Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Може да има?? правилното нещо,  но да дойде в гре??ния момент

Може да има?? правилното нещо, но да дойде в гре??ния момент

16-09-2017 Мария ШАРАПОВА: „Неудържима. Моят живот”

Гледах как Григор расте и от дете се превръща в мъж

„Тема Спорт” публикува част от автобиографията на Мария Шарапова, в която тя говори за връзката си с Григор Димитров. Ето какво пи??е рускинята в своята книга за този период от живота си.

През октомври 2012, когато напусках корта след четвъртфинала ми в Пекин, проверих телефона ми и има??е съобщение от Макс (б.р. - Айзенбърд, агент на Шарапова). „Благодаря”, написах обратно, както всеки път. 10 минути по-късно получих второ съобщение, което ме изненада. Макс бе в Маями и там бе 4 часа сутринта. Не трябва ли да спи? „Григор Димитров иска твоя телефонен номер”. Погледнах телефона изненадана, а и мога ли да кажа развълнувана? Телефонът бе прибран в джоба ми и преминах през 10-минутно възстановяване на колелото, последвано от 15-минутен стречинг, докато моят треньор ми говоре??е за мача. Но умът ми не бе с него, което не е нещо ново, защото Томас Хьогщед, треньорът ми по това време, говори прекалено много след мач, повече, отколкото някой има нужда. ??звадих отново телефона, сега има??е ново съобщение от Макс. Бе??е същото: „Григор Димитров иска твоя телефонен номер”. Защо две съобщения? Да не би Макс да мисли, че обхватът в Пекин е ло??? Отговорих: „За какво?” Макс: „За какво? Ти глупава ли си?”. Проверих името на Григор в Гугъл, за да видя на колко години е. Бе??е ли изобщо пълнолетен? 21. Едва.
„Дай му имейла ми”. Спомням си как забелязвам едно разхождащо се дете из селцето на Уимбълдън, високо, слабо, с изражение на добре изглеждащ тип, което казва, че той знае, че изглежда добре. Спомням си, че казах на моя треньор, „Добре, че той не е от моята генерация, това ще??е да бъде опасно. Опасно разсейващо”. След няколко разменени имейла Григор поиска моя номер.

Правех се на недостъпна

и му дадох кода за месинджъра на моето „Блекбери”. След това телефонния ми номер. На??ите съобщения се превърнаха в телефонни разговори, на??ите телефонни разговори във видеоразговори. Бе??е простичко и истинско. Не се замислях твърде много, докато след един от на??ите разговори той ми звънна отново след 30 секунди и ми каза, „Съжалявам, но ми липсва гласът ти. Може ли да поговорим още няколко минути?” Не знаех какъв е ранкингът му към този момент. На??ите скайп разговори продължиха. Майка ми започна да ги нарича терапевтични сесии, защото в края на всеки един от тях винаги бях усмихната.
Нещо в програмата на Григор ме озадачи - той отива??е в Париж прекалено рано за турнир в зала в Париж. Няма??е смисъл. Защо ще играе, преди основната схема да започне? Набързо отворих апликация на телефона ми, наречена "Резултати на живо", където има резултати на живо от всеки тенис турнир, който се играе по света, включително и схемите на турнира. Прекарах твърде много време на NBA.com през трите ми години със Са??а (б.р. - Вуячич), търсейки изиграни минути, процент на точки. Не бях готова за нов рунд от това, не толкова скоро.

?? въпреки това го правех отново

Проверих основната схема. ??мето на Григор не бе??е там. Преминах на квалификациите. Там бе??е. Под №60 в света. Следващото нещо, което си спомням, бе??е, че следях резултатите от квалификациите. Всичко бе??е от разстояние, докато една вечер той не се появи на вратата ми с червени рози и огромен плю??ен мечок. Прекарахме много време заедно в следващите няколко седмици. След дни той ме попита дали бих била негова приятелка. Хвана ме неподготвена. Не бях готова за нищо такова. Той каза, че ще чака, докато съм готова. "Кой е този човек?", се запитах. Погледнах го учудено: „Защо този красив мъж, който може да сваля всяка, чака жена, която не е готова за връзка?”. „Ок”, казах аз. „Но не знам кога ще съм готова. Може да минат месеци.” „Ок”, каза той. „Ще чакам. Знам какво искам и искам теб.”
Седмиците станаха месеци и нищо не може??е да ни спре. Гледах как той расте, триумфира, претърпява разочарования, възстановява се. Нагоре и надолу. Обичах много да го гледам как играе. На Коледа стоях на гумен стол, гледайки го как тренира. Само аз, най-добрата ми приятелка Естел, той и неговият спаринг партньор в слънчев калифорнийски ден, който се усеща??е като всичко друго, но не и Коледа. Гледах как се катери по ранглистата. Гледах го как отива от ужасни хотели на магистралата в Мадрид,

хотелите, които дори плъховете избягват

до апартамент в "Четири сезона" в Париж, „Карлайл” в Ню Йорк. Гледах го как от дете, което не иска??е да даде малко повече пари за по-висока класа в самолета до Австралия, до мъж, който лети с частен самолет, осигурен от новия му приятел милиардер. След един от моите мачове в Бризбейн той даде на всички от моя екип бели фланелки с бележка, пожелавайки си един ден да има екип като тях. ?? преди да се разделим, той го направи.
Гледах как расте в своята собствена личност, личност, която прави собствени ре??ения. Гледах как се превръща в мъж. Григор бе наричан следващият Роджър Федерер, следващият това, следващият онова. Той е стигал до осмо място в света и има толкова голям потенциал. ??ма прекрасни удари. Начинът, по който удря топката, след това се приплъзва, дори на твърди кортове, е вдъхновяващ. Той може да прави невероятни неща с тялото си. Това е дарба и проклятие. Въплътено е в него, той иска не само да печели, а и да изглежда добре, докато го прави. Трябва да бъде перфектно или не го иска изобщо. Трябва да е невероятно или го забравя. Затова все още не е изпълнил потенциала си. Какво разделя великите играчи от добрите играчи? Добрите играчи печелят винаги, когато всичко функционира. Великите играчи печелят дори когато нищо не функционира, дори когато мачът е грозен. Това е, когато не са велики. Защото

никой не може да бъде велик всеки ден

Може?? ли да го направи?? в ло??ите дни, когато се чувства?? като боклук и резервоарът е празен? Това е въпросът.
Била съм близо до съвър??енство в няколко щастливи следобеда - мога да ги изброя на едната си ръка. Но обикновено въпросът е да измисли?? да спечели?? с каквото има??. ??ма толкова много мачове, които съм спечелила просто като измисля как да се промъкна. На Григор му предстои да научи как да го прави. Сяка??, ако не е лесно, ако не е перфектно, той не иска да го прави.
Наскоро Григор ми каза, докато говорехме по телефона, след като бе стигнал полуфиналите в Австралия, че едно от най-ло??ите неща в живота е, когато има?? правилното нещо в гре??ния момент. Това ме накара да се замисля за една вечер, която прекарахме заедно преди Уимбълдън през 2015-а. Той бе достигнал полуфиналите през преди??ната година, побеждавайки Анди Мъри и губейки в четири сета от Новак Джокович в този кръг. Той извади книга, която Уимбълдън подготвя за преди??ните турнири. Тихо разлисти страниците, докато намери моя снимка, в неговата ложа, гледайки неговия мач. Той ме погледна, тъжен, мисля, че има??е сълзи в очите му. „Видя ли това? Това значи всичко за мен. Да те видя в моята ложа до майка ми.” Тогава, в този момент, емоционалното привличане, с което се борих, стигна до своя край. Знаех, както и той, че не мога да бъда този човек в този момент от моя живот. Трябва??е да се фокусирам, да се подготвям за моите собствени мачове, моите собствени триумфи и загуби, на най-голямата сцена в кариерата ми. Гледах мача му този ден само защото бях загубила рано в тези турнири. Така че

неговият хубав спомен бе ло?? мой

Това, което значе??е всичко за мен, се бе случило само защото бях загубила. Както той каза, може да има?? правилното нещо, но може да дойде в гре??но време.