Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Ивайло Петев от Другата България

Ивайло Петев от Другата България

26-01-2021 Жаклин МИХАЙЛОВ

Ловешкият спец проправя пътя на космополитния футбол и у нас

На Ивайло Петев му се наложи да чака, но в крайна сметка новата огромна стъпка в кариерата вече е факт. Да станеш треньор на Босна и Херцеговина е изключителен шанс. Само да припомня, че босненците взеха участие на световното първенство през 2014 година в Бразилия и за една бройка не успяха да излязат от групата с Аржентина, Нигерия и Иран. Но за разлика от България, която спечели първата си победа при шестото си участие, босненците фиксираха успех още при първата си поява срещу Иран с 3:1. Същата Босна и Херцеговина е с абонамент за плейофната фаза във всяка квалификация. Почти винаги тимът напуска групата


и отпада на
последната права

Без да съм правил специална справка, Босна и Херцеговина е с поне два пъти повече победи и точки от България в последните 10 години. Цялото това предисловие е в посока, че Петев го назначават, за да класира отбора на световното първенство в Катар. А задачата е суперусложнена, защото в групата му са световният шампион Франция, Украйна и Финландия. По-комплицирана ситуация дори от българската с трима участници на ЕВРО 2021, като прибавим, че Украйна и Финландия са в най-високата си историческа точка на развитие.
Но лесно няма и босненската федерация явно е решила, че Петев е техният човек, който ще повтори постижението на вечната местна легенда Сафет Сушич. А самото присъствие в едно изречение на Сушич и Петев вече е огромен комплимент и невероятно признание.
И тук следва един доста неприятен паралел. Наскоро и България назначи нов национален селекционер - Ясен Петров. Но няма нито един разумно мислещ човек у нас, който да се надява на класиране за световно първенство. Всички сме наясно, че Ясен е просто поредният бушон, който го завинтват, а съвсем скоро ще го отвинтят. За да дойде следващият. В небрано лозе влиза и Ивайло Петев, но за разлика от Петров той е наясно с какви ножици ще реже гроздето и с какви ръкавици ще го слага в кошницата. Защото в кошницата има Джеко, има Пянич, има още половин национален отбор, подвизаващ се в Бундеслигата, налице е и масивната турска колония. И в добавка играчи от почти всички големи първенства. И опитни състезатели, и млади обещания. Петев има да избира от поне сто опции. А ако и те не му стигнат, може да открие още толкова. Толкова

плодоносен е
босненският
футбол

най-вече на базата на югославския си период. Защото босненците са си граждани на света. Великият Златан Ибрахимович също би могъл да играе за родината на своя баща. Родословието му тръгва от Биелина.
Да не го мислим Ивайло Петев с това, което получава като наследство в новия си национален отбор. Интересен обаче е самият случай на Петев.
Той вече е от Другата България. Тази, на която журналистите ходят на гости и която носи България в сърцето си, но сиренето и саламът в хладилника са благодарение на глобализма. Кариерата на Ивайло Петев като типичен български треньор приключи в момента, в който помаха с бяла кърпичка на началниците си от БФС. Тръгна си от националния отбор и след него зинаха огромните усти на така наречените патриоти. Те винаги надигат яростен вой, когато някой уж стане родоотстъпник. Но когато те кани не някой друг, а Динамо Загреб, място за сантименти няма. Между другото Загреб е на има-няма 100 километра от Босна и Херцеговина. Всъщност Босна в географски план е затворена само от бивши югославски републики и е лишена от достъп до море.
В кариерата си Ивайло Петев има само един голям успех. И това е създаването на явлението Лудогорец. В Разград няма да се съгласят точно с това съждение, но с назначенията си Петев ги опровергава. Ако беше толкова лош треньор и нямаше никакви заслуги за Лудогорец, защо толкова добре се котира. Защо непрекъснато осребрява онзи чек от 2011-13 година? Защото два пъти работи в Кипър като треньор на АЕЛ и след това на Омония. След това отиде до Саудитска Арабия в Кадисия. Осъществи мечтата си да предвожда „модрите“, а след това сензационно се озова в Полша начело на Ягелония Бялисток. Между другото доста солиден полски клуб. И след кратко затишие пред буря – ето го в Сараево. Като изключим краткия престой в канцелариите на стадион „Васил Левски“ и събличането на „Герена“,

Петев винаги
е бил далеч

от Калотина и Кулата. А е само на 45 години и трудно може да се предвиди колко още дестинации ще посети в следващите 10-15 години. Трудно ще се предвиди колко, но не и къде. Със сигурност няма да са в България.
Едно нещо убягва в цялата история. И то е, че Петев е от онези, които си знаят
точната цена. За разлика от много свои български колеги, които правят непрекъснато компромиси в името на това да им се води трудов стаж, Петев много внимателно и методично избира следващия си ход. Самият той си е изградил мрежа от тунели, които задължително го отвеждат към следващото предизвикателство. И онези, които ехидничат с гримасата, че бързо ще го разкрият и в Босна, ще останат с пръст в уста. Няма никакво значение колко пъти ще го разкрият и кога ще го уволнят. Важното е, че визитката му се пълни, а това е от особено значение за следващите мераклии за подписа му. Важно е и това, че напуска езиковите бариери и става напълно конвертируем. И това не му е паднало от небето. За разликата от други, които


много говорят, а
нищо не правят


за самоусъвършенстването си, Ивайло го прави непрекъснато.
Назначението на Петев в Босна не е успех на българския футбол, ако под такъв разбираме БФС и това, което наричаме първенство на страната. Това е успех на модерния българин, който прескача табута и прегради и се присъединява към глобалния свят. Хубавото е, че освен Петев има поне още половин дузина специалисти, за които преди всичко важна е конвертируемостта. И които не искат да се върнат обратно в блатото и са готови да чакат дълго за чужбина. В случая с Петев е като на пазара. При търсенето и предлагането се избира нужната стока. Това, което предлага Петев, се оценява от купувачите, които са доволни и от цената. Мнозина трябва да се поучат от тази максима. Защото можеш да оцениш себе си много високо, но трябва и да има кой да плати цената.
Изводът е много елементарен. Всички български треньори трябва да намерят в себе си находчивостта на Ивайло Петев. Него никой не го избира в някакви маргинални класации за треньори на сезона и годината, но самото назначение за селекционер на Босна го прави такъв. Защото какво по-престижно от това на първата тренировка да те гледат в очите Един и Миралем. И поне да се длъжни да те слушат и уважават.