Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Историята на най-голямото  предателство във футбола

Историята на най-голямото предателство във футбола

06-06-2020 Пийт ДЖЕНСЪН, Daily Mail

Трудно е да се намери трансфер, който може да се сравни с този. Преминаването на Луиш Фиго от Барселона в Реал Мадрид през лятото на 2000 г. беше върховното предателство. Зареден със символика и злорадство, привличането на Сол Кембъл от Арсенал (б.р. – сменя Тотнъм с топчиите) изглежда като детска песен.
Раната от страна на каталунците така и не отшумя. В навечерието на финала в Шампионската лига през 2015-а между лос кулес и Ювентус в Берлин от „Ноу Камп“ поискаха Фиго да не ги представя в специален мач за легенди. Едмилсон, Деко, Ван Бронкхорст и Абидал бяха добре дошли, но 15 години по-късно португалецът все още беше

персона нонграта

за клуба.
Преди заминаването си за Реал халфът беше на път да вземе „Златната топка“ (б.р. – той успя, но с цветовете на мадридчани) и изглеждаше устроен и ангажиран на „Ноу Камп“. Беше обожаван от съотборниците си и феновете и дори боядиса косата си в клубните цветове през 1998-а, когато бе спечелена Купата на краля.
Изборите в Реал през 2000 г. в крайна сметка доведоха до този трансфер. Младият строителен магнат Флорентино Перес не беше фаворит срещу действащия шеф Лоренцо Санц, който бе доставил две Шампионски лиги в предишните 3 сезона.
53-годишният претендент беше ухото на тогавашния министър-председател на Испания Хосе Мария Аснар, който имаше политическа нужда от съветник в град Мадрид. А като ръководител на най-голямата строителна компания в страната на фона на бума на имотите Флорентино подуши успеха. Но все пак се нуждаеше и от нещо друго. Трябваше да

извади заек от
шапката или асо
от ръкава си


Нещо, което да е равносилно на фантастика. Фиго беше всичко това. Той беше перфектният.
В хода на изборите бе проведена анкета сред феновете, а португалецът беше играчът, който те най-много искаха да видят на „Бернабеу“. По това време халфът преговаряше с Барселона за нов договор, а освобождаващата му клауза бе около 40 млн. евро. Солидна сума, но не чак толкова, че Реал да не може да плати. Това беше мечтата, която Перес се опитваше да продаде на привържениците – с мен начело ние ще разбием световния трансферен рекорд и ще го правим отново и отново.
Така и стана със Зидан, Феномена Роналдо, а по-късно с Кака и Кристиано Роналдо. Фиго бе първият Галактико. Клаузата не бе проблем, но Луиш трябваше да поиска да напусне „Ноу Камп“. По подобен начин ПСЖ привлече Неймар през 2017-а за 222 млн. евро, когато бразилецът беше готов сам да депозира освобождаващата си клауза. До днес обаче Фиго в безбройните си интервюта, които е дал за тези 20 години, нито веднъж не призна публично, че е искал да напусне. Преди няколко седмици той каза: „Изключително щастлив съм от решението, което взех“. Но по онова време вероятно е чувствал, че това е последното нещо, което е искал.
Как Перес и агентът на играча Жозе Вейга направиха всичко това? Перес предложи на Фиго 1,6 млн. евро да подпише лист хартия, в който казва, че ако Флорентино спечели изборите, ще се премести в Реал Мадрид. В противен случай португалецът трябваше да му плати такса наказание в размер на 35 млн. евро. Все още

не е ясно дали
Фиго е знаел

въобще какво прави. Когато изборите наближиха, Вейга потвърди, че има споразумение с Перес, но Луиш отрече да е подписвал нещо: „Ще остана в Барселона, независимо дали той ще спечели или не. Моята фланелка е червено-синя и винаги ще бъде такава“.
Може би Фиго е мислил, че Флорентино няма шанс на изборите? Вейга е виждал това като лесни пари? Освен това вероятно е било добър инструмент за гарантиран нов договор в Барселона... В крайна сметка обаче Перес спечели – 16 469 гласа срещу 13 302. След успеха новоизбраният президент застана зад думите си и прехвърли топката в полето на футболиста.
Бившият португалски национал и играч на Атлетико Пауло Футре е бил посредник в сделката. Оттогава насам той непрекъснато твърди, че

Фиго се е разплакал

след като е чул, че Перес печели изборите. Три дни преди това Луиш беше изчезнал със семейството си на остров Сардиния, но спусна кепенците. Малко след това беше в Мадрид, защото нямаше как да плати 35 млн. евро наказателна такса на Перес, и се съгласи на трансфера.
Символът на най-голямото предателство в историята на футбола е

отрязаната глава на прасе

което беше хвърлено на терена на „Ноу Камп“. Това се случи цели 2 години след трансфера – на 23 ноември 2002-а, което беше ясен знак, че чувствата не са изстинали.
В първия му сезон като играч на Реал той трябваше да чуе мощни освирквания, а от всяко кътче на стадиона ехтеше „предател“. Хвърчаха банкноти с неговото лице навсякъде. За негово щастие по това време той не изпълняваше корнерите. Във втората си кампания беше контузен и не игра. И тогава дойде споменатата дата, а дъждът не беше единственото нещо, което падаше от небето. На 23 ноември 2002-а Фиго биеше ъгловите удари. Първо по главата го фрасна бутилка, а след това мачът беше прекъснат за 15 минути от съдията Хосе Луис Кантайехо, защото започнаха да валят и ракети.
Мачът завърши 0:0, но неговата история обиколи света. „Каталуня не забравя Юда“, гласеше един банер на „Ноу Камп“. А главата на прасенцето беше черешката на тортата.
По отношение на спечелените трофеи от 2000 г. насам, Фиго не може да има оплаквания. Два пъти триумфира в Ла Лига и веднъж в Шампионската лига в първите си 3 сезона. През 2005-а португалецът замина за Интер, а след това се пенсионира. Сега живее в Мадрид, а в Барселона все още не са му простили огромното предателство.