Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Момчето, което си остана момче

Момчето, което си остана момче

20-05-2015 Желю СТАНКОВ

Както има разлика от футбол до футбол, така има и разлика от честване до честване. Раздялата на Стивън Джерард с „Анфийлд“ не може да не е разчуствала всеки, който по един или друг начин отдава емоциите си на спорта. Не може тази игра да е в кръвта ти и подобни моменти да не те правят щастлив за това, че като малък веднъж завинаги си обикнал тази магия.
В същото време малко те е яд, че такива моменти няма как да ги преживее?? в България. Припомнете си кога за последен път сте пуснал футболна сълза!
Да, ясно е, че в България не умеем първо да си създаваме герои, след това да ги уважаваме, а накрая и да ги изпратим. Също така е ясно, че така наречените футболни ръководители нямат достатъчни натрупвания, за да усетят кога е момента за раздяла със специалните футболисти и начина по който да стане тя. А най-ясно е, че всичко това е част от футболната култура.
Тук за да си сигурен, че ще има публика, за да ти се получи празника трябва да плати?? на оборотна сръбска певица. ??наче може?? да изпадне?? в конфузна ситуация, при която те питат дали са ти направили впечатление празните седалки, колкото и малко да са те.
Последният мач на Стивън Джерард на „Анфийлд“ със сигурност ще??е да събере не 45 хиляди, а поне 3 пъти по 45 хиляди зрители, ако има??е толкова седалки по трибуните. Над 700 пъти той бе на терена с червения екип и всеки път слу??а??е „You'll never walk alone“ като в началото едва ли е предполагал, че до 35-ата си годи??нина ще играе за един и същи отбор. Той нито един път не стана ??ампион и по ирония на съдбата Ливърпул загуби в последния му мач на „Анфийлд“, но именно заради такива като него футболът не е само точки, титли и цифри.
На това му се казва най-доброто и прочувствено излизане от възможно най-парадния вход. Стиви Джи е един от симпатичните губещи – негово подхлъзване на практика ли??и Ливърпул от титла в момент, в който мърсисайдци бяха най-близо до трофея в Премиър??ип. Той е и от групата неудачници, които на всеки две години зареждаха Англия с надежда за титла от първенство на континента или на света. Това е едно от очарованията на тази игра - пленяването на аудиторията невинаги е свързано с положителни емоции.
Джерард нито един път не подведе хората, които му вярваха от първия до последния мач относно това, че винаги е и ще бъде един от тях. С една и съща прическа, без нито един квадратен сантиметър татуировка, той остана встрани от съвременните тенденции, според които скандалът и провокацията продават един продукт. Той остана един от тях и напусна големия спорт тогава, когато трябва??е да напусне.
Един футболните герои на на??ето съвремие остави голям принос. Той е идол на десетки хиляди деца по света, той е пример за подражение, той е символ на преданост и скромност. Той не бе гениален футболист, но е нещо, което е повече от това да прави?? каквото си иска?? с топката. Той е Стивън Джордж Джерард – момчето, което никога не порасна и си остана момче. ?? не заради това, че футболът е мъжка игра – понякога е много по-добре да си остане?? момче и да бъде?? запомнен точно така. Космополитни клубове като Ливърпул раждат истинските герои, които не е задължително да са колекционери на трофеи, но пък биват помнени и уважавани повече от всички.