Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

28-04-2019 Костов: Не съм тръгнал да правя трансфер на всяка цена

Костов: Не съм тръгнал да правя трансфер на всяка цена

28-04-2019 Тема спорт

Голмайсторът на Левски Станислав Костов говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е най-силното оръжие на „сините“ в предни позиции този сезон и се конкурира за реализаторския приз в Първа лига с миналогодишния победител Клаудиу Кешерю. Костов е продукт на прочутата благоевградска школа и е една от надеждите на Левски за прекъсване на 10-годишната серия без трофей. Това може да се случи през следващия сезон, ако клубът от „Герена“ не го продаде в чужбина. А интерес към нападателя не липсва.

- Станиславе, здравей! Какъв е за теб този сезон с екипа на Левски?

- Особен – щастлив, хубав. Радвам се на страхотни мигове, може би най-хубавите в моята кариера, както и че играя на стадион „Георги Аспарухов“. Може би това е най-силният ми сезон и съм изключително щастлив от себе си.

- Имаш ли обяснение защо си толкова успешен тази година? Какво се промени?

- Най-вече треньорите повярваха повече в мен. Добих нужното самочувствие и увереност. Разбира се, всичко си постигам сам на терена. Сам успях да превъзмогна напрежението и всичко друго на „Герена“.

- Ти си голмайстор на отбора, едно от основните оръжия на „сините“ за победа. Какво обаче не успя да постигнеш през тази година?

- Със сигурност има много неща, които не съм успял да постигна, но има още мачове до края на сезона. Надявам се в следващите срещи да направя повече неща, които до момента не съм постигнал.

- Връщаш ли се към загубения финал за купата на България от Славия? Какво си мислеше, когато гледаше мача от резервната скамейка?

- Мислех си, че ще вляза и ще реша мача, ако трябва да съм честен. Но тогавашният треньор не ми повярва и не ме пусна. Сигурен съм, че ако бях влязъл, щях да помогна на момчетата по някакъв начин. Но този финал вече е минало. Седмица или месец след него беше тежко, но вече сме го преодолели и гледам напред.

- Какво се промени в Левски с идването на Георги Дерменджиев?

- Промениха се доста неща. Най-вече г-н Дерменджиев е един спокоен човек и пренася спокойствието си и върху нас, футболистите. Може би донякъде така напрежението не се усеща толкова много. Помага ни доста тактически. Мисля, че под негово ръководство Левски израства и ще израства занапред.

- Как гледаш на конкуренцията на твоя пост в Левски?

- Конкуренцията е много хубаво нещо. Валери Божинов и Серджиу Буш са страхотни момчета и много добри футболисти. Винаги съм казвал, че трябва да има конкуренция. Борим се и тримата. Вярвам, че каквото покажеш на терена, това е. На игрището не можеш да излъжеш абсолютно никой. Излизаш на терена - всички те виждат и там най-добре се показва кой заслужава да играе.

- Как реагира, когато разбра, че клубът ще привлече Валери Божинов? Имаше ли някакво притеснение?

- За притеснение не знам, но Валери Божинов е име и икона в българския футбол. Страхотен футболист. Знаех, че трябва още повече да се боря и още повече да давам всичко от себе си, за да запазя титулярното си място.

- Върху какво още трябва да работиш, за да повишиш класата си?

- Трябва да работя върху физиката си и играта ми с глава. Трябва повече да влизам в единоборствата и най-вече да ги печеля. Може би трябва да работя още върху головете – да вкарвам повече попадения.

- Остават още няколко кръга от първенството, Левски е на трето място. Как приемаш факта, че клубът няма трофей през последните 10 години?

- Наистина е доста неприятно. Много тежи и на нас, футболисти и на клуба Левски като цяло. Сега съм част от отбора. Мисля, че и за Купата, и за първенството винаги се борим и даваме всичко от себе си. Но ето виждате финала от миналата година – пак дадохме всичко от себе си, но не успяхме да го спечелим. Не знам какво се случва и на какво се дължи, но се надявам, че вече през новия сезон ще имаме повече поводи за усмивки и най-вече да спечелим така жадувания трофей.

- Феновете на „сините“ се вълнуват дали Станислав Костов ще остане в Левски и през новия сезон – какво ще им кажеш?

- Държа да отбележа, че съм щастлив в Левски, както и семейството ми. Това е моята мечта, а мога смело да кажа, че това е мечтата и на моето семейство. Наистина всеки млад човек си мечтае да стане някакъв страхотен футболист, но Левски е най-високото стъпало в българския футбол. Винаги съм си мечтал да играя в този клуб и сега просто си сбъдвам мечтата.

- Освен Левски, в коя страна ти допада футболът? Къде искаш да играеш и да се развиваш?

- На една пресконференция казах Интер, но разбира се това беше в рамките на шегата. В тези по-големи първенства няма как да отида, защото съм реалист. Всички деца мечтаят да отидат в Англия, Испания и Италия, но вече съм на 27 години и за мен няма как да се получи. Но сме виждали всякакви неща във футбола, така че никога нищо не се знае в крайна сметка.

- Интересно изказване направи Джовани Бекали, който ще помага в селекцията на Левски. Той сподели, че сега е най-подходящо клубът да продаде Станислав Костов. Би ли приел оферта от Турция?

- Със сигурност зависи. Може би бих я приел, стига всичко да е наред и да удовлетворява клуба и мен. Честно да ви кажа, все още не съм мислил по тази тема. Има още мачове докрая, искам да дам всичко от себе си и да се представя на добро ниво. След това вече ще го мислим. Със сигурност не съм тръгнал да правя трансфер в чужбина на всяка цена, защото Левски е моят дом и тук съм щастлив.

- Мислил ли си на какво се дължи доминацията на Лудогорец и смяташ ли, че скоро България може да има друг шампион?

- Мисля си, че догодина ще има нов шампион и той ще се казва Левски. Всички виждате, че Лудогорец е един проект, който доста се разви. Всичко им е както трябва и е съвсем нормално да имат резултати. Но се надявам през следващия сезон Левски да бъде шампион.

- Как приемаш загубите на терена – споделяш ли с някого или се затваряш в себе си?

- Тежко ги приемам загубите, както и когато не играя добре. По принцип не съм много разговорлив. След поражение или когато не съм играл на ниво е по-добре да няма никой около мен. Имам хора до себе си, които се опитват да ми помагат. Но съм такъв човек, че изживявам тези неща сам, като се затварям вкъщи.

- Как се преодолява една загуба?

- С времето – първата нощ не можеш да спиш, след това идваш на стадиона, почваш да тренираш и започваш да я забравяш. Хубавото във футбола е, че след една седмица дали си загубил или си победил, идва нов изпит и трябва пак да се представиш на нужното ниво.

- Какво е усещането да играеш за националния отбор на България?

- Страхотно, чудесно. Винаги съм искал да играя в националния отбор. Радвам се, че в последно време получавам шансове. Радостен съм, че защитавам цветовете на България. Най-хубавото нещо е да защитаваш родината си.

- Вярваше ли, че след тези мачове, които изигра със „синия“ екип Петър Хубчев ще те забележи и ще те повика в „А“ отбора?

- Мечтал съм си и винаги съм се надявал. Все пак съм централен нападател на Левски и се представям на едно прилично ниво. Съвсем нормално е да съм се надявал да получа повиквателна.

- Какви са шансовете ни за европейското първенство догодина? Двете равенства с Черна гора и с Косово не ни ли отдалечиха от целта?

- Не мисля, че са ни отдалечили. Смятам, че играхме по-добре, но не успяхме да спечелим. Сега ни предстоят мачове срещу Чехия и Косово. Мисля, че ако вземем четири точки, шансовете ни доста се увеличават.

- Продукт си на славната благоевградска школа - разкажи ни защо избра футбола? Кой те заведе на стадиона?

- Баща ми е бивш футболист, след това беше и треньор. Може би покрай него. Ритахме топка вкъщи заедно – „Хайде, Станиславе, да видим дали можеш да риташ с левия, с десния крак…“ Благодаря на баща ми за всичко, защото винаги е до мен и винаги ме е подкрепял. Той ме запали по футбола. Заведе ме на първа тренировка, а аз вече бях ритал преди това с него и ме беше подготвил.

- А някакъв друг спорт опитвал ли си?

- Мама ме водеше на плуване едно време, но не ми се получаваше много. Набързо прекратихме. Знаехме, че трябва да е футбол. За друг вид спорт родителите не са ме карали. Откакто се помня съм с топката. Но мога и да плувам.

- На колко години стартира кариерата ти във футбола?

- Бях малък, на 6-7 годинки. Някъде на 8-9 години беше първата група, събирахме се. Методи Стоянов от Пирин беше треньор. На стадиона в Благоевград зад вратите ни пускаха само в събота и в неделя по един час на малки вратички. Оттам лека-полека се запалих.

- Винаги ли си играл нападател?

- Да, като дете винаги бях нападател. Може би малко зад нападателя, но винаги в атаката. Имах някои периоди в други отбори, в които ме пускаха и по крилото, но не се чувствам добре. Честно да кажа – не мога да играя там.

- Какво ти харесва в поста на нападателя?

- Най-много те привличат головете, разбира се. Когато вкараш гол, винаги си героят. После всички те прегръщат и те целуват. Когато изпуснеш два-три гола – нищо, добре игра, ама не влезе. Но най-хубавото е, когато бележиш.

- Мислил ли си защо Благоевград създава толкова много класни футболисти?

- Клубът не разполага с големи финанси, а се събират дечица от всички краища на Югозападна България. Отиват на стадиона в Благоевград и децата са „гладни“. Искат да израстват, да „ядат бял хляб“. Мисля, че това е причината да излизат таланти. Пирин е отбор, който няма средства и залага на повече млади момчета. Знаеш, че в този клуб може да дадеш всичко от себе си и да покажеш на терена какво можеш. Винаги всички гледат Пирин, а децата са „гладни“ и искат да успеят точно там.

- Преди да преминеш в Левски, си обличал екипите на Пирин, ЦСКА, Ботев, Берое. Къде се чувстваше най-добре, преди да дойдеш на „Герена“?

- В Пирин винаги съм се чувствал добре. И в първия, и във втория период. Там съм си вкъщи. Хората ме приемат и ме уважават. Със сигурност там съм се чувствал най-добре. И в Ботев, и в Берое съм бил добре. Все пак съм „ял бял хляб“ от тези отбори и не мога да кажа нищо лошо. Но в Пирин винаги съм бил у дома си. Сега по същия начин е и в Левски.

- Кой е най-тежкият ти момент в кариерата до момента?

- Имал съм доста разочарования и тежки моменти. Но не мога да посоча кой е най-тежкият.

- Имаше ли притеснение, когато подписа със „сините“ как ще те приеме публиката на Левски при положение, че си играл в ЦСКА?

- Честно да ви кажа, не съм имал притеснения. Родителите, семейството ми и хората, които ме доведоха тук, имаха притеснения. Дойдох тук с желанието да се докажа и да покажа, че мога да играя футбол, независимо от моето минало. Мисля, че сега го правя и съм щастлив от този факт.

- Как реагираш на грубостите на защитниците?

- Не ми е приятно, когато някой ме рита, но не съм човек, който почва да псува. Съвсем нормално, това е футболът, има грубости. Въпросът е да не е нарочно. Иначе всичко друго е в рамките на нормалното.

- Има ли бранител, срещу когото ти е трудно в единоборствата?

- Срещу по-здравите бранители ми е по-трудно, особено когато топката е във въздуха. Има доста добри български централни защитници, но не мога да определя срещу кого ми е най-трудно. Уважавам всеки един централен бранител и срещу всеки един изпитвам трудности. Нормално е и мисля, че и те имат затруднения срещу мен.

- Има ли феърплей в българския футбол?

- Да, мисля, че има.

- А защо толкова често се говори за уредени мачове?

- Не знам. Досега никога не съм участвал в такъв мач. Чувал съм, говорят, но не мога да го коментирам.

- Какво ще направиш, ако ти кажат, че в даден мач трябва да загубиш?

- Със сигурност няма да изляза да играя.

- За теб кой е най-добрият централен нападател в света?

- Гонсало Игуаин.

- Симпатизираш ли на някой чуждестранен клуб?

- Да, Интер ми е любимият отбор.

- Какво правиш в свободното си време?

- Излизам с моята приятелка, разхождаме се навън. Но по-често сме си вкъщи. Излизаме на обяд, а през другото време и особено вечер след тренировка, обичаме да прекарваме времето си вкъщи.

- На футболистите се носи слава, че обичат често да са в дискотеките и да се прибират рано сутрин.

- Да, знам за тази слава. И аз съм бил така, но в последно време не съм много по дискотеките. Излизам, когато има повод - печелим важни двубои и се събираме целия отбор. През седмицата задължително спазвам режим, но след мач – може.

- Остава ли време за родния Благоевград?

- Винаги имам време. Там съм се родил, щастлив съм там. Вече ми е по-близко и когато имам свободно време, отскачам.

- Какво си пожелаваш за финал на нашия разговор?

- Пожелавам си да сме живи и здрави всички. Това е най-важното. Всичко друго се постига.