Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

15-07-2020 Краля срещу Звяра

Краля срещу Звяра

15-07-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

През 1988 година дуелът между Карл Люис и Бен Джонсън бе най-важното световно събитие

Фредерик Карлтън Люис е един от най-великите спортисти за всички времена. Той и Джеси Оуенс ще бъдат вечните американски емблеми на атлетиката. Колекцията му от медали, предимно със златно покритие, е невъзможно да бъде достигната. Харизмата му на изключителен чаровник и уникалното му обществено присъствие също са непостижима кота за всички, които искат да го доближат. Карл Люис е от онези, които доказват божествената същност на човешкия род.
И все пак за всички, които са били

преки наблюдатели на събития

от вече далечните 1987 и 1988 година, той е в сянката на един още по-невероятен спортист. Името му е Бен Джонсън. Люис беше изключителен, уникален, най-доброто, което атлетиката е произвеждала. Ходеща реклама на този красив спорт. Но Люис не бе извънземен, какъвто безспорно бе Бен Джонсън. Тук обаче възниква и голямото Но - природата и тренировките ли бяха изградили тази извънземност или едни хапченца, които се наричат стероиди. В края на септември 1988 година светът се бе разделил на две половини по тази щекотлива тема. Разделен е и до ден днешен, защото едната половина от човечеството смята убедено, че нито едно върхово спортно постижение не може да бъде постигнато без намеса на фармацевтиката. Тоест всички спортни звезди правят това, което стори някога Бен Джонсън. Той обаче беше безмилостно наказан, а на повечето им се разминава. В повечето е дори самият Крал Люис първи.
Битката между Краля и Звяра е една от най-епичните в цялата история на спорта. Трудно може някога да бъде надмината или повторена. Всеки, който поне малко се интересува от спорт, помни дисконално двата основни сблъсъка между двамата. Единият е в Рим през 1987 година, вторият на Олимпийските игри в Сеул през 1988. Но пилотната серия е напълно непозната и неизвестна. Първият дуел между Люис и Джонсън е през 1984 година на Олимпийските игри в Лос Анжелис. Онези игри, които ние в България не успяхме да гледаме, заради солидарния бойкот на социалистическите братя по оръжие. На Игрите в Ел Ей, Люис е абсолютната звезда. Печели четири златни медала, което е максималното за лекоатлет от една олимпиада. Най-важен, както се подразбира от само себе си, е този в коронната му дисциплина 100 метра гладко бягане или спринт. Там един от съперниците му е Бен Джонсън, който печели бронзовото отличие. Този медал на практика е единственият, който не е отнет на канадеца от ИААФ и МОК. Останалата част от кариерата му на практика е заличена от регистрите.
През 1987 година на Световното първенство в Рим Бен Джонсън изглежда по съвсем различен начин и няма нищо общо с тъмнокожия младеж на който Краля не е обърнал никакво внимание по време на триумфа си в Ел Ей. С Бен Джонсън е извършена пълна трансформация, за която основна вина носи треньорът му Чарли Франсис. Подобна трансформация в същия период от време придобива друга легенда в спринта - Флорънс Грифит- Джойнър. Всички се досещат как се случват нещата, но на нея и се разминава, докато върху Джонсън се нахвърля адът в пълния му блясък. В Рим Джонсън печели бягането на 100 метра с нов световен рекорд. Стартът му е потресаващ, направо експлодира от блокчето и още на десетия метър състезанието е решено. Практически Люис няма никакъв шанс.
Още по-предначертана

е картината в Сеул

Разликата е единствено в екипите. Люис бяга в синьо в Рим, в Сеул олимпийският отбор на Щатите е в червено. Но и червеното не му помага. Отново стартът на Бен е унищожителен за съперниците и финалът е предопределен - първо място с нов световен рекорд. Още по-извънземен от миналогодишния - 9,78 сек.
И в двата случая непобедимият Карл Люис се затичва след шампиона и го поздравява. Няма прегръдки, няма усмивки, няма почти никакъв контакт между двамата големи. Всички смятат, че на Краля му е криво, но не подозират, че има и още нещо. И това нещо се случва броени дни след победата и рекорда. Светът се събужда шокиран с новината, че Бен Джонсън е хванат с допинг. Измамата на века е разкрита и светът на спорта със светкавична скорост се освобождава от присъствието на току-що разкрития мошеник. За по-малко от 72 часа любимецът на целия свят отива завинаги на бунището на историята. И това не се променя в следващите 32 години. За Бен Джонсън прошка няма. Стотици, ако не и хиляди измамници бяха реабилитирани, отново се състезаваха, част от тях станаха дори шампиони, но на клетия Бен това не му бе позволено. Не го канят дори на първенства и церемонии. Той е поставен в пълна изолация, защото по документи не е постигнал почти нищо като спортист. Реабилитацията му изглежда невъзможна.
Единственият, който го реабилитира,

е двата пъти победеният

Карл Люис. Точно Краля в своето безмерно снизхождение и благородство изрече по адрес на Бен Джонсън следните слова: "Бен е велик спортист, талантът му е недостижим. Що се отнася до стореното, най-малко е виновен самият той. На 19-20 години е много трудно да се предпазиш от лошото влияние." Това го казва човекът, който отказа да коленичи пред същия този талант. Вероятно си спомняте незабравимите сцена с Джъстин Гатлин, който падна на колене пред Юсейн Болт, след като спечели световната титла на 100 метра. Но от един Крал не може да се очаква да падне на колене!
Да, Бен Джонсън изминава стръмен път до славата и световния връх. Роден е в бедно семейство в Ямайка. Емигрира с майка си на 14-годишна възраст в Канада. Срещнал е много трудности, вероятно се е изкушил по някое време да си улесни живота. Но кой не го е правил!? И кой би престъпил онзи вечен завет на Спасителя, който ни е завещал думите "Който се чувства безгрешен, пръв да хвърли камък по блудницата." Кой би хвърлил първия камък по Бен, момчето, което заекваше и се чувстваше неловко в светлината на прожекторите. Всъщност единственото, което Джонсън искаше, е да бяга бързо. По-бързо дори от самия Крал. И стана Звяр, защото поданиците искаха Краля да остане на трона. А натрапникът да бъде унищожен.
Макар и заличен, Бен Джонсън е незабравим. И когато на пистата се появява някой като Юсейн Болт, не го сравняват с Карл Люис, а с Бен Джонсън. А това говори повече от всякакви титли и медали.