Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

26-04-2018 За втори път синьо-бял финал

За втори път синьо-бял финал

26-04-2018 Янаки ДИМИТРОВ

Най-старите столични клубове у нас – 105-годишната Славия и почти 104-годишният Левски, водят съперничеството си от 1915-а! И за този период само веднъж са спорили на финал за националната купа. При това сблъсъкът им завинаги ще остане в историята.
На 1 май 1996 година бели и сини се изправят един срещу друг на „Васил Левски“ пред около 20 хиляди зрители. В 35-ата минута нападателят Атанас Киров извежда Славия напред. Заслуга за попадението му има голмайстор №1 в историята на Левски Наско Сираков, който с екипа на белите играе трети пореден финал за трети различен отбор (преди това за Левски и Ботев Пд). „Не очаквах, че топката ще дойде до мен. Беше много трудна, но Сираков се пребори мъжки и с шпагат ми я подаде. Усетих, че единственият начин да отбележа е да я копна. Замахнах, че ще бия силно, вратарят Пламен Николов излезе и го прехвърлих в далечния ъгъл“, обяснява попадението си Киров.
През втората част Левски прави безплодни опити да изравни, а след това да стигне и до обрат. Тече 76-ата минута, когато босът на сините Томас Лафчис, който малко преди това разгневен е слязъл на пистата, нахлува на терена и дава знаци на футболистите да напуснат игрището. Той е бесен от отсъждания на съдията Митко Митрев. Масло в огъня на страстите долива Сираков, който, вместо да изпълни тъч, продължително жонглира с топката с глава и сетне демонстративно се покланя на публиката. Сините напускат игрището, където техните съперници ги чакат близо половин час сред канонадата от бомбички, факли и ракети, обградени от плътен кордон служители на реда.
В крайна сметка Славия получава купата и прави златен дубъл, а БФС присъжда служебна победа за белите с 4:0. Левски е глобен с 60 хиляди лева, а президентът му Томас Лафчис – със 100 бона. Бившият вратар обяснява действията си така: „Тогава имах информация, че ще се случи нещо такова. Този съдия Митко Митрев няма и две седмици преди мача беше казвал едни други неща. В течение на финала виждах как реагира. Не ни даде две чисти дузпи. Фаулове не свиреше за нас. Втори жълт на техен състезател не го показа. Това беше последната капка, която преля чашата“.
Очаква ли ни толкова горещ финал и на 9 май? Белите са черна котка на Левски в надпреварата – в 14 мача имат 6 победи, при 5 поражения и 3 равенства. А освен това са отборът, който ги спря към титлата през 2013-а.


Финал, 1 май 1996 г., София
СЛАВИЯ – ЛЕВСКИ 4:0 служ.
Прекратен при резултат 1:0 за Славия в 76-ата минута
„Васил Левски“ 19 500

СЛАВИЯ:
Здравко Здравков, Владимир Иванов, Петър Цветанов, Стефан Колев (к), Кирил Качаманов, Зоран Ристич, Диян Ангелов, Наско Сираков, Атанас Киров, Антон Димитров, Цветозар Дерменджиев (64 – Михаил Захариев)

Стоян Коцев

ЛЕВСКИ:
Пламен Николов, Борислав Илиев, Валентин Дъртилов, Георги Иванов-Геш, Иван Василев, Владимир Йонков, Пламен Тимнев (46 – Тодор Зайцев), Мариян Христов, Илиян Симеонов, Емил Велев (67 – Петър Пенчев), Христо Йовов (62 – Дончо Донев).

Иван Кючуков

Голмайстор: 1:0 Ат. Киров 35
Съдия: Митко Митрев (Сф)
ЖК: Ст. Колев, Качаманов (С); Дъртилов, Ив. Василев, Вл. Йонков, Ем. Велев, Ил. Симеонов
ЧК: няма



ЛЕВСКИ ЗА КУПИТЕ

25 пъти носител на националната купа - 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1958/59, 1966/67, 1969/70, 1970/71, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1985/86, 1990/91, 1991/92, 1993/94, 1997/98, 1999/2000, 2001/02, 2002/03, 2004/05, 2006/07 г.

Носител на Купата на България (като второстепенен турнир) през 1981/82 г.

Трикратен носител на Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир) – 1983/84, 1986/87, 1987/88.

Трикратен носител на Суперкупата на България – 2004/05, 2006/07, 2008/09 г.

Двукратен носител на Царската купа (без самостоятелен турнир) през 1933 и 1937 г.

СЛАВИЯ ЗА КУПИТЕ

Седемкратен носител на националната купа през 1952, 1962/63, 1963/64, 1965/66, 1974/75, 1979/80 и 1995/96 г.

Четирикратен носител на Царската купа (без самостоятелен турнир) през 1928, 1930, 1936 и 1943 г.

Двукратен балкански клубен шампион през 1986 и 1988 г.