Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

08-06-2025 Мене ме нема в цялата схема

Мене ме нема в цялата схема

08-06-2025 Жаклин МИХАЙЛОВ

Строители на съвременна Футболна България

Мене ме нема в цялата схема

Димитър Борисов обобщи в едно изречение безумието, наречено български футбол

Жаклин МИХАЙЛОВ

Кой от кой по-цветен, ярък, интересен, ексклузивен герой мина през рубриката досега. Но днешният е оставил особено незабравим спомен. Направо е забил едно ходило на алеята на славата! Димитър Борисов беше превърнал футбола в

незабравимо
забавление

Но не като банална фраза, а на дело. От самото начало на 2009 година след краха на първото управление на Сашо Томов спасителите в ЦСКА се казваха „Титан“. За народа - „титаните”, а за зложелателите - „пернишките гърнета”. Както в много други футболни приказки и тази тръгна с щастливо начало. И завърши с трагичен край. Но до достигане на точката на нетърпимост се вървя цели 5 години. Или почти 5 години. Първите от които съвсем не бяха толкова лоши. Двете поредни участия в групи на Лига Европа сега например могат да се смятат за несбъднат блян. Купата на България през 2011 година също е един от най-сериозните червени успехи във втората декада на новия век. По-пътя към нея бе елиминиран в инфарктен полуфинал на „Армията” станалият шампион месец по-късно Литекс, а на финала бе пречупена Славия. И в двата последни мача от турнира герой за ЦСКА бе привлеченият от „титаните” на „Армията” и направил фурор в онази пролет Спас Делев. Той донесе след това и Суперкупата на България.
Няколко елитни страници се написаха в историята на ЦСКА и благодарение на Митко Борисов. В София пристигнаха колоси от ранга на Порто и Рома. Националният стадион се спука по шефовете за мача с Фулъм. А отстраняването на Динамо Москва си остава една от незабравимите европриказки с марка ЦСКА. Това е един от последните пъти, когато червеният колос на България изригна. Година по-късно без толкова фундаментално значение дойде успехът на „Пратера“ във Виена пред 50 хиляди зрители.
Сега всички биха казали – Е, да не ги е направил тези успехи Митко Борисов! Той ли игра на терена. Както се казва, когато фактите говорят, и боговете мълчат. А фактите показват категорично, че при него са последните значими европейски моменти на най-успешния български клуб. И по негово време за последен път ЦСКА по разговорному – хвана студовете.
И пак зигзагообразно. Димитър Борисов пое един напълно разпадащ се отбор в началото на 2009 година. И много бързо ЦСКА се върна на правилния път. Завършиха втори на само 1 точка след Левски, но титлата спокойно можеше да отиде и на „Армията“. Поне нямаше да е незаслужено.

Още няколко щриха
в позитивен план

Любо Пенев се легитимира като треньор точно под крилото на „титаните”. Те първи му гласуваха доверие и след това тръгна неговият професионален възход. Но не само той трябва да им е благодарен. Милен Радуканов е изцяло тяхно изобретение. Дадоха шанс дори на вечно низвергнатия Драголюб Симонович. Това бяха изключително силни ходове, които донесоха бързи успехи на терена. Още се помни мачът с Лудогорец, на който на „Армията“ Зико, Мораес и компания натикаха бъдещия хегемон в собствената му половина. Де да можеше и сега актуалното ЦСКА да направи същото!
И не на последно място, защото за армейците това е със сакрално значение. Онова според мнозина злокобно време съзида няколко култови успеха срещу вечния враг. Като например парния чук 3:1 на „Герена“ през февруари 2011 година.
Както се вижда, ерата на „титаните” съвсем не е низ от мъки и страдания. Стигна се дотам, защото не можеш само да се забавляваш,

трябва да
имаш и план

А Митко Борисов си беше по купона. Незабравимо е включването му в ефир след победата над Рапид във Виена. Тогава той бе на седмото небе. Но седмото небе си има цена и сметката пристигна в Борисовата градина. С наложен платеж и силна заплаха за фалит. Да изброя успехите бе сравнително лесна работа. Да се изброят десетките знайни и незнайни герои, получили празен чек за попълване в ЦСКА е почти невъзможно. Новите попълнения идваха на талази. Митко Борисов не пазаруваше на дребно, той отиваше в хипермаркета и пълнеше количката догоре. Човекът не се пазареше, ако му предлагаха един футболист, той взимаше покрай него още трима-четирима. После беше въпрос на улучване кой ще играе и кой ще търка пейката. А някои и до пейката не се доредиха, но за сметка на това до банкомата ходеха. А най-лошият ефект бе, че като си тръгнеха, веднага завеждаха дела за пълния срок от договорите. И се оказа, че ЦСКА дължи на футболисти без нито една изиграна минута стотици хиляди евро. В един момент цяла правна кантора не можеше да насмогне на делата, заведени от футболисти срещу клуба. Най-вече от такива, които и за една стотинка работа не бяха свършили.
Някой справедливо би отбелязал – Борисов се е занимавал в кариерата си с други неща, футболът не му е бил много ясен. Точно така е, но грешката е, че като не разбираш от едно нещо, а си се захванал с него, ти трябва можещ екип. А в Борисовата градина силен екип нямаше. Типично за нашите условия

антуражът е
само за борбите

Или по-точно за заплатките. Не са вземали лоши заплати хората около Димитър Борисов, но ефектът от техния професионализъм се видя по-късно. И се стигна до онази сакрална фраза – „Мене ме нема в цялата схема“. Хубав лаф обаче за песен на „Абсурд“. За футбола е пагубен. За Борисов е ясно, че футболът му е дошъл в повече. Така се случва със забавленията, накрая омръзват, а някои като футбола стават и байгън.
Димитър Борисов и неговият най-близък съратник Иво Иванов имат и още една епохална заслуга, която им отрежда заслуженото място на строители в тази поредица. На тяхната маса седеше бъдещият номер едно за всички времена. Самият Крал Слънце подразбра нещо от материята футбол покрай двамата си приятели. И после, почерпил от техния злочест опит, сътвори явлението в Разград. Сигурно поне е разбрал какво никога да не прави!
ЦСКА е голям клуб, а

в големите клубове
ветровете брулят

жестоко. Разбрали са го всички, които са били на най-високата позиция в катедралата на българския футбол. Когато има успехи, е много приятно, а някои като Митко Борисов могат да си го направят и забавно. Дойдат ли обаче трудните времена, „Армията” е най-тегавото място на света. ЦСКА не е за всеки, но не мога да кажа, че Митко Борисов е бил съвсем случаен човек. И че просто е бил изпратен, както е модерно да се казва сега. Мисля, че той по свой си начин милееше много за клуба. И искаше да достави радост на всички. Да, но вече неведнъж бе написано, че пътят към ада е осеян с добри намерения.
За поредицата обаче той е един от най-интересните персонажи. Той е от собствениците–мълнии. Гърми, трещи и след това нищо не остава. Едно обаче е сигурно. Той е от многото, тотално неподготвени за материята, с която се захващат. И всичко се прави на принципа на пробата и грешката. Лошото е, че грешките преобладават. Монетата обаче има и обратна страна. Феновете твърдо смятат, че ЦСКА е съзнателно фалиран заради лошо управление. Те обаче не калкулират и личния минус на другата страна. И не трябва да го правят. Когато си поел един толкова голям клуб, трябва да си подготвен за всичко. А Димитър Борисов беше неподготвен за тази мисия. Но пък нали се забавляваше, а на моменти и се опияняваше.

ПОРЕДИЦАТА
ПРОДЪЛЖАВА
В ЧЕТВЪРТЪК