Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

26-05-2018 Кръстоносният поход на Швейцария в Русия

Кръстоносният поход на Швейцария в Русия

26-05-2018 Тема спорт

Националният отбор е изграден върху успе??на интеграция на мигранти


Въпреки че триумфира в 9 от 10-те си срещи в квалификационната група, Швейцария се нуждае??е от бараж, за да си спечели билет за Мондиал 2018. Кръстоносците се справиха със Северна ??рландия в него с общ резултат 1:0 и се класираха на десето световно първенство и четвърто поредно. Тимът три пъти е достигал 1/4-финал на най-големия международен форум, но за последно направи това през далечната 1954-а, когато страната бе??е домакин. Швейцария държи един доста любопитен рекорд на световни първенства – единственият отбор, който е отпадал, без да е допускал гол във вратата си (2006-а).

Любомир ??ЗОВ

В Швейцария са оптимисти за предстоящия мондиал, а причините са няколко. Въпреки че игра бараж, квалификационната кампания на кръстоносците бе почти безупречна и се превърна в най-добрата в историята им. Преди назначението на Петкович националният отбор разчита??е на компактни и дисциплинирани изпълнения, за да се класира на големи турнири. 54-годи??ният специалист обаче промени това и тимът се стреми да играе по-атакуващ и позиционен футбол, а напредъкът е очевиден. „Развихме се изключително много като отбор. Можем да реагираме подобаващо и по време на мач“, категоричен е селекционерът.
В края на миналия век Швейцария се задоволява??е само с класирането си на световно първенство, но това вече не е така. Тимът е на четвърти пореден мондиал и премина на друго ниво. „Нещата са много по-различни отпреди пет-??ест години. Сега всички играем редовно в топклубове в Европа“, казва халфът на Арсенал Гранит Джака. Всичко това се вижда и от ранглистата на Ф??ФА, където Швейцария е на ??есто място, а през 2017-а достигна дори до четвърта позиция.
Фланговете са най-очевидната силна страна на отбора. Крайните защитници Лихтщайнер и Родригес са звезди в Серия А, съответно в Ювентус и Милан. Те са невероятни играчи и подкрепят атаките, въпреки че първият е на 34 години. Родригес пък разполага с убийствен ляв крак и е изключително опасен от статични положения. Дълбочината също е налице – крайният бранител на Базел Михаел Ланг, който вкара победни голове за Базел в ШЛ този сезон срещу Ман Сити и Юнайтед, е готов да запълни всяка дупка. В атака по крилата пък действат Шакири и Цубер, а Мехмеди от Волфсбург и вълнуващият талант Димитри Оберлен също могат да имат ключово влияние при нужда.
Когато говорим за силни страни, няма как да подминем факта, че също като съседна Германия Швейцария е известна с това, че създава вратари. Ян Зомер (Борусия М) и Роман Бюрки (Борусия Д) са титуляри в своите отбори, а и четиримата на този пост в раз??ирения състав са от Бундеслигата...
Основният проблем пред Владимир Петкович е откъде ще дойдат головете. Позицията нападател е най-проблемната в големите турнири. Най-вероятно Швейцария ще започне със Сеферович и в Русия, който записа слаб сезон в португалския Бенфика. През 2016-а се видя, че на 26-годи??ното острие не достига качеството, което е необходимо, за да осигури надеждния завър??ващ удар. Йосип Дърмич от Гладбах е естествен хищник в противниковото наказателно поле, но той и младият Емболо (Шалке) рядко играят в клубните си отбори. Единственият нападател, който вкарва редовно, е Марио Гавранович от Динамо Загреб, но няма реална индикация, че той може да направи разликата на световно първенство.
Без никакво съмнение основната заслуга за възобновената вяра в националния отбор е на Владимир Петкович. Селекционерът на Швейцария е пример за трудолюбивия характер на самия човек и многото мигранти, които населяват централноевропейската нация през последните десетилетия. При пристигането си в страната всичко в националния отбор бе??е различно. ??грачи като Ален Сутер, Кнуп, Марко Пасколо и Бонвин бяха норма, а такива като Тюркилмаз се разглеждаха като изключение. В страна, в която имиграцията често е спорен политически въпрос, Петкович събра национален отбор, състоящ се от играчи с албански, босненски, камерунски, чилийски, конгоански, хърватски, нигерийски, испански, судански и турски произход.
Въпреки че все още остават въпросителни за това дали Петкович може да изведе Швейцария до елиминациите на Мондиал 2018, неговото изкачване до върха на славата в страната не трябва да се подценява. Преди около 30 години той пристигна в държавата като поредния чужденец, принуден да се адаптира към нов език и култура. Сега обаче Петкович е възхваляван от мнозина и е смятан за най-добрия учен в Швейцария. Той преодоля много препятствия по пътя си към върха, а много от играчите в националния отбор знаят, че в гнездото има фигура, чието пътуване към националното признание отразява тяхната собствена съдба.
Към края на 2015-а има??е вътре??ни разногласия, но всички проблеми бяха разре??ени от Петкович и вече са част от миналото. Общото мнение в страната вече е, че многобройните играчи с мигрантски произход обогатиха значително отбора. Преди няколко десетилетия всички те бяха наричани „хора втора ръка“, но сега са основната надежда на Швейцария за нещо голямо на турнира в Русия. „Те не познават страха, а манталитетът им дава неудържима воля да спечелят“, описва най-добре нещата легендарният Отмар Хицфелд. Швейцария тръгва на своя Кръстоносен поход в Русия, който цели нова промяна на световната история, но този път във футбола...