.