Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Левски спечели точка, Локо загуби две

Левски спечели точка, Локо загуби две

17-12-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Локомотив Пловдив и Левски изиграха приличен за ниските български стандарти мач. Най-съществената част от зрелището бяха пълните трибуни. Каквато и пропаганда да ни залива от Делиормана, все пак хората вярват на очите си. „Лаута“ бе пълен с реални, шумни и цветни зрители, дошли да се насладят на един мач, който за тях е бил винаги от особено значение. И с тяхната подкрепа долу на терена футболистите се постараха според възможностите си да направят спектакъл.
Сториха го в по-голямата част от мача

играчите в
черно-бяло

Питомците на Бруно бяха съхранили някакви остатъчни сили, за да финишират по чудесен начин една специална за тях кампания. И предстоящата Коледа не бе вгорчена със загуба, но не бе и подсладена с победа. Равносметката от последната повече от половин година обаче си остава положителна. Локомотив Пловдив спечели купа през май, представи се достойно в Европа през юли и завърши на трето място преди зимната пауза. 11-те точки разлика спрямо петия Славия категорично сочат колко много се е отдалечил в последните месеци пловдивският влак спрямо доскорошните си събратя по оръжие. И не случайно го наричаме единственото положително явление в българския клубен футбол. Дано и да останат такова след паузата, защото индикациите са за обратното. Това, последното, като сигнална, жълта лампа за този, който дава парите, и за онези, които пък му дават акъл. Много лесно могат да тръгнат по нанадолнището, ако не си дават сметка, че успехите дойдоха заради треньора. Локомотив Пловдив е на трето място с 41 точки, с най-малко похарчени пари за заплати. Поне тройно по-малко спрямо Левски и ЦСКА и в десетки пъти спрямо хегемона Лудогорец.
Бруно Акрапович е уникалният архитект на този черно-бял триумф. Постигна го с ефекта „Пепеляшка“. Отричан, обругаван, нападан, откровено хулен, босненецът

устоя на
критиките

и накрая стана неговото. Така действат големите треньори, вървят по начертания път, който не е ясен за простосмъртните. Но накрая и най-голямата уста се затваря. Защото е казано, че когато фактите говорят и боговете мълчат. Освен с малко пари, Акрапович вдигна парата на локомотива и с малка група играчи. Малко, но достатъчни да изкарат цикъла на висота. Георги Илиев и Езе обаче напускат, а за звездата Ожболт има оферта. Трима напускащи са прекалено много за отбор като Локомотив. Това, че ще се вземат нови, не е никаква гаранция, че вакуумът ще бъде успешно запълнен. Проблеми, които със сигурност ще вредят на съня на Бруно точно по празниците. Въобще условията за надграждане в Локомотив в никакъв случай не са отлични.
Акрапович надигра Хубчев, но точките в мача се поделиха. Във всички други детайли победата на Локомотив бе безапелационна. Всичко интересно, креативно и динамично на терена, го сътвориха домакините. Включително и най-опасните ситуации за гол. Локомотив заличи напълно спомена от най-слабия си мач за сезона, който бе на „Герена“. Логично бе да заличи и аванса на Левски в класирането, но съдбата реши друго. Но Локомотив играе добър футбол и това е най-важното. Тичат много, бият се за всяка топка, добре преливат в двете фази. Съществува и известен хаос в играта им, но и той изглежда симпатично. И, естествено, изпъкват звездите. Митко Илиев цъфти в две роли – плеймейкър и реализатор. Карагарен е с остротата на шило. Ожболт е човекът за важния, решителен момент. Жоро Илиев с цялата си гениалност да изтича 100 метра на спринт и да предотврати сигурен гол. Недооценяваният Парвиз Умарбаев, който винаги напуска терена като мъченик, изцеден до последната капка. Дърводелците отзад, които дялат топката по техния си начин, но намират общ език с нея. Въобще Локомотив влиза в дефиницията готов отбор.
Донякъде по този път върви и Левски,

но стъпките
са бавни


Преди малко повече от месец написах, че 50 точки преди зимата ще направят синята Коледа възможна. За огромно съжаление на сините фенове точките са само 43. А ако бяха 50, Левски щеше да е временен водач в следващите 2 месеца?! Истината е, че независимо от това, което се говори и пише, Петър Хубчев не реши нито един фундаментален проблем в представянето на тима. 2 спечелени точки от последните 4 гостувания говорят достатъчно колко е напреднал Левски. А пролетната програма включва пътувания до Варна, Враца и отново до „Лаута”, където предстои гостуване на Арда. Плюс мачове с ЦСКА, Славия и Лудогорец в София. На „Герена“ трябва да си дават сметка, че завършекът на редовния сезон ще е много сложен. И приказките за борба за титлата изглеждат нелепо към този момент. След като последователно не си спечелил четири поредни гостувания, е смехотворно да се приемаш като сериозен претендент за трофеи.
И в мача с Локомотив Пловдив се видя отчетливо, че на Левски му липсват все още много неща, за да се нарече готов за големи успех тим. Мачът не бе загубен, но затова се искаше сериозен късмет. Дори с 10 човека домакините бяха по-опасният отбор на терена и в края на двубоя пропуснаха стопроцентова ситуация. Левски почти нямаше положения, накрая остана с едно съмнение за неотсъдена дузпа. Но и то бе като играта на тима – непълноценно. Ако Локомотив има лидери, които го дърпат напред, то при Левски такива отсъстват. Всички са някакъв тип средняци с различия в нюансите. Левски няма играч, който да изпъква, както е например Митко Илиев в Локомотив. И тази тенденция е от години. В най-добрия случай се появява някой като Обертан, който е обещаващ, но пък головият му принос е нулев.
Хубчев е засипван с похвали и за някои от тях си има и съответното основание. Трябва да му се признае прагматизмът да печели с възможно най-малко атракция. Хубчев построи някаква видима база, но тя не гарантира абсолютно нищо, защото от изпълнителите лъха на посредственост. И накрая лайтмотивът е – най-важни са трите точки. Да, но с тази концепция никой отбор в света не е стигнал далече. В това отношения съществуват сериозни различия между

модела Бруно и
модела Хубчев

Вторият определено е практичен, но и доста сивее. Това е модел да спечелиш една, а противникът да загуби две точки. Както се случи на „Лаута“. А според сините канони трябва да е точно обратното. Там някъде трябва да се търси и причината, защо пустеят седалките на „Герена“. Сигурен съм, че ако Левски го докара поне до Локомотив Пловдив, феновете ще започнат да се връщат. Но ми се струва, че в Подуяне критичното мислене не е добре прието. А резултатът е 11 години безвремие и нищо оптимистично на иначе синия хоризонт.