Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Ицо Стоичков: Още  живеем в 1994 година

Ицо Стоичков: Още живеем в 1994 година

30-07-2017 Тема спорт

Голямата беда е, че оттогава нищо не се е променило, каза Христо и
обясни защо е избрал Стара Загора за мача на звездите на 20 септември

Христо Стоичков се прибра отново в България, като посети популярен морски курорт, а вчера награди регионални шампиони в турнир по аматьорски футбол във Велико Търново. Стоичков даде и интервю за предаването „120 минути” по bTV, в което говори за ситуацията у нас около най-популярния спорт. Ицо сподели и подробности около предстоящия на 20 септември шоу мач в Стара Загора с участието на звезди на Барселона.

Ицо, на 20 септември предстои мач на звездите на Барселона в Стара Загора срещу български футболни величия. Защо в Стара Загора, а не в Пловдив?
- От Пловдив съм тръгнал, но такива са кметовете на града в последните години, че... Няма стадион там, къде да играеш? Избрах Стара Загора, защото съм минал и оттам. 1985 година трябваше да бъда войник в Стара Загора. Шест месеца трябваше да съм там, след като ме наказаха от финала за купата ЦСКА - Левски. Градът ми е показвал уважение. А оттам са излезли куп наши символи - Петър Жеков, Стойчо Младенов, Георги Димитров, Петко Петков... Минали са през местния отбор. Така че се обадих на Барселона...
Веднага ли се съгласиха?
- Даже малко преди веднага (смее се). Знаят, че ще бъдат приети по отличен начин.
Кои звезди ще дойдат?
- Всякакви. И по мое време играли, и малко след мене. Световни, европейски шампиони... Аз съм горд с това, което стана на моя бенефис за 50-ата годишнина, а и сега за мача, организиран от Бербатов. И за догодина нещо уникално подготвяме, нещо великолепно с Йорданка Фандъкова. Голяма изненада. Догодина София е столица на спорта... Искам да благодаря на хората, които дойдоха за моя юбилей, стояха в дъжда, не си тръгнаха... Уважението - това се запомня. Мачът се даваше в Америка, в Мексико, сигурно над 100 милиона души са го гледали.
Защо стадионите ги пълним само при събития като твоя бенефис? Какво се случи?
- Случва се това, че още живеем в 1994 година. Не се е променило нищо, това е голямата беда. Не се работи в детско-юношеския футбол. Ако не ги подготвим малките още оттогава, няма да стане. Трябва дисциплина, трудолюбие, старание...
Кога гледа за последно мач от българското първенство?
- Постоянно гледам. Гледах мача на ЦСКА с Лудогорец, на Левски с Хайдук, на Ботев...
И какво ти е мнението?
- Реално погледнато, това са възможностите на българския футбол. Не можем да се надскочим. И да искаме, няма шанс да го направим. Не става от днес за утре, трябва време и много труд. Става въпрос за постоянен ангажимент. Също така, като взимаш един футболист, трябва да знаеш защо го привличаш. Не може да вземеш някого, който днес ще го боли ухото, защото е спал накриво, а после кръстът, защото е шофирал два часа. Нужни са хора, които да милеят за клуба, да знаят защо са там.
Футболът е бизнес...
- Бизнес е по света, не тук (смее се). Как да изкараш пари, като нямаш стратегия, като даваш от днес за утре. Но то и баскетболът, и волейболът, и борбата, и гребането са на това дередже. Ние преди 20 години сме се борили със Съветския съюз, с Америка, за да бъдем на почетната стълбичка. А сега караме с по едно медалче, ако изпадне отнякъде.
Харесва ли ти картината в България? Все някого бият в последно време - журналист, нотариуси, лекарка...
- Трагичното е това, че се допускат тези неща. Ако нямаш ръководство - това става. А кой те управлява? Тези, които до вчера са били на улицата, днес са в парламента... Не може да бъде така.
Ти вече си дядо, къде искаш да расте внучката ти?
- Естествено, че в Америка, тук няма шанс. Хайде, малка е, на 10 месеца, но най-вероятно ще си останат в Америка, няма начин да се върнат тук. Какво ще ни предложи държавата?
Ако някой ден те попитат как искаш да видиш България, какво ще отговориш?
- Искам да я видя, както беше на бенефиса ми за 50-годишнината. Обединени, на стадиона, да няма злоба, макар това да ни е вкоренено. Злоба, завист... Но да - искам задружни хора, да си помагат един на друг, да са усмихнати. Другото онези в парламента да го решават. И да се надяваме на 20 септември да имаме тази възможност да повторим емоцията от бенефиса. Избрах Стара Загора и по още една причина - като треньор с Литекс първия път, когато гостувахме на този стадион, всички станаха и ми ръкопляскаха. Показаха обич. Затова заслужават такъв жест.