Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Левски най-после би без изгледи за победа

Левски най-после би без изгледи за победа

30-06-2020 Желю СТАНКОВ

Левски най-после спечели и мач, който не му принадлежеше. Има моменти, в които правиш всичко, каквото трябва и накрая ситуацията те отвежда на майната си. Но на сините им се случи да пратят Берое на майната си. Сигурно е, но няма как да го докажем, че ако Петър Хубчев бе треньор на Левски в неделя късно вечерта, двубоят в Стара Загора нито щеше да започне така, нито да протече така, нито да завърши при такъв резултат.
При Гошо Тодоров има друг сценарий. В резултат на който Милан Миятович само за първите 6 минути усети миризмата на гол. Още в самото начало Крум Стоянов мина през зоната на Живко Миланов, който обаче го вече го няма там. А в тази зона, освен нарочения за заместник Ивайло Найденов, дълбоко се връщаше Здравко Димитров. Обаче понеже и двамата общо не правят един десен бек, а Херо много добре усети какво би могло да стане там, насочи ресурси по левия фланг на атаката на Берое.
Впускаме се в тези подробности, защото са показателни за цялата спортно-техническа стратегия на Левски през годините. Излиза един човек и след него е катастрофа. Започва едно кърпене, едно експериментиране, едно скубане на косите и в крайна сметка съблекалнята е винаги в дисбаланс. Някъде има струпване, другаде има недостиг.
Продължаваме нататък: Същият Здравко Димитров, силно подценяван, а дори пренебрегван от Хубчев, на скорост пренесе аромата на гол пред другата врата. Той направи два финта по десния фланг на атаката на сините, но както се случва обикновено, гол нямаше. Попадението падна когато нямаше предпоставки за това. Здравко Димитров пак щеше да гледа мача от пейката, дори при отсъствието на контузения Стаси Иванов, ако Хубчев не бе уволнен от новия собственик. Но с оглед финансовите невъзможности на сегашния, не се очертават нови опции на десния фланг, а в Деян Лозев са инвестирани много пари и надеждите остават.
Отляво ситуацията не е по-различна. Ако меко казано колебливият Иван Горанов си тръгне, отваря се голяма дупка в защитата. Напред Паулиньо е ясен. Този път го изтърпяха само едно полувреме. Един път трябваше да блесне, но не успя да уцели топката от воле. Направи люх като бразилец от 4-5 хиляди евро на месец, но както сме отбелязвали, това е тавана на парите в Берое. В Левски заплатите са други и би трябвало и класата да е различна и постоянството да е налице.
Както се казва, нападателите в един отбор изкарват парите на съотборниците си. Застаряващият Мартин Камбуров не се коментира. Числата сами говорят. Другият нападател на Берое – Фол, никак не е лош като за Берое, а и за парите си. Но както много пъти става, едните играят, другите вкарват. В нашия случай – един вкарва. Найджъл Роберта най-после му се случи 90 минути да поноси отбора на гърба си. Беше си му ден. Два пъти я пипна и два пъти я вкара. Школата си е школа – футболисти, които са „произведени“ в европейски академии, се различават от нашите по това, че тичат бързо, мислят бързо, подават я бързо и общо взето всичко правят бързо. Двата гола на Роберта нямаше да паднат, ако той се бе зачудил първия път дали да я бие веднага, или да направи залъгващо движение. Избра си втория вариант и си го изпълни. И втория път можеше да се замотае сам срещу Перниш, да опита да го финтира, или пък да се огледа да подаде на някой. Ритна я покрай вратаря и я вкара. Колко е просто отстрани, нали? Но във футбола най-трудно е да вземеш решение. Дори и да имаш качества да направиш нещо, не си ли го помислиш, загубен си.
Ето такива футболисти се намират най-трудно. Левски има нужда от още поне 6-7 човека от типа Роберта – млади и перспективни и задължително школувани някъде на запад и с поносима цена. Тези, дето наивно смятат, че сините при новия собственик ще я карат само с българи, пак няма да дочакат такъв отбор.