Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Лафчис спира финала на гнева

Лафчис спира финала на гнева

13-07-2016 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

Зайцев имитира „Мислителя” на Роден при невероятен обрат на „Армията” от 2:0 до 2:4

В продължение на 75 седмици „Тема Спорт” ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт.

...Тече 76-ата минута на първото издание на най-старото столично дерби между Левски и Славия във вариант финал за купата, а белите водят с 1:0. Босът на сините Томас Лафчис, който малко преди това гневен е слязъл на пистата от официалната ложа, нахлува на терена и с енергични жестове подканя своите да се приберат в съблекалните. Бив??ият вратар е извън кожата си заради ре??енията на рефера Митко Митрев, а масло в огъня на страстите долива синята легенда Наско Сираков, който играе трети пореден финал с фланелката на трети различен тим. Вместо да изпълни тъч, той продължително жонглира с топката с глава и сетне демонстративно се покланя на публиката. Сините напускат игрището, където техните съперници ги чакат близо половин час сред канонадата от бомбички, факли и ракети, обградени от плътен кордон служители на реда. На конната полиция в София й се отваря работа цяла нощ - разгонва групи разбеснели се фенове на Левски. Финалът на гнева на 1 май 1996 г., за който БФС присъжда служебно 4:0 за Славия, остава в историята като един от най-скандалните, редом до онзи на 19 юни 1985 г., довел до гилотинирането на ЦСКА и Левски. Съдбата обича да поднася своите ??егички – делегат на недовър??ения мач е реферът, ръководил злополучния двубой на сини и червени 11 години по-рано – Ахмед Я??аров.
„?? до днес не съжалявам за действието си – разказва главният герой от драматичните събития през 1996 г. Томас Лафчис. - Бих го направил отново още 100 пъти, ако мога да върна времето”. ?? признава, че изваждането на отбора не е било плод на моментна емоция: „Тогава имах информация, че ще се случи нещо такова. Този съдия Митко Митрев няма и две седмици преди мача бе??е казвал едни други неща. В течение на финала виждах как реагира. Не ни даде две чисти дузпи. Фаулове не свире??е за нас. Втори жълт картон на техен състезател не го показа. Това бе??е последната капка, която преля ча??ата“. Синият ??еф губи почва под краката си в своето безсилие да спре похода към дубъла на добрата стара Славия, която месеци по-рано е осъществила брак по сметка с „??нтергруп”, икономическата структура на страховитата С??К. Битката е загрубяла и далеч не се води само на терена – Лафчис не спира да повтаря, че

съперникът използва
мутренски прийоми

за да си осигури преимущество. Четири дни след драмата на националния стадион етническият грък сам повежда поход на сини фенове срещу корупцията от Руски паметник до стадиона на белите в „Овча купел”, където Левски се прощава и с титлата след 0:1 от Локо Сф. Като добър бизнесмен, Лафчис е изчислил последиците от своето ре??ение – БФС не е подготвен за извънредната ситуация с прекратения финал и не я е предвидил в нормативните си документи. Така сините се отървават с глоба от 60 000 лева, а самият Лафчис плаща 100 000 лева санкция. От острата словесна битка, която се развихря, Томето печели позитиви, най-вече в очите на синята публика, като пръв поборник срещу недъзите във футбола ни.
??стината обаче винаги е многолика. „Цяла България видя по телевизията, че сме по-добри – изразява своето парче от нея синият любимец Наско Сираков, който в онези дни на гърба си изпитва изменчивостта на фенската любов и омраза. – Надиграхме Левски по всички показатели, но явно тези ??ефове не са свикнали да губят. Щом не можаха да ни победят на футболния терен, ре??иха да направят тази безсмислена и сме??на демонстрация. От това обаче загубиха само те”. Наско е и в основата на единственото попадение в 35-ата минута на финала. Разказва авторът му Атанас Киров: „Не очаквах, че топката ще дойде до мен. Бе??е много трудна, но Сираков се пребори мъжки и с ??пагат ми я подаде. Усетих, че единственият начин да отбележа, е да я копна. Замахнах, че ще бия силно, вратарят Пламен Николов излезе и го прехвърлих в далечния ъгъл“.
Стражът на сините е безсилен в ситуацията, но е с основна заслуга сините въобще да стигнат до ре??ителния мач за трофея. Сезонът в турнира ще се запомни и с друг вълнуващ двубой, за който още се говори. В полуфинален реван?? до 42-ата минута ЦСКА е заличил преднината от 1:0 на вечния си съперник, постигната на „Герена”. Червените водят с 2:0 и получават правото да изпълнят дузпа, с която

да доубият
за??еметения
си опонент

Междувременно на игрището вече са 19, вместо 22-ма. Защитникът на ЦСКА Адалберт Зафиров и нападателят на Левски Дончо Донев са изпратени преждевременно в съблекалните заради саморазправа, а три минути по-късно реферът отстранява и вратаря на червените Димитър Попов за събаряне на откъсналия се срещу него Мариян Христов. Домакинската публика вече предвкусва удоволствието от 3:0 – аванс, какъвто сините никога не са успявали да преодолеят срещу вечния си враг. Зад бялата точка застава най-опитният в редиците на ЦСКА – завърналият се от Франция Георги Георгиев-Гецата, но ударът му е спасен от Пламен Николов-Пинко, което поставя началото на невероятен обрат до 2:4. „Друг път при дузпи се опитвам да излъжа изпълнителя, ама на Гецата този номер няма??е да му мине. Затова изчаках до последния миг и плонжирах едва когато видях накъде ще изпрати топката”, спомня си момента Николов.
За да влезе резервният вратар на армейците Петко Петков, играта напуска нападателят Петър Михтарски и това тотално нару??ава схемата на тима – защитата е основно прекроена, а атаката е отслабена. В същото време треньорът на Левски ??ван Кючуков успява с рисковата смяна на почивката на бранителя Петър Пенчев с офанзивния халф Тодор Зайцев. Водени от ветерана Емил Велев-Кокала, сините се вдигат на щурм, а след като вкарва третия гол за сините, резервата Зайцев застава пред червения сектор А в позата на „Мислителя” от Роден. После десетимата в синьо, които завър??ват двубоя, си правят снимка за спомен пред светлинното табло на „Българска армия”. „Зарибихме ги с два гола и те си помислиха, че вече са се класирали за финала”, обобщава събитията с непресъхващото си чувство за хумор Кокала. Дни по-късно тогава??ният наставник на ЦСКА Георги Василев-Гочето пък синтезира положението в клуба с прословутата си фраза за змиите, които съскат в Борисовата градина, и в следващото вечно дерби за първенството на пистата на националния стадион от трибуните е хвърлена... жива змия. Четири дни преди финала за купата срещу Славия, на 27 април 1996 г., с 1:0 червените отнемат ценни точки от актива на сините и спират серията от 9 поредни загуби от Левски във всички турнири, започнала на 8 май 1993 г.
Докато Левски минава през всички кръгове на ада, за да се добере до финала (на четвъртфиналите отстранява и актуалния носител на трофея Локо Сф след за??еметяващо 5:2 на реван??а в „Надежда”), белите крачат безметежно към недовър??ения си дуел със сините. Едва ли някой някога ще осветли напълно драмата от 1 май 1996 г. и кукловодите, останали зад кулисите. Архитектът на дубъла в бяло Стоян Коцев-Кано обаче е сигурен до смъртта си: „Най-вероятно щяхме да им вкараме дори още голове, ако Лафчис не ги бе??е извадил. На левскарите не им издържаха нервите. Просто никой не иска??е да повярва, че сме толкова силни“.