Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Златната ера на Индепендиенте

Златната ера на Индепендиенте

20-04-2017 Никола СТЕФАНОВ

Преди да покорят Америка, червените газят с 6:0 Реал в Мадрид

През 1972-а се провежда 13-ото издание на Копа Либертадорес, най-авторитетния клубен турнир в Южна Америка. От този сезон започва ненадминатата победоносна ера на Индепендиенте, червените дяволи от Авеянеда. Наричани са още Кралете на купите. Те печелят турнира още през 1964 и 1965, а през 1972-а добавят за трети път трофея в богатата си витрина. След това ще го покорят още три пъти поред и общо 7 пъти (1973, 1974, 1975 и 1984), превръщайки се в най-титулувания отбор в цялата история на надпреварата.
Ето защо столетниците от Индепендиенте имат своето запазено място точно до великите сили Бока и Ривър Плейт в наситената с колорит аржентинска футболна традиция. Историята на червените започва в мрака на задна стаичка на бутик. Провежда се импровизирано събрание. На него главни действащи лица са испански имигранти, дошли да събират слънце по плажовете на Парана. Всички те са работници в магазин на лондонски брокери. Целта на събранието - да се издигне футболен отбор. Така ФК Майпу се появява на бял свят, но поради големия брой играчи много от работниците се оказват на резервната скамейка. Удобен повод за Росендо Дегиорги да покани изключените от отбора на кафе. Те искали да се освободят от Майпу, от което се ражда и името на създадения нов отбор Индепендиенте (на испански означава независимост). Така на 25 март 1905-а прохожда един от най-великите клубове.

Първият мач е загубен с 1:21

но Дегиорги не се отказва лесно. Напротив, малко по-късно подарява и първата победа на отбора си срещу този, който ще се окаже впоследствие негов кръвен враг - Расинг, другия клуб от Авеянеда.
През 1912-а Индепендиенте приема дефинитивно червеното като цвят, дошло от страстта на президента Аристидес Лангоне към английския Нотингам Форест. През 20-те години отборът израства и се вписва трайно в аржентинският футболен пейзаж. Символ на този растеж е фактът, че Индепендиенте е първият южноамерикански отбор, построил собствен стадион - "Добле Висера де Сементе". Независимо че Индепендиенте открадва 14 титли от Бока и Ривър, признанието на клуба идва от международната сцена. В Аржентина никой не може да оспори величието на Бока и Ривър, така че изявата на Индепендиенте идва най-вече с международните прояви. Един от първите големи удари е през 1953-а, когато разбиват с 6:0 Реал Мадрид на стадион "Чамартин", бъдещият "Сантяго Бернабеу". 60 000 души са ужасени от спектакъла.
70-те години са златната ера за Индепендиенте. Това е периодът, в който Копа Либертадорес е спечелена 4 пъти поред. Това става възможно благодарение и на треньора Педро Делача, който по ирония на съдбата е легенда на градския враг Расинг. По пътя си към първия трофей през 1972 година червените отстраняват еквадорския Барселона, където пък се подвизава голмайстор №1 в историята на турнира - Алберто Спенсър. След това в плен на Индепендиенте пада и страховитият Сао Пауло с Педро Роча, Пабло Форлан и Тониньо.

За първи път до спора за
трофея стига перуански тим

Това е Университарио, който в предишните няколко издания на Копа Либертадорес вече е загатнал за огромния си потенциал. Треньор му е именитият уругваец Роберто Скароне. Университарио при това минава първата фаза, без да разчита на петима свои национали, които са повикани за европейско турне. Перуанците са и първият отбор от южното тихоокеанско крайбрежие, добрал се до финал. И го губи, въпреки че при 1:2 за Индепендиенте в реванша удря греда.
Вратарят на победителите Санторо, който е в отбора още при триумфа през 1964-а, разказва за феномена "Индепендиенте": "Имахме много силна група, бяхме опитни, към нас се присъединиха и младоци. Не ми пука, че нашият треньор бе от Расинг. Просто Индепендиенте искаше да вземе подходящ човек, без значение коя фланелка е носил. Мачовете с Университарио на финала бяха много трудни, защото именно Перу на национално равнище ни бе елиминирал на световното през 1970-а. Няма как да забравя и първите стъпки в Копа Либертадорес през 1964-а. Тогава бях трети вратар след Ториани и Трукия, но няколко часа преди първия финал с Насионал треньорът Джудиче ме пита дали съм готов. Така показах таланта си...", връща назад лентата Санторо. Той печели общо 4 пъти Копа Либертадорес, след което пренася таланта си в Испания.