Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Косово - малкото чудо от сърцето на балканите

Косово - малкото чудо от сърцето на балканите

10-09-2019 BBC

Цял ден думата "чудо" продължаваше да се появява. Може би тези хиляди хора, които се разляха по улиците на Прищина, току-що са видели още едно такова. Беше септември 2016-а, когато Косово изигра първия си официален международен мач. В събота те удължиха своя непобедим ход на 15 поредни срещи, записвайки може би най-значимия си успех досега - победа с 2:1 над Чехия. Серията без поражение вече е най-дългата в цяла Европа!
Отборът вече има много добри шансове да стигне Евро 2020, а следващата квалификация е срещу Англия във вторник (днес от 21:45 часа).
Независимостта от Сърбия бе обявена през февруари 2008-а, след което трябваше да минат още 8 години преди официалното приемане на държавата за член на ФИФА и УЕФА. Някои страни - включително и Сърбия, все още не признават правото на Косово да съществува, но в крайна сметка тази малка и разтревожена нация от сърцето на Балканите вече блести на най-големите футболни сцени. Това не бе мечта само на един човек, но всъщност има една фигура, която тук се почита повече от всички останали. Неговата история ни помага да си обясним произхода на този специален тим. Той бе решаващ в борбата на Косово за признаване като футболна нация и завинаги е герой в своята страна. Затова след смъртта му миналата година на 57-годишна възраст домашният терен бе преименуван в негова чест: Стадион "Фадил Вокри".
Както много други хора тук, животът на Вокри е

белязан от войната

която все още бушуваше в региона преди около 20 години. Свят на отмъщения и незатихващо етническо напрежение между албанци и сърби, което не е затихнало и до днес. И въпреки това Фадил бе един от малкото, а може би и единственият, който успяваше да общува през дълбоките граници, стрували толкова много човешки животи. Футболът беше неговият език!
Когато Вокри стана президент на федерацията на Косово, той започна от нулата. Офисите му бяха в две стаи на апартамент в Прищина: две бюра и два компютъра. Беше 16 февруари 2008-а. Косово обяви независимост на следващия ден, а Фадил бе ръководител на асоциация без пари. Имаше национален отбор в

изолирана нация

с бедна инфраструктура, без право да играе официални мачове. Вокри обаче имаше нещо много голямо - репутация. Той е най-големият футболист на Косово, макар че тази титла вече може да бъде оспорена от вълнуващото ново поколение. Той бе очарователен, харизматичен и убедителен. Фигурата, от която младата държава се нуждаеше. Големият син на покойния Фадил - Грамоз Вокри (33 г.), разказва: „Пътят се оказа тежък и трънлив, но на него изобщо не му пукаше. Футболът бе над всичко и това му помогна да постигне целта - да станем членове на УЕФА и ФИФА”.
Като футболист Фадил Вокри е смел нападател, добър и с двата крака. Не бележеше прекалено много, но феновете го обичаха. Те го разпознаваха като един от тях, дори когато той не беше...
Расте в Подуева (роден 1960 г.), малко градче до днешната северна граница със Сърбия, тогава част от Югославия. Косовските албанци рядко се превръщат в символи за държавна гордост, но този талант бе невъзможно да се игнорира. Вокри всъщност бе

първият и единствен косовар

в националния отбор на Югославия! Дебютира при 6:1 над Шотландия и бележи гол, завършва с общо 6 попадения в 12 участия (1984-1987). Най-красивите 3 години прекарва в Партизан Белград. Печели титлата (1987) и купата (1989). Гигантът Юве го иска, но Вокри е бил принуден да откаже, защото не е завършил задължителната двугодишна военна служба.
Според много историци смъртта на президента Тито е ключова точка в разпадането на Югославия. Властовият вакуум се запълва от зараждащите се конкурентни националистически фракци. През 1989 г. семейството на Вокри вече е решило, че не може да остане. Затова Фадил се насочва към Франция и подписва с Ним. „По това време вече всички знаеха, че ще се стигне до война”, спомня си синът му. И наистина следващото десетилетие е белязано от години на страдание. През 90-те Балканите бяха потопени в кървав конфликт. Убити са 140 хиляди души, а от тази война възникват отделните съвременни територии. Косово бе последната, която се обяви за независима нация.
Младите местни момчета

грабват оръжията

и се присъединяват към Освободителната армия на Косово през 1998-а. По същото време се играе футбол в неофициалното първенство на страната, стартирало след създаването на сепаратистка република в сянка. Мачовете се провеждат на груби терени в отдалечени селски райони. Феновете се събират на наклонени хълмове, за да гледат, а след мача играчите мият калните си тела в близката река. Футболната лига спира с тежките битки през 1998. Месеци по-късно сръбските сили напускат Косово, а територията 9 години остава под управлението на ООН. 850 хиляди души бягат от сраженията, около 13 500 са убити и изчезнали.
Когато мирът се завръща, същото правят и много бежанци. Самият Вокри се прибира от Франция след края на войната. С него начело ФИФА отхвърля първите опити на Косово за членство. Тогава страната е призната само от 51 други държави. Изглежда, че се изисква мнозинство. Докато чакат, косоварите играят само неофициални срещи с други непризнати държави (напр. Северен Кипър).
Когато през 2012-а Швейцария среща Албания, 15 от футболистите на двата тима имат право да представят и Косово. „Това е като мач между Косово А и Косово Б”, шегува се Фадил Вокри със Сеп Блатер на трибуните. Ясно е, вече се виждат очертанията на бъдещия тим, а голямата стъпка е взета през 2014-а. Тогава косоварите получават разрешение да играят контроли срещу страни членки, но при изпълнение на определени условия. Все още има върло противопоставяне от Сърбия.
Първият признат мач се играе в Митровица. Този град, в който р. Ибър разделя албанското и сръбско население, все още изисква присъствието на войски на НАТО (20 години след пристигането им като мироопазващи сили). Съперникът е Хаити - резултат 0:0. „Но за нас това бе голяма победа. Все още нямахме право да изпълним нашия химн, окей. Но можехме да играем футбол! Това е най-важното нещо”, гордее са Грамоз, синът на легендата Фадил. По това време в отбора вече са привлечени вратарят Уйкани (бивш албански национал), Гаши (Норвегия), Реджепи (Финландия) и Буняку (Швейцария).
През май 2016-а всички усилия дават резултат. Косово е приет за пълноправен член първо на УЕФА, а после и на ФИФА. „След независимостта това бе

най-великото нещо

което се случи в Косово. Хората започнаха да хвърлят фойерверки, да се изсипват на улиците. Сякаш спечелихме световната купа!”, спомня си Фароз.
Когато Вокри-старши умира след сърдечен удар, той е погребан с държавни почести в Прищина. Дори някои сръбски шефове идват в знак на уважение. Сред тях е бившият президент на федерацията Томислав Караджич. После синът на Фадил получава лична покана от Партизан Белград. „Казаха, че съм част от тяхното семейство заради моя баща. Това е пример как спортът може да бъде връзка между държавите. Ще бъде голяма победа, когато косовски сърбин излезе с нас на терена”, признава Фароз.
Той е като баща си - обича да мечтае. Футболът може да прави силни неща! В случая вече е направил толкова много...