Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

20-04-2017 Изповедта на Георги Денев

Изповедта на Георги Денев

20-04-2017 Иво ТОНКОВ, SPORTNAMASA.COM

Усмихнат и ведър, все едно е на 25, а не на 67 години. Посреща ме в компанията на Димитър Пенев и Красимир Борисов – тандемът, извел България до бронзовите медали на световното в САЩ през 1994-та.
Рожденикът Георги Денев черпи с бонбони за здраве. Сядаме на Дървеното на „Армията“ – там се чувства най-добре, диша по различен начин. Така твърди.
Чувства се позабравен след операцията за смяна на тазобедрената става и инсулта, който претърпя преди повече от година. Но това не му пречи да идва в Борисовата градина.
За едни е Комитата, за други – Кучето, а за трети ще си остане онзи кумир, който беше един от основните двигатели в машината ЦСКА.
Пред Sportnamasa.com Георги Денев разказва за миналото, за настоящето и за бъдещето, което иска за себе си, за близките и за ЦСКА, разбира се.

Гордостта и успехите

Най-голямата гордост в живота ми са жена ми и моят син, който като мен се казва Георги. Той също е от ЦСКА и тренира на „Армията“, набор 2001 г. е. Играе ляво крило или ляв халф.
Започнах 1966 година в Кърпачев Ловеч и три години играх в Б група. След това Пеньо Пецев, Бог да го прости, ме привлече в Спартак Плевен, с който играх в А група. Престоях една година и след като отидох да отбивам военната си служба, се озовах в ЦСКА. Това са ми отборите в България. През 1979-а преминах в Етникос Пирея, където играх два сезона, а след това още два и в кипърския Арис Лимасол. Тогава не се сменяха много отборите. Сега да сте видели голяма част от футболистите да ги разпознават по улиците и да казват: „Ей, този е еди кой си, добър футболист е“.
Доволен съм от това, което постигнах на терена, въпреки че бях много мачкан и потискан. Напук на всичко бях 10 години в ЦСКА и в националния отбор. Колко могат да се похвалят с подобно постижение?
С националния отбор играх на световното първенство през 1974 година във ФРГ и тогава бях избран в идеалния отбор на първия кръг. Това стана след мача с Швеция (б.а. – 0:0 пред 23 800 зрители на „Райнщадион“ в Дюселдорф, 15 юни 1974).
Във визитката си Георги Денев има пет титли с ЦСКА и три спечелени Купи на Съветската армия. Статистиката показва, че за 10 сезона с червения екип е изиграл 237 мача, в които е отбелязал 78 гола.
За националния отбор на България има 49 срещи и 10 попадения, както и участие на световното първенство през 1974 година в Германия, където взима участие и в трите мача в груповата фаза.

Спомените и
допирът с чужбина

Най-скъп спомен от спортния терен са ми мачовете срещу Байерн Мюнхен и Ювентус в евротурнирите, както и срещу Реал Мадрид на турнир в Палма де Майорка. Станахме първи две години поред, Милян Милянич ме награди за най-добър играч на турнира.
След това влизам в автобуса, никой не ми обръща внимание, никой не ме поздрави. Тогава в турнира освен ЦСКА и Реал Мадрид играха още Борусия Мьонхенгладбах и Майорка. Милян Милянич ме покани да отида в Реал Мадрид, но тогава, в периода 1971-1973 година, това беше невъзможно, немислимо. След турнира в Палма де Майорка треньорът Милянич ми каза да остана там, но аз имах рода в България, тук бяха майка ми и баща ми, брат ми, братовчедите ми. Не знам какво щеше да се случи с тях. Честно казано, беше ме и шубе.
А Милянич ми каза: „Аз съм ти мама, аз съм ти тата! Избирай!“.
До момента нямаше някой, който да е избягал, освен Теко Абаджиев. Времената бяха особени. Грешка беше на тогавашния строй, това създаде много проблеми и попречи не само на футбола, а и на целия ни спорт. Тогава на Запад беше различно, играеше се за сериозни пари. Франц Бекенбауер също ме навиваше да отида в Байерн, но нямаше как. С единия крак бях вътре, а с другия вън.
Имах възможност да играя в чужбина, но излязох твърде късно. Просто политическият строй тогава не позволяваше тези неща, нямаше как да се развиваме, да ставаме по-добри, да печелим пари на Запад и след това да ги инвестираме в България.
Най-ценният ми гол е срещу Байерн Мюнхен на четвъртфинала за КЕШ. Вкарах го на Сеп Майер. Тогава отпаднахме от германците, но малко не ни достигна да ги отстраним (б.а. – 1:4 в Мюнхен и 2:1 на реванша в София). На реванша изпускахме положение след положение, а аз вкарах втория гол (б.а. – на 20 март 1974 година ЦСКА печели с 2:1 след попаденията на Божил Колев от дузпа и на Георги Денев). Тогава в редиците на Байерн Мюнхен имаше 7-8 национали, които по-късно станаха световни шампиони – Франц Бекенбауер, Сеп Майер, Паул Брайтнер, Ули Хьонес, Герд Мюлер…
В България исках да вкарвам голове постоянно, не можех да бъда посредствен и да играя отвеяно. Много голове съм вкарал и на Левски. На един мой рожден ден ги победихме с 1:0, а аз вкарах единственото попадение, беше мач за първенство – 18 април 1975 година. Направих си хубав подарък за празника.

ЦСКА – преди и сега

Много футболисти са дали по нещо на ЦСКА. Футболът не започва и не свършва с нас, както и с други. Щом хората ме помнят, щом все още се говори за мен, значи съм дал нещо и това ме радва. Дал съм нещичко на най-великия български клуб. ЦСКА ме изгради като личност, като човек, като характер, дължа много на този клуб.
Четирите букви означават много за мен и до ден-днешен, така ще бъде и до края на живота ми. Играл съм с много и срещу много добри футболисти. В ЦСКА тогава трябваше да счупи някой крак или ръка, за да влезеш да играеш. Такива бяха времената. По мое време Боби Станков все беше контузен и успях да заиграя на неговия пост. В ЦСКА играх с големи футболисти като Димитър Якимов, Димитър Пенев, Петър Жеков и т.н. А в националния отбор се разбирах много с Христо Бонев – уникален футболист, който не може да се забрави.
Радвам се на Гриша Ганчев, че е човек, който дава много пари и иска да направи нещо. Дано успее. Малко по малко нещата тръгват. Толкова години само се рушеше, никой не заби един пирон. А сега се строи в Панчарево, подобрения има и на „Армията“. Преди години, по времето на Добри Джуров, като влезеш по алеята на стадиона, нямаше едно листо, нямаше прашинка, всичко беше подредено, блестеше.
Надявам се ЦСКА да има скоро нови успехи на международното поле. Искам ЦСКА да бъде клуб за пример, какъвто е бил винаги. Да възпитава, да отглежда млади таланти, да се захранва мъжкият отбор. В центъра на София, в Борисовата градина, трябва да свети, да си личи, че нещо е направено и нещо се прави. Като вляза на „Армията“, ми е винаги едно мило, дишам по друг начин.

За Левски, танковете
и самоубийствата

Като ме освободи Паро Никодимов от ЦСКА през 1978/79 година, Иван Славков – Батето, лека му пръст, ме покани да отида в Левски. Тренирах два месеца на „Герена“, но така и не заиграх за сините. Славков тогава ми помогна да осъществя трансфера си в Гърция, за което съм му благодарен.
Тогава трудно можеше да се премине от ЦСКА в Левски и обратно. Евентуалният ми трансфер в Левски беше стопиран по странен начин. Тогава бях псувал председателя на Футболния съюз – Крум Василчев. Той ме извика една сутрин при него и отидох в 9 часа. Секретарката ме прие, влизам и гледам на масата писмо до писмо.
Василчев ми казва: „Виж, народът се бушува, феновете на ЦСКА се бунтуват, не искат да отиваш в Левски“. И тогава хванах едно писмо, в което пишеше един войник от танковата бригада в Горна баня, че ако премина в Левски, ще слязат с танковете и ще блокират София. Друг пък беше писал, че ако стане този трансфер, ще се хвърли от петия етаж в блока си. Звучеше доста страшно и не исках да се случи нещо подобно. После се извиних на Василчев.


Прякорите,
Стоичков
и слуховете

Комитата ми е прякор още от дядо ми – така са му викали. После на баща ми и на брат ми, а сетне и на мен. Комитата си е прякор на рода. А Кучето ми го измислиха левскарите – като захапя, и гоня до последно, ще гледам да подам, да вкарам гол. Много мразя да губя! Не можеш всеки път да биеш, но поне можеш да се опитваш. Друг, на който викат Кучето, е Христо Стоичков. Сякаш е взел всичко от мен, много си приличаме. Силен характер, борбен, непримирим. Да е жив и здрав!
За мен се говореше, че много пия, че много пуша, но това не е истина. Това са само някакви слухове, пуснати от завистници и клюкари. Действително, черпехме се, но в рамките на нормалното, не така, както го изкарваха някои. Иначе щях ли да бъда на ниво и да се задържа толкова години в ЦСКА и националния отбор, с който имам 50 мача? Едва ли. Щяха да ме изгонят на втората година, поне такива бяха порядките в ЦСКА по това време, дисциплината беше желязна.
На изпроводяк се срещаме с уредника на Музея на славата на ЦСКА Александър Манов. „Много голям футболист, един от любимците на публиката по онова време”.
Ето, това е Георги Денев на 67. Кучето, което мрази да губи и обича ЦСКА.

Забележка: Заглавието е на редакцията, материалът е публикуван със съкращения.