Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Най-Великият срещу Димящия

Най-Великият срещу Димящия

03-06-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Трите мача между Али и Фрейзър остават ненадминат връх в спорта

Възможно ли е на земята да бъде открита по-висока точка от връх Еверест? Също толкова е възможно някога да бъде надминат боксовия връх, завещан от трите мача между Мохамед Али и Джо Фрейзър. А от трите мача безспорният шедьовър е последният през 1975 година в Манила. Точно във Филипините при нечовешки метеорологични условия, Най-Великият на всички времена и неговият достоен опонент Димящия Джо правят мача на мачовете. Ненадминато и до днес зрелище

между велики шампиони

което завършва с отказване на Фрейзър преди началото на последния рунд, но в онзи момент е било напълно възможно кърпата да бъде хвърлена и от ъгъла на Али. Това е мач за който самият Али твърди, че е бил близо до смъртта. Противниците изоставят всякаква предварителна тактика и се бият до пълно изтощение като древни гладиатори. Чудо е как Фрейзър остава на крака след като получава аркади и на двете очи. Между другото този мач до голяма степен е вдъхновението за легендарния Роки. Връзката между Фрейзър и Сталоун е запечатана в един епизод със стълбището във Филаделфия. Същата сцена е повторена 35 години по-късно във филма „Крийд – сърце на шампион“. Джо Фрейзър е едновременно вдъхновение и за Роки Балбоа, и за Адонис Крийд.
Мохамед Али или както е рожденото му име Касиус Клей не случайно и до днес е смятан за най-великия боксьор на всички времена. На 18 години печели олимпийската титла в Рим, а четири години по-късно спазва обещанието си и става абсолютен световен шампион в категория тежка, детронирайки тогавашния колос Тони Листън. В следващите 6 години държи не само титлата, но и отличието за най-популярен американец. През 60-те години на миналия век Али успява да засенчи Елвис Пресли, Джон Кенеди и дори космонавтите Бъз Олдридж и Нийл Армстронг. Освен шампион на ринга, Али се превръща в икона на движението за равни права. Еднакво близък е и до Мартин Лутър Кинг, и до „Черните пантери“. Без да е особено изкушен от идеология и философия, младият Али става знаме на протеста. Всъщност вербалните му изяви през днешната призма го показват като отявлен инфантил, но боксовите му успехи го носят на вълните на славата.
Историята на Джо Фрейзър е далеч

по-ординарна и типична

за чернокож американец. За разлика от Али, Джо Фрейзър се държи на страна от политическите ежби. А и неговият път до успеха е доста по-дълъг. Фрейзър печели олимпийската титла в Токио през 1964 година, но му трябват още шест лета за да стигне и до световната. При това при много интересни обстоятелства. Когато Мохамед Али отказва да влезе в американската армия през 1968-а му се отнема боксовия лиценз. И на 19 февруари 1970 година Фрейзър побеждава Джими Елис и става шампион. Но за всички, които ценят истинските неща в спорта, шампионският период на Димящия започва на 8 март 1971 година с победата над Али в „Медисън Скуеър Гардън“. Това е първият от трите митични двубоя и единственият успех на Фрейзър със съдийско решение.
Три години по-късно на същото място двамата изиграват втория си мач, който по дефиниция не притежава блясъка на останалите два, защото е двубой между претенденти за титлата. Али и Фрейзър се бият, за да стигнат до двубой с шампиона Форман. Вторият сблъсък е само в 12 рунда и е спечелен от Али също с решение. А третият го описах по-горе. Мачът в Манила държи и до днес палмата за най-доброто боксово зрелище. Предварителните очаквания са били за лека победа на Али, защото Фрейзър е бил далеч от добрите си времена. Но стълбището във Филаделфия е изиграло своята решаваща роля. Димящият прави всичко възможно, за да слезе от сцената по подобаващ начин.
Двамата велики герои вече не са

между живите

но местата им в залата на славата са во веки веков. От тях ще се започва изреждането на бойците за вечни времена. Феноменът Мохамед Али продължава да не губи актуалност. Само през миналата година бяха направени три документални ленти за живота му. Спортният му път и странните му политически възгледи продължават да будят огромен интерес. Особено в наши дни, когато тежка категория е лишена от големи лидери. Времето на Али и неговия неповторим стил се помни с огромна носталгия. За мнозина той и днес би бил непобедим, защото стила му на боксиране би затруднил всеки противник. Почти невъзможно е да се роди друг като него, който толкова много да доближи бокса до изкуството.
Димящият Джо е съвсем друга работа. За него може да се каже, че е имал късмета да се състезава по времето на Али. Но и Най-Великият има необходимост от достоен съперник. Джо Фрейзър е останал в историята като съперникът на Мохамед Али. И това е повече от световна титла. Интересни са отношенията между двамата. Високомерният Али е отправил не една и две язвителни реплики по отношение на опонента си. От обидното „Чичо Том“ до „любимец на белите“. Ясно накъде е биел Али. Освен ринга, той изцяло е заел сцената. А на нея е имало място само за жалък колаборационист. Не случайно Фрейзър иска от президента Никсън връщането на отнетия лиценз на Али, за да може да го победи и на ринга. Както и се получава през 1971 година. Но именно тази загуба амбицира Али да остане още дълго под прожекторите. И да слезе от ринга с усещането за непобедим. Той оставя без реванш Фрейзър, Форман и Спинкс. На 38 години губи от Лари Холмс, но това е една друга история, която няма нищо общо с предишните 20 славни години.
Фрейзър винаги се отнася с огромно уважение към Али, дори не се чувства засегнат от обидите му. За него нещата са само на ринга. В един по-късен етап Али намира много поводи, за да поднесе извинение за изреченото, както и да нарече Джо Фрейзър своя най-достоен опонент. Което си е самата истина. Без Фрейзър, Мохамед Али нямаше да бъде символът в който се превърна. За да се направи разликата в картината, белия лебед винаги се нуждае за фон от черен гъсок.