Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Местната власт прави националния спорт

Местната власт прави националния спорт

25-10-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Не знам дали някой е обърнал внимание, но четиригодишният цикъл на местните избори дава най-добрата равносметка за процесите в България. И е много интересно да се анализира политиката в спорта и в частност във футбола от 2015 година насам. Както не по-малко интересно е да се предвиди дали

тази политика ще
бъде продължена

в още един четиригодишен мандат. Резултатите спрямо предходния период са налице. Също така налице са и тенденциите, които могат да бъдат продължени при запазване на сегашното политическо статукво. Ако то се промени драстично, могат да настъпят драматични събития и за националния спорт. В момента той в огромна степен се държи и съществува на държавната софра. В държавна се абсорбира и общинска. Българската държава в различни схеми отдели милиарди за спорт в последните 4 години. Най-добре това се вижда в инфраструктурата и никненето като гъби на различни спортни обекти. Това да не се приема като комплимент, защото строителството е най-добрата почва за корупционни практики. Но както казва мъдрият народ, може и да са откраднали, но и нещо е останало след тях. Така бе при социализма, така е и сега, макар лично аз да не откривам особени разлики между онези 45 години и последните 10-15 на фасадна пазарна икономика, зад която се прикрива откровен държавно-олигархичен капитализъм.
Инвестирането или, просто казано, наливането на пари в спорт се прави неравномерно в различните региони. Това програмира и значението на изборите за различните населени места. Има общини, които са структурно определящи за местния спорт и футбол. Има и такива, които не си мърдат пръста и се стремят окончателно да го довършат. Тези разлики не могат да бъдат премахнати, защото малко или повече местната власт е автономна. Много зависи и от възможностите за частно-общинско партньорство. Словосъчетанието вероятно ви се е сторило странно, но тези, които са навътре в проблематиката, са наясно как точно работи моделът с финансиране на професионален спорт в повечето градове. Бюджетът се прави на базата на съчетание между пари от бизнеса и общините в пропорция 5 към 1. Но същият този бизнес е много добре наясно защо дава от печалбите си за заплати на разни ритнитопковци. Отговорът е, за да бъдат всички доволни! Това в последните четири години е най-масовият национален спорт, който бих нарекъл отчисление към обществот, без то да е питано дали го иска. Проблемът е, че си е чисто тунеядство. И макар прикрито зад акционерни дружества, на практика футболистите са си общински служители. Но на много по-високи заплати от например учителите или лекарите. Тук вече леко стъпваме по мазола.
Да се дава за спорт

под каквото
и да е форма

не е осъдително. Дори е радостно, защото благодарение на местната власт възкръснаха Етър Велико Търново, Дунав Русе, Ботев Враца, Хебър Пазарджик, Арда Кърджали. Дано в следващия цикъл към тези добри примери се прибавят поне още 5-6 областни центъра, където „играта да живне и да стане мач“. Това е далеч по-смислено, отколкото създаването на разни частни футболни проекти, които не могат да калкулират обществено внимание. Традициите са много важно нещо и, както е казал народът, там, където е текло, пак ще тече. Натам вървят работите.
Следих националните дебати с нормален интерес и за съжаление за спорт почти не се говореше. А темата е интересна. Може и да не е толкова важна, колкото детските градини, презастрояването на зелените площи, трафика и гетата, но е значима. Не заради друго, а защото обществото трябва да бъде по-добре информирано. Властимащите все пак по дефиниция са слуги на народа. И трябва да строят приоритетите си спрямо народните щения. Ако народът иска зрелища и е готов да се лиши от насъщни потребности, властта трябва да му ги даде. Затова кандидатите за слуги на народа трябваше да отделят повечко усилия да обяснят вижданията си за футбола и спорта.
Някак темата удобно се заобикаля според мен поради липса на компетентност. Но когато иде реч за народен ресурс, трябва да си дадем повечко зор и да станем компетентни. Това не го забелязах и някак ми липсваше, особено в дебатите за големите градове София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе. Как бъдещите кметове и общински съветници виждат нещата със спорта и футбола в техните градове остана загадка. Може би чакат какво ще нареди държавното и партийното ръководство, но то не може да огрее навсякъде.
Особено липсваше спортът


в големия
дебат за

столицата на България. А в този град е съсредоточено 25-30 процента от населението на страната. Никой от кандидатите не каза какво ще се направи в следващите 4 години за масовия спорт и най-вече за подрастващите. Видно е, че се построиха доста неща, предимно с европейски пари, но също така е видно, че много спортни клубове се нуждаят въпиющо от подкрепа. Има едни такива незначителни подробности като плащане на ток, вода, отопление, консумативи, които са непосилни за много спортни клубове, а общината някак е безразлична към техните нужди. А там тренират децата на София и бъдещите спортисти на България. Някак не усетих загриженост и добра воля. Много мъчно ми става, като прочета с какви трудности се сблъсква волейболният клуб на ЦСКА, в който тренират или по-скоро не могат да тренират нормално 200 деца. Тези проблеми на спорта останаха встрани от дебата.
И накрая ще обобщя очакванията си за следващите 4 години, защото извънредни парламентарни може да има през 6 месеца, но извънредни местни се случват крайно рядко. Така че след 27 октомври и евентуалните балотажи другата неделя ни остава да дерзаем. Използвах в началото думите никнене като гъби, но нещата съвсем не са толкова позитивни. На 90 процента България продължава да е със спортната си база от социалистическите времена. Няма построен нито един нов функционален стадион. Иначе строежите на нови стадиони постоянно стартират и до никъде не се докарват.
Макар да се наливат доста пари, те отиват за поддържане на един фалшив професионален футбол. Парите за спорт не водят до никакво възраждане на българския спорт, който отдавна е с периферни и затихващи функции. Огромната пропаст между амбиции и резултати е смущаваща. Натоварването на местната власт с несвойствени функции да поддържа спорта жив не дават почти никакъв резултат. Този модел е сбъркан и не създава обществено благо. Докарали сме го дотам да сме доволни, че има нещичко, пред възможността да няма абсолютно нищо. Но по този начин спорт не може да се развие. Догодина отново ще сме в миманса на олимпиадата, футболът е на абсолютното дъно, а парите на народа потъват в подвижните пясъци.