Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Критика на синия разум

Критика на синия разум

10-11-2017 Назаем от Webcafe

В последните няколко седмици редица имена в българския футбол, включително някои от така наречените легенди на синия отбор, проявиха дълбока последователност в критиките си към работата на треньора на Левски Делио Роси.
Кратък анализ на тези изявления в общественото пространство води до извода, че в момента вековният клуб играе сив, мрачен, скучен футбол, който по никакъв начин не кореспондира с традициите на гранда. Обективно погледнато и грубо извадено от контекста, това твърдение гравитира около истината. Статистическо погледнато, то също е вярно – Левски се е разписал в противниковите врати едва 19 пъти за 15 мача, което далеч не е впечатляващо постижение, напротив.
??менно в контекстът обаче е разковничето. Въпросът към дне??на дата не е какво представлява??е Левски с Гунди, Наско Сираков или Гонзо на върха на атаката, не е и как рисува??е тимът от синята приказка на Мъри Стоилов преди малко повече от десет години. Въпросът е: Къде се намира??е Левски, когато диригентската палка до терена бе??е поета от маестро Роси?
Левски няма ??ампионска титла от 2009 г. насам и Купа на България от 2007 г., както и каквато и да е купа изобщо от лятото на 2009 г., когато вдигна Суперкупата на България. През пролетта на 2017 г. Левски изглежда??е катастрофално в почти всички двубои със статут на дерби, на отбора липсва??е какъвто и да е игрови облик без минимален признак за напредък, в който и да е от елементите на играта.
Този регрес бе??е потвърден и в изявите на клуба в европейските турнири, въпреки отстраняването на черногорския Сутиеска. Не бива да забравяме, въпреки че внезапната загуба на памет е типично явление за българския футболен живот, че Левски бе??е на ръба да загуби плейофа за класиране в Лига Европа от Верея, след като старозагорци пропуснаха две дузпи поред. Продукция, в която сините отново изглеждаха „блестящо”, а креативността им в офанзивен план бе??е наистина невиждана. Буквално.
Нека да не се връщаме по-назад във времето, за да лъсне цялата синя несъстоятелност на управленско, треньорско и оттам футболно равнище. ?? ако на Кирил ??вков му е писнало да трепери, защото Левски все биел с по 1:0, то на милионите привърженици им писна да не треперят, докато отникъде не се вижда??е надежда, а редица невзрачни голмайстори записваха името си в историята, разпечатвайки синята мрежа.
Какво се промени с идването на Роси?
Въпреки едва трите месеца, през които италианският специалист е начело на клуба, дори и най-големите му критици не могат да отрекат, че Левски придоби облик. Да, може би твърде дефанзивен за техните вкусове, но все пак облик. ??ли казано по друг начин – основа, крайъгълен камък, върху който да се гради за вбъдеще.
След 15 кръга няма отбор, който да е допуснал по-малко голове от сините, въпреки инкасираните четири гола в последните три мача, които обаче в по-голяма степен бяха плод на индивидуални гре??ки.
Левски играе компактно, внимателно, в движението на футболистите личи ясна мисъл и спазване на строга тактическа дисциплина, включително в ситуации, при които е необходимо играчите да се дублират или да покриват опразнени от техен съотборник пространства.
В цялата тази картина винаги трябва да се отчита обстоятелството, че Роси работи с на практика изцяло нов състав – да, с някои много добри футболисти, но и с такива, които откровено показват липса на необходимите качества, включително на позиции, на които липсва каквато и да е алтернатива.
Защитата и 4-4-2
Ако се зачетете в „Тихият лидер”, книгата на Карло Анчелоти, двукратен носител на КЕШ като футболист, двукратен ??ампион в Шампионската лига като треньор (списъкът може да бъде продължен почти до безкрайност), може да откриете следните два цитата: „На защита може да бъде научен всеки, за атака се изисква нещо повече” и „Ако иска?? да научи?? отбора си да се защитава, най-подходящата схема е 4-4-2”. Концепцията на Делио Роси твърде вероятно има подобен произход особено като се има предвид, че двамата с Анчелоти споделят обща родина, известна като бастион на тактическите прийоми.
Сам Роси преповтори доброто старо кли??е, че „атаката продава билетите, а защитата печели титлите”. ??талианецът правилно усети, че в безобразно разклатения си вид Левски се нуждае от стабилност, която може да се изгради само с допускане на по-малко голове, още повече, отчитайки ограничените способности на част от играчите – факт, който няма как да е убягнал от зоркото око на бив??ия наставник на Лацио и Фиорентина.
Специалистът заложи в началото на класическо 4-4-2 с много близо разположени линии, което позволява максимално уплътняване на игралното поле, както по дължина, така и по ??ирина, убеждавайки възпитаниците си, че когато строим, започваме от основите, а не от покрива на сградата. ??ли както гласи един култов филмов цитат: „За разлика от атаката, защитата никога не се предава.”
(Опит за) подобрения
Въпреки добрите резултати в защитен план, няма как да пропуснем, че Левски демонстрира сериозна голова немощ, а отбелязването на попадения се превърна в упражнение, присъщо (почти) само на че??кия исполин в центъра на отбрана Давид Яблонски. Липсва острота и комбинативност, предизвикани наред с други фактори, и от упоритостта на Роси да налага Роман Прохазка като ляв вън??ен полузащитник, което ефективно го ли??ава??е от какъвто и да е принос в атака. В известна степен и по този въпрос книгата на Карло Анчелоти би могла да бъде на??а пътеводна светлина, доколкото бив??ият треньор на Милан, Реал, Челси, ПСЖ и Байерн отбелязва, че „??ма един недостатък, който се проявява при 4-4-2. Когато атакува??, трябва да използва?? повече пасове настрани, за да се придвижи?? напред и да докара?? топката до зоната за стрелба...” и продължава „... докато при 4-3-3 може?? да я движи?? по-бързо през линиите и да атакува?? повече централно”. Слабости, които се отчитат и в играта на „сините”.
В контролата със Спортист Своге и 40 минути в двубоя срещу Локомотив Пловдив, Роси забележимо се опита да излекува някои от съществуващите болки в игровия план на Левски, превръщайки класическото 4-4-2 в схема с ромб (диамант) в средата на терена, позволявайки на Жорди Гомес да се изявява като плеймейкър от дълбочина, Роман Прохазка да се върне на любимия си десен фланг, а Габриел Обертан да има свобода зад нападателите (на върха на ромба). Любопитното е, че чисто тактически този ромб приближава схемата на игра много повече до стандартното 4-3-3, споменато от Анчелоти в горепосочения цитат, отколкото до традиционното 4-4-2 с игра в линия на полузащитата.
Твърде ранното изгонване на ??ван Горанов в мача с пловдивските железничари не позволи да видим ясно дали новата система ще функционира достатъчно ефективно. Разбира се, грандиозни резултати не биха могли да се очакват поне докато италианецът не проведе самостоятелна подготовка с отбора и не запу??и кадровите пропасти, лъснали на определени позиции в синия тим.
Делио Роси завари мътно и застояло блато насред стадион „Георги Аспарухов”. В блато замък не се строи. А критиката на синия разум е винаги необходима.