Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Малките неща направиха Прохазка голям

Малките неща направиха Прохазка голям

26-05-2018 Янаки Д??М??ТРОВ

??ма неща, които просто трябва да се изживеят и почувстват, за да ги проумее?? и разбере??, че са реалност. ??наче просто няма как да бъдат обяснени. Точно това се случи на 24 май вечерта на стадион „Георги Аспарухов“. При резултат 3:1 в полза на Левски в баража за Лига Европа срещу Черно море сините фенове вече разбираха, че тимът им със сигурност ще участва в континенталната надпревара.
До края на мача остава??е да се случи само едно нещо… В 83-ата минута столичани получиха право да изпълнят дузпа. ??ван Горанов взе топката, след което се разходи между колегите си и отиде до човека с №15 на гърба и му я подаде. Последва обаче само приятелско потупване по главата, след което Горанов я заложи на бялата точка и вкара. В 88-ата минута четвъртият съдия посочи смяна и всички на стадиона замръзнаха в очакване. Теренът обаче напусна Паулиньо, а не човекът, за когото всеки си мисле??е. След още малко отново рокада в синьо. ??грачът с №15 извръща глава, но след миг става ясно, че пак той не е смененият – на таблото свети №14.
След още някоя секунда главният съдия Георги Кабаков сложи край на срещата. Последваха емоционални възгласи за успеха, след което изведнъж отново настъпи неловко мълчание и споглеждане. Преди всички трибуни да запеят в един глас „Оооо Роман Прохазка“…
??зстрадалата синя публика скандира??е името на човек, който най-вероятно току-що бе изиграл последния си мач за Левски. Същата публика, която след злобните подмятания за дългите години без трофей намери сили и опъна плакат: „Няма титла, няма купа, има синьо ДНК“. Точно това характеризира кариерата на този, който заслужи овациите й тази вечер. Привържениците показваха любов към човек, който дори няма да попадне в идеален отбор на чужденците, носили някога фланелката на Левски. Към играч, който нито е най-бързият, нито има уникална техника или постановка на удара, нито е голмайстор. Той дори не спечели нито един трофей със сините – загуби една титла, не успя да вземе купа, въпреки че игра три финала. Той обаче има сърце, показа ду??а и

има??е воля да се бори

Винаги отговаря??е при звъна на камбаната. Нито веднъж не се скри, щом треньорите кажеха: „№15“. Ползваха го навсякъде – където има??е да се пълни дупка, той бе там. Без да мрънка пред треньора и отбора, без да се оплаква след мачовете. Пристигна на „Герена“ през лятото на 2012-а, но година по-късно трябва??е да си опакова багажа и пак да се връща в родния Спартак Търнава. Зарече се, че ще се върне и ще успее. Стори го. ?? от „изгонен“ след това стана капитан. През лятото на 2015-а бе първият, който си намали заплатата и остана на „Герена“ в онзи труден период. Бе пример за човечност, за момче с чиста съвест, ре??ено да успее въпреки лимитираните качества. Това, което може??е, винаги го дава??е. Никога не се ската… На втория месец от престоя си в Левски даде пресконференция на български, а в момента говори езика ни доста по-добре от много на??и сънародници. В последните месеци казва??е, че „в съблекалнята обясняват на чужденците какво означава дерби с ЦСКА, какво ще е за клуба да спечели купата“… Той бе станал левскар, не се има??е за чужденец. Да, Роман не е по-по-най. Но не пропуска??е малките неща. Точно те го направиха голям.
Сбогуването с Прохазка продължи 10-ина минути на пистата – целият стадион скандира??е името му, а него сяка?? го бе страх да погледне към хората – в началото се върте??е „като обран евреин“, не вдигна дори ръка, не знае??е какво да прави. От очите му ??урнаха сълзи, а той се мъче??е да ги прикрие. На лицето му изплува изкривена усмивка, но зачервеният нос и очи издаваха какво се случва в съзнанието му. Фен прескочи оградата на сектор А, нахлу на терена и му поиска фланелката и я получи. След това Роман започна бавно да обикаля стадиона под аплодисментите на привържениците.
Тепърва обаче предстое??е още по-голяма и трогателна сцена. След срещата Роман пробва тихомълком да се измъкне от съблекалнята, докато негови съотборници даваха интервюта. Подгонен от репортерите, само промълви: „Моля ви, не ми се говори, разберете ме. Друг път...“, на въпрос ще има ли друг път, той изстреля нещо неразбираемо.
Финтът му спрямо журналистите се получи. Но желанието му сяка?? да се скрие в тъмното, да се качи на колата си и да отпра??и, категорично не се осъществи. Там, при бариерата пред сектор В го очакваха десетки запалянковци. Всеки иска??е да го пипне,

да го помоли да остане

Детенце се хвърли в обятията му и заплака. Роман гледа??е невярващо, докато не започна да го целува сяка?? е негов син. След това свали горнището си и му го подари – преди това вече бе раздал няколко фланелки. Секунди по-късно друг малчуган „тича??е с 200“, вдигнал победоносно ръце, крещейки: „Аз му взех корите“. Друг се хвале??е, че се е добрал до гащетата му. През това време мъж, прехвърлил 50-те, 20 минути не спира??е да му казва: „Романе, остани. Хайде само още една година. Ще го направи?? ли пак за на??ия Левски?“. Тъкмо помислил си, че ??умотевицата започва да отминава, и се появяват още и още хора. Майка срамежливо пристъпва напред и го моли да се ръкува с детенцето й – „??два??е заради теб, защото е рус и със сини очи, като теб“. Роман пак се разплаква и дълго държи момченцето в прегръдките си. След това отронва: „Съжалявам, но вече нямам какво да му дам. Ще се върна някой ден, ще се видим, ще му подаря нещичко. Вече раздадох всичко. Нямам нищо…“. Тогава жената му отвръща: „Така, всичко даде. Важното е, че даде и сърцето си за на??ия отбор. А ние ти го взехме“…
Утре Роман може да поеме по друг път, различен от този на Левски. Но „сърцето му вече бе откраднато“ и завинаги ще е на Левски.