Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Здравей, футбол, рано е за ваканция

Здравей, футбол, рано е за ваканция

08-05-2018 Желю СТАНКОВ

Трудно се променя футболната култура на българина. Сини и червени си разменят словесни престрелки за това какви са приоритетите на едните и каква е ценностната система на другите, но истината е, че става дума за едни и същи хора (с малки изключения) с едни и същи разбирания за спорта. Общо взето нещата опират до това – какви сме ние, пък кои сте вие. А говорим за идентични нагласи.
Левскарите например се изпъваха, че за тях никога не са били важни точките, медалите и разните му там брой трофеи.

Синята идея е преди всичко,

казват те. Обаче тези дни като на длан ни се появи доказателство, че това съвсем не е така. Неопровержим факт е, че на стадиона се ходи най-вече когато има?? силен отбор и този силен отбор трябва да се състезава с друг отбор, независимо от името му формата му, и залогът е голям.
При ЦСКА ситуацията е ясна. На финала за купата с Монтана стадион „Васил Левски” бе пълен повече, отколкото преди няколко дни на 70-годи??ния юбилей. Да, отчитаме и че на практика този клуб претърпя административни трансформации, но колкото и да е отливът на фенове по този повод, тенденцията е ясна. Ако от мачът с Лудогорец зависе??е ??ампионската титла този сезон, трибуните на националния стадион щяха да се пукат по ??евовете от червени привърженици. Това е вън от съмнение.
С Левски бе същото. Мнозина от запалянковците призоваваха за масово посещение на „Герена“ по случай 75-годи??нината от рождението на Георги Аспарухов, обаче клубният стадион остана полупразен. Да, всеки знае кой е Гунди и защото синята публика трябва??е да е на стадиона, от клуба положиха доста, но явно недостатъчно усилия да привлекат хората под знамената. За голяма част от синята част на България този юбилей някак си мина като част от очакването на финала за купата със Славия. В социалните мрежи и по форумите предпочитаха да си снимат билетите за сблъсъка за трофея в сряда, отколкото тези за юбилея и мача с Ботев.
Това е то, трудно може да се промени нагласата на всеки поотделно, става дума за голяма маса привърженици, всеки от които е различен характар и вече си има изградени виждания за всичко около футбола. Неслучайно някой бе казал, че в България има поне 6 милиона треньори на националния отбор. ?? с клубните пристрастия е същото, на трибуните може?? да чуе?? мнения от единия до другия полюс, примерно по въпроса – чужденци или юно??и да играят в Левски и ЦСКА. ?? дали администрацията и спортно-техническото ръководство да са професионалисти

или пък да носят
синята/червената
идея в сърцата си

Като последният емблематичен за тази дилема бе Георги ??ванов – голям левскар, но очевидно недостатъчно способен като спортен директор и треньор за синия клуб.
Сега наред е дълго чаканият момент, в който само от някакви си 90 минути зависи дали стадион „Васил Левски“ ще изригне в синьо при връчването на купата на България. Забравената тръпка и крайната необходимост от припомняне на тези мигове и изживяването им, тласна хиляди фенове към покупка на билети. Позабравеното усещане да притежава?? пропуск за спектакъл, който за около два часа ще те изстреля в друго измерение. ??ма нещо вярно в това, че Левски обича Купата и Купата обича Левски. Дали заради неписаното правило, че ??ампионската титла може?? да си я напазарува??, но купата – не, или пък заради други обстоятелства, сините привърженици винаги са отдавали по-особено значение на този турнир. Плакатите „Купата е синя“ и „Купата за нас е чест“ винаги са били част от репертоара на сектор Б. Хубаво е периодично на дневен ред да излиза истерия за билети. Загубеният финал с Черно море в Бургас няма как да бъде забравен. ?? заради развитието на мача, и най-вече заради голямото преместване на групи хора към една точка, към един стадион. Разочарованието от резултата, в случая без право на поправителен обаче е част от магията на футбола. След такива моменти, или си на седмото небе, или бър??е?? горчивите сълзи и гледа?? напред, защото „това е футболът, животът продължава“.
Левски има нужда от нещо разтърсващо, елеминирането на ЦСКА бе нещо като репетиция, генералното представление ще е утре. Моментът, в който някой функционер в костюм връчва купа в ръцете на капитана на Левски не е преживяван отдавна и в крайна сметка десетките хиляди притежатели на билети чакат именно това. Един рутинен мач със Славия на по-ранен етап от турнира или за първенство никога не може да събере 10 хиляди сини привърженици, а сега се очакват

три пъти по толкова

А разтърсването със сигурност ще постави клуба поне едно ниво нагоре като позиция за началния старт на следващия сезон.
Славия засега в очите на обществото е като е предварително осъдения на смърт, който ще се появи на стадиона само, за да разбере, че няма право на обжалване. Със сигурност обаче верните запалянковци на Старата госпожа от „Овча купел“ си имат своите надежди. Сетненцията, че в 90 минути може да се случи всичко, ги крепи. Белите имат своите исторически аргументи. ??мат и спортно-технически такива. Особено при треньор, който твърди, че Левски играе антифутбол и топката е толкова високо, че може да свали самолет, прелитащ над София. За Златомир Загорчич сините са лесно разгадаеми и като единици и като отбор, въпросът е той дали разполага с потенциал да осъществи плановете му за този мач.
Ясно е, че на Делио Роси изобщо няма да му е лесно, но той има огромното предимство на публиката като фактор. ??ма мачове, които се печелят с игра, има мачове, които се печелят на мускули, има и такива, които се печелят с късмет. Всичко това ще намери своята проекция утре вечер на стадион „Васил Левски“. А най-хубавото е, че стадионът ще бъде пълен. Когато дълго чака?? един от онези специални моменти във футбола и си купил билет седмица по-рано, значи ти си точно от тези, на които се крепи тази любима игра. Пак, както се казва, нека победи по-добрият. Добрата новина е, че футболната пролет в България завър??ва с мисълта за тази игра. Още е рано за ваканция и колкото и да не им се иска на някои, има голяма маса хора, които ди??ат и живеят с футбола.