Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Левски най-после победи здрав отбор

Левски най-после победи здрав отбор

26-08-2019 Желю СТАНКОВ

Началото на мача с Локо Пловдив бе обещаващо за сините, но само наполовина. Пасът от дълбочина на Нуно Рейш над целия отбор на гостите бе супер, топката попадна у Роберта, но завършекът му бе некадърен. Този епизод беляза и оставащите минути на сините – типичното представяне на приливи и отливи. В този ред на мисли трябва да маркираме и присъствието на съдията. Пак след такъв пас той незнайно откъде измисли засада в ущърб на Левски, а след това типично в Сватбарски стил изфабрикува никакъв фаул пред наказателното поле на Локо Пловдив. Чудно е какво си мислят реферите в такива моменти – едните леко ги порязах, нека им го върна без лихвите. Съдийската психика е трудно обяснима – и в единия, и в другия случай те предизвикват масово спонтанно ставане и протест на всички, седящи на треньорските скамейки, като това е съпроводено от мощни псувни от публиката. В такъв нерисков и, общо взето, спокоен мач трябва да си егати съдията, за да предизвикаш гнева и на едните, и на другите. Като при излизането към тунела ангажираш и полицаи около себе си.
Да се върнем към чисто футболното. Петър Хубчев много трудно, да не кажем на границата на невъзможното, скоро ще направи отбор, който поне на „Герена” още от началото ще хване топката, ще наложи монопол върху владението и докато не притисне здраво гостите пред вратата им и не вкара гол, няма да вземе въздух. На този етап няма никакви, дори миниатюрни белези на такова нещо. Домакински натиск – публиката на Левски забрави за този термин.
На този етап Хубчев трябваше да покаже мъничък напредък по изграждането на стил, или поне да се виждат белези по избистрянето на някакви тенденции. Спор няма обаче, че треньорът и неговият щаб полагат добри и ползотворни усилия по разучаването и анализирането на съперниците. Разбира се, всичко това е относително, Берое например колкото и да ги бяха разузнали сините, нямаха почти никакво противодействие. С Локо Пловдив, както вече споменахме, явно имаше указание за балонни пасове от защитата, Рейш още един път даде така на Роберта, но той не намери смелост да елиминира на скорост човек „ек на ек” и да шутира. По-късно най-новият нападател все пак се разписа и като цяло притежава нелоши качества, но на този етап не се очертава това да е търсеният от Левски голаджия. Има техника, има демараж, комбинативен е,



но е средна

класа хубост





дори за нашето първенство. Дени Алар пък явно ще си постои на резервната скамейка, докато не започне да изяжда тревата на тренировки и не получи втори шанс от треньора. А скоро трябва да се върне Станислав Костов и не е ясно как точно ще съжителстват тримата нападатели, при положение че засега не се очертава сините да играят 4-4-2.
Зад нападателя постепенно на мястото си застава Мазурек, но и той все още е загадка. С Локо Пловдив интересно беше да се гледа как двамата дребосъци с номер 10 се джафкат, а на този етап аржентинчето от Левски не показва качества, по-добри от тези на Парвиз Умарбаев. На Мазурек не му бе никак лесно, заобиколен от по-снажни и здрави хора в средата на терена. А и видимо още не може да държи високо темпо цял мач.
Юруков отнесе „храна” след мача с Берое, но самият факт, че пак е на терена (отчитаме липсата на контузените Тиам и Нашименто), означава, че доверието от него не е снето. На Юруков никак не му е лесно с рисков фактор до себе си, какъвто е Мартин Райнов, и прекалено много играе на сигурно и предпазливо.
Публиката на „Герена” се пораздвижи между 38-ата и 40-ата минута с някакви меленца пред вратата на Локо Пловдив, но за първото полувреме така и не си струваше репортерите да си запишат нещо по така на белия лист и след това да нанижат нови интересни изречения. Смисленият футбол отсъстваше, като, разбира се, трябва да отбележим и участието на Локо Пловдив като по-обиграния, балансиран и стилен отбор. Ако трябва да използваме обобщителни термини, получи се



дерби с много

здрави сблъсъци



без кой знае колко ситуации пред двете врати.
Пловдивският тим явно ще се пренастройва изцяло на българска вълна, като че ли при тях има психологическо пренасищане. Иска им се още да играят по-лъскави мачове, но за това Бруно Акрапович ще трябва да поработи доста, особено до Нова година. Дотогава Локо Пловдив или ще вдигне нивото, или ще го свали. При тях средно положение няма. С оглед присъствието на Георги Иванов-Гонзо начело на спортно-техническия щаб очакваме първия вариант – черно-белите да подобрят представянето си и да застанат сериозно и трайно в първата шестица на класирането.
За двата тима мачът се явяваше и загряващ за дербитата следващия уикенд. Левски като че ли репетира тактиката за ЦСКА – много стегнато в защита, а напред някак си ще се покаже ситуация за гол. Хубчев направи много късни смени, което означава, че след седмица няма да прави експерименти в стартовия състав, ако всички футболисти са здрави. Няма и да има неистово желание за непрестанни атаки.
Локо Пловдив ще влезе като фаворит в градското дерби с Ботев. На „Лаута” засега всичко изглежда почти цветя и рози, няма драми в клуба, няма лоши резултати, няма клюки и интриги, а вече споменахме и за предстоящото влияние на Гонзо. Победата над такъв здрав отбор трябва да инжектира и самочувствие, и доколкото е възможно манталитет в сините редици. Ако не беше голът на Роберта във вратата на Луков, сещаме се какво щеше да е на „Герена” преди мача с ЦСКА. Не че сега няма да има напрежение, но ще е от полезното напрежение.