Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Мълчаливият лидер

Мълчаливият лидер

14-11-2017 Тема спорт

На 38 години големият халф Андреа Пирло сложи край на кариерата си. Завър??и я в Ню Йорк Сити. Виртуозът, роден във Флеро на 19 май 1979 година, е считан за един от най-добрите плеймейкъри на своето поколение. Спечели 2 пъти Шампионската лига с Милан (2003, 2007), общо 6 пъти е ??ампион в Серия А с росонерите (2004, 2011) и Ювентус (2012, 2013, 2014, 2015). С националния отбор пък спечели световната титла в Германия през 2006-а. ??ма 116 мача с екипа на скуадрата. В предговора на автобиографичната книга на Пирло, излязла и в България миналата година, бив??ият селекционер на адзурите Чезаре Прандели го описва като мълчаливия лидер: "Андреа принадлежи към една специална категория - той е футболист на всички. Всеки стадион е негов стадион. Тифозите го гледат и виждат един универсален ??ампион, който е способен да ги изведе отвъд това да подкрепят само един отбор. В негово лице те виждат ??талия. Не бих се изненадал, ако нощем той спи със синя пижама - цветовете на националния тим, към който изпитва огромна безгранична любов. Пирло обединява зрителите, защото живее със и за футбола. Той е най-техничният играч, никога не е правил нещо отблъскващо за публиката. Гори в играта. Андреа показа на всички, че дори и звездите могат да бъдат обикновени хора, да се държат като тях. На терена праве??е нещата с невероятна лекота. ??зглежда невероятно, но Андреа е един от онези мълчаливи лидери, каквито в света на футбола е трудно да намери??. Напомня ми на Гаетано Ширея, защото в редките моменти, в които тези играчи ре??ат да се намесят в съблекалнята, за да кажат нещо, всички останали млъкват. Хора като него и Джиджи Буфон носят истинския дух на ??талия. Ако всички имаха техния респект към синята фланелка, животът на адзурите - на терена и извън него, ще??е да бъде много по-лек и безоблачен. Андреа се е родил, за да мечтае и да ни кара и ние да вярваме в мечтите", пи??е Прандели в книгата на халфа.
--------
??з мемоарите на халфа

„Тема Спорт“ публикува откъси от автобиографията на Андреа Пирло, озаглавена "Мисля, следователно играя". Книгата бе преведена и издадена на български през 2016-а.

Вечерта, в която
Пеп ме отвлече

Август 2010 година. Треньорът на Барселона Пеп Гуардиола пазе??е думите си за мен. ??злизах от съблекалнята, а пред входа ме чака??е неговият доверен човек Мануел Естиарте, най-великият играч по водна топка за всички времена. "Андреа, ела с мен. Треньорът иска да се срещне с теб", каза ми бив??ият ватерполист. Обзавеждането в офиса на Пеп бе скромно, на масата има??е червено вино. "Настани се удобно", каза ми той на перфектен италиански. Не се фокусирах прекалено много върху това, което ни заобикаля??е, защото вниманието ми бе насочено към този, който ме бе поканил. "Благодаря ти, че прие да се срещнем", започна Гуардиола. Дългото говорене не бе част от неговия репертоар. Само след 2 минути вече бяхме стигнали до същественото. Той иска??е да ме привлече в Барселона. "Ти ще бъде?? чере??ката върху тортата. Търсим полузащитник, когото да редуваме с Шави, ??ниеста и Бускетс, и това си ти. Ако дойде?? при нас, ще се озове?? на уникално място. На??ата гордост е Ла Масия, детската ??кола. Едно бижу, с каквото никой друг клуб не разполага. Въпреки че за момента Милан каза "не", ние няма да се предадем и ще видим какво ще стане", каза ми Пеп. Както и в Реал Мадрид, така и в Барселона щях да отида, ходейки едва ли не на 4 крака, за да стигна по-бързо. В този момент това бе??е най-силният отбор в света. ??гра на едно докосване и почти непрекъснат контрол върху топката. Щях да бъда голям късметлия, ако имах възможността да тренирам при Гуардиола, тъй като той оставя следа в своите отбори. Създава ги, формира ги, води ги, напътства ги, грижи се за играчите. Прави ги големи.

Конте става
истински звяр

Налагало ми се е да се срещам с много треньори, но човекът, който ме е впечатлил най-много, е Антонио Конте. Бе??е му достатъчен един разговор с много прости думи, за да спечели мен и целия Ювентус. Една планета, на която се настанихме заедно. В първия ден от лагера той събра целия отбор във фитнеса и се представи: "Този отбор, скъпи момчета, е с две поредни седми места в първенството. Това е лудост. Аз не съм тук за това. Целта ни е да спрем да отблъскваме хората с на??ата игра". Едно нещо бе особено ясно - бе??е изключително ядосан и настървен, а също така и мотивиран. "Да станем отново Юве! Вие трябва да направите само една крачка, която е сравнително проста - да ме следвате", заръча Конте. Когато говори, неговите концепции те връхлитат. Влизат в теб, понякога и насила. Разбиват вратата. Естествено, спечелихме скудетото още от първия опит. Един изцяло негов успех. ??ли прави?? това, което казва той, или не играе??. Очаквах някой добър, но не чак толкова. Не бих направил само едно нещо - да избера мястото до Буфон в съблекалнята. Това е най-опасното място в цяло Торино, най-вече между първото и второто полувреме на мачовете. Ако губим, Конте влиза и хвърля към стената - следователно към моя ъгъл - всичко, което намери. Той става истински звяр. Не се задоволява никога. Винаги има някой детайл, който да не му хареса.

Синдромът
на ??станбул

Мислех да спра, защото предвид ??станбул, вече нищо няма??е смисъл. Финалът на Шампионската лига през 2005-а, този - спечелен от Ливърпул срещу Милан, който има??е аванс от 3:0, ме заду??и. За ??ест минути ни вкараха три гола, а на дузпите загубихме по вина на Дудек. Това магаре-балерина. Вратарят, който преди да спасява, ни се подиграва??е, танцувайки, но истинската присъда бе, че отговорността бе изцяло на??а. В конкретния случай това бе групово самоубийство. Всички бяхме паднали от моста между Босфора и Дарданелите. В съблекалнята изглеждахме като зомбита. Не говорехме, не се движехме. Бяха ни унищожили психически. Безсъние, ярост, депресия, чувство на празнота. Бяхме открили нова болест - синдрома на ??станбул.
Вече не се чувствах играч и това само по себе си бе разру??ително. Не се поглеждах в огледалото. Страхувах се, че отражението ще??е да изпрати една плюнка по мен. Единственото възможно ре??ение ми се струва??е отказването, а най-ло??ото е, че ??ампионатът в ??талия все още трябва??е да се довър??и. Следователно бяхме принудени да се върнем на "Миланело", за да тренираме, влачейки кръста с нас за още 4 дни. До 29 май, до последния кръг на Серия А срещу Удинезе на "Сан Сиро". Разходката на срама в на??ата къща бе най-тежкото наказание. Ревюто на скандала. Модел номер нула - ние. Лягах си с Дудек и всички негови съотборници от Ливърпул. Това бе??е едно футболно изнасилване без край.