Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

11-10-2017 Най-силните отбори в историята, които пропускат участие на Световно

Най-силните отбори в историята, които пропускат участие на Световно

11-10-2017 Тема спорт

Квалификациите за Мондиал 2018 достигнаха до плейофната си фаза, но вече е ясно, че някои от най-силните отбори в света няма да участват. Сред тях са бронзовият медалист от Мондиал 2014 и световен вицешампион от Мондиал 2010 Холандия, както и шампионът на Южна Америка Чили, който през лятото игра финал на Купата на Конфедерациите. Аут са настоящият шампион на Африка Камерун и първенецът на Северна Америка – САЩ. Традиционно силният тим на Гана също няма да участва в световното първенство.

В тази връзка ще ви представим най-силните отбори в исторически план, които не успяват да се класират за световно първенство. Сред тях има качествени тимове, в които блестят много класни футболисти. Един от тях не успява да стигне до планетарен шампионат заради българския национален отбор.

ШОТЛАНДИЯ, 1950 г.
Четирите британски нации по това време имат обтегнати отношения с ФИФА и дори отказват да играят на някои световни първенства, тъй като отборите били под класата им. След Втората световна война обаче те загърбват предразсъдъците си и скептицизма относно франкофонската бюрокрация във футболната централа и през 1946 година отново се присеъдиняват към ФИФА. Световната централа обаче демонстрира злопаметност и решава британският шампионат от периода 1949-50 година да се счита за световна квалификация за световното първенство в Бразилия. Официално от ФИФА твърдят, че това се прави с цел намаляване на разходите на отборите в тежките следвоенни години. Шотландците традиционно демонстрират гордостта си и заявяват, че ще отидат на Мондиал'50 само ако спечелят британския шампионат. Те обаче губят на финала от Англия и удържат на думата си. Така звезди на футбола от онова време като Уили Уодъл и Били Лидъл са лишени от възможността да играят на световно първенство.

ИТАЛИЯ, 1958 г.
Италия не играе на Мондиал'30, но не пропуска световно първенство след това, като изключим това през 1958 г. В квалификациите „адзурите“ попадат в група със Северна Ирландия и Португалия, като само заелият първо място се класира за планетарния шампионат. Италианците отиват в Белфаст да играят срещу Северна Ирландия в последния си мач от групата, в който имат нужда от равенство, за да се класират на първенството в Швеция. Мачът трябва да се играе на 4 декември 1957 г., но е отложен за 15 януари 1958 г., тъй като унгарският съдия Ищван Жолт е задържан в Лондон заради непрогледна мъгла. Двата отбора, които вече са в Белфаст, си спретват приятелски мач, който обаче не протича никак приятелски и завършва 2:2. Италианците едва ли са щели да се приберат в съблекалнята, ако капитанът на домакините Дани Бланчфлауър не нарежда на съотборниците си да ескортират гостите извън терена. На полицията е оставено да се справи с разбеснелите се ирландци по трибуните. На официалния мач в средата на януари Северна Ирландия печели с 2:1 и лишава от участие на световно първенство отбор, в който блестят Джампиеро Бониперти (левият на снимката), Еди Фирмани и Джино Пиватели.

ЮГОСЛАВИЯ, 1966 г.
Югославия достига до полуфиналите на Мондиал'62, а през 1968-а стига до финал на европейското първенство, след като на полуфинала елиминира световния шампион Англия. Месец преди световното първенство Партизан, отстранил Манчестър Юнайтед на полуфинал на КЕШ, губи финала на турнира от Реал (Мадрид). Това е прекрасно поколение, в което влизат вратарят Милутин Шошкич (плонжира на снимката вдясно), либерото Велибор Васович и крилото Драган Джаич. Те обаче пропускат да се класират на световното първенство през 1966 година, след като започват квалификациите с победи над Люксембург и Франция, но следва приземяване – 0:3 срещу Норвегия. Успех с 5:1 като гост на Люксембурт връща „плавите“ в битката за класиране, но на шансовете е сложен край със загубата с 0:1 във Франция.

АРЖЕНТИНА, 1970 г.
Две седмици преди началото на квалификациите за Мондиал'70 да започнат президентът на Аржентина – генерал Хуан Карлос Онганиа, принуждава шефа на Аржентинската футболна асоциация Армандо Рамон Руис да подаде оставка. Заедно с него си тръгва целият му управленски щаб, включително и националният селекционер Умерто Маскио. Начело на тима застава Адолфо Педернера, който неглижира цялата подготовка за мачовете в квалификационната група с Боливия и Перу. Само победителят трябва да се класира за световното първенство в Мексико. Аржентина губи двете си гостувания, но печели у дома срещу Перу. Домакинското равенство 2:2 с Боливия обаче означава, че перуанците ще играят на планетарния шампионат. Следват жестоки критики, каквито може да има единствено в Южна Америка. Според мнозина е нанесена сериозна врата на имиджа на аржентинския футбол. „Аржентинският футболист загуби цялата си радост от играта заради използването на антифутболен стил, прилаган от Естудиантес. Всички, които отидоха да играят за националния отбор, знаеха че съдбата им е ясна: Да станат за посмешище“, заявява защитникът Роберто Перфумо (на снимката вляво).

АНГЛИЯ, 1974 г.
Предупреждението към Англия е оправено още на четвъртфинала на Евро'72, когато „трите лъва“ са тотално надиграни от ФРГ на „Уембли“ (1:3). Същият отбор елиминира англичаните (2:3) на същото ниво и на световното първенство в Мексико две години по-рано. Мачът в Лондон обаче е доста завързан и в рамките на половин час англичаните са доста равностойни на немците, в чиито редици са Гюнтер Нетцер и Франц Бекенбауер. Алф Рамзи, човекът, извел Англия до световната титла през 1966 година, обаче е упорит и продължава да залага на много от играчите, спечелили Мондиал'66. Грешка на Боби Мур коства загубата при гостуване на Полша, но победа във финалната квалификация срещу „поляците“ на „Уембли“ ще прати Англия на световното първенство във ФРГ със състав, включващ Питър Шилтън, Рой Макфарланд и Колин Бел. „Трите лъва“ обаче се сблъскват с невероятната форма на вратаря Ян Томашевски и въпреки създадените безброй положения мачът завършва 1:1.

СССР, 1974 г.
Победителите от групи от 1 до 8 от Зона УЕФА, както и тези от групи 10 и 11 от Зона КОНМЕБОЛ се класират директно за световното първенство. Първият от Група 9 в Европа и победителят от Група 12 в Южна Америка обаче трябва да играят бараж. Така СССР се изправя срещу Чили в два мача на разменено гостуване. Това е изключително силен състав на „сборная“, базиран около отбора, достигнал до финала на европейското първенство през 1972 г. В него блестят Олег Блохин (на снимката с №10), Реваз Дзодзуашвили и Евгени Ловчев. Чили обаче също има много талантлив тим, в който са Елиас Фигероа и Карлос Касели. Напрежението преди мачовете е изключително високо, а 15 дни преди първата среща в Москва демократично избраното левичарско правителство на Салвадор Алиенде е свалено от военен преврат на Аугусто Пиночет, който веднага се обявява за противник на комунизма. Фигероа и Касели са задържани на летището в Москва, тъй като са открити нередности в паспортите им, но са освободени за мача. Самата среща завършва 0:0. Съветският съюз отказва да пътува за реванша в Сантяго. От „сборная“ твърдят, че не може да играят на „Естадион Насионал“, използват от режима на Пиночет за измъчване и екзекуции. ФИФА присъжда служебна победа за Чили, който се класира на световното първенство.

ЧЕХОСЛОВАКИЯ, 1978 г.
Чехословакия печели Евро'76 след знаменитата дузпа на Антонин Паненка на финала срещу ФРГ и получава големи суперлативи за играта си на полуфинала срещу Холандия. Това е състав, в който играят Ярослав Полак, Карол Добиаш и Зденек Нехода. Квалификационната група от три отбора е тежка и включва Уелс и Шотландия. Само победителят се класира за световното първенство. Чехословашкият тим започва добре – печели с 2:0 над Шотландия, но загубата с 0:3 в Уелс разклаща увереността на отбора, който отива в Глазгоу, знаейки, че загуба ще го елиминира от борбата. Голове на Джо Джордан, Ейса Хартфорд и Кени Далглиш носят на шотландците победата с 3:1, които се класират на световното първенство след спорна победа над Уелс на „Анфилд“ с 2:0. Мачът е решен от дузпа, отсъдена за игра с ръка на уелски футболист, но по-скоро е на Джордан.

EЙРЕ, 1982 г.
Има и такива фенове, които твърдят, че ирландският отбор от началото на 80-те години с Лиъм Брейди, Франк Стейпълтън, Стив Хайуей, Марк Лоуренсън, Дейвид О'Лиъри, Майкъл Робинсън, Крис Хютън и Тони Грийлиш е по-силен от този на Джеки Чарлтън, достигнал до четвъртфинал на Мондиал'90. Въпросният състав обаче няма късмет. По време на квалификациите с Франция и България през 1978 г. негови голове са отменени по неясни причини. Четири години по-късно пък попадение срещу „петлите“ също не е зачетено. Най-големият провал идва срещу Белгия. Това е период, в който най-силният белгийски отбор Андерлехт системно „хваща“ съдии в евротурнирите. Гол на Стейпълтън от воле след центриране на Брейди от фаул е отменен срещу белгийците. Преди Мондиал 2002 ирландският журналист Пол Хауърд гледа запис от мача заедно с португалския съдия Паул Наваре. Реферът отсича, че при въпросното попадение има засада, но след като гледа отново ситуацията, потвърждава, че такава няма. Затова променя позицията си и твърди, че е отсъден непряк свободен удар, а Стейпълтън не удря топката, а тя рикошира в гърба му и се отклонява. В този мач на Ейре е достатъчно и равенство, за да се класира. Белгия обаче печели след победен гол две минути преди края, когато получава пряк свободен удар за очевидна симулация на Ерик Геретс.

ХОЛАНДИЯ, 1982 г.
Холандците играят финал на предишните две световни първенства, но проблемът за страна с такива размери е невъзможността постоянно да притежава силно поколение. Независимо колко добра е юношеската система, за нация от 14 милиона е трудно да има постоянен поток от таланти. Въпреки че това не е отборът от 70-те години, съставът на Холандия, участвал в квалификациите за Мондиал'82, разполага с играчи като Ханс ван Брьокелен, Джони Метгод, Рууд Крол и Арнолд Мюрен. Жребият обаче е тежък. „Лалетата“ се падат срещу силния белгийски отбор, който през 1980 година играе финал на европейското първенство, Франция, която ще спечели Евро'84, и един от най-силните състави в историята на ирландския футбол. След успех с 3:0 над Белгия в предпоследния мач Холандия се нуждае от победа над Франция в Париж, за да се класира. Вместо това „петлите“ бият с 2:0 след голове на Мишел Платини и Дидие Сикс и отиват на Световното в Испания.

ФРАНЦИЯ, 1994 г.
Бернар Лама, Лоран Блан, Марсел Десаи, Дидие Дешан, Еманюел Пти, Франк Созе, Ерик Кантона, Жан-Пиер Папен. С такъв отбор класирането на Франция за световното първенство не изглеждаше под съмнение, но звездният отбор се провали в самия край. Два мача преди финала на квалификациите „петлите“ водеха с две точки пред Швеция и с четири пред България, а първите два тима в групата се класираха за Мондиал'94. Тогава България разби Австрия с 4:1, а Франция шокиращо загуби с 2:3 от Израел у дома. Швеция победи Финландия и направи равен с Австрия, за да си гарантира място на Световното в САЩ. Това означаваше, че французите имат нужда от реми срещу българите на „Парк де Пренс“ на 17 ноември 1993 г. Те дори откриха резултата в 32-ата минута чрез Ерик Кантона. Емил Костадинов изравни малко преди почивката. „Петлите“ изглежда вече бяха на световното първенство. Часовникът отброяваше 89:46 минута, когато резервата Давид Жинола получи топката до флагчето за корнер по дясното крило. Той обаче направи нещо, което селекционерът на националния отбор Жерар Улие никога няма да му прости. Вместо да бави времето, Жинола прати центрира. Българите овладяха топката, Любослав Пенев „хвърли“ 40-метров пас към спринтиращия напред Костадинов, който с влизането в наказателното поле забива топката като пирон точно под напречната греда на вратата на Лама. Часовникът сочеше 89:59 минута – Франция отпада, България е на световно първенство. Още по-невероятното в случая е, че Пенев и Костадинов бяха влезли във Франция нелегално, тъй като нямаха визи. Те влязоха нелегално през границата близо до Мюлюз, където по това време играеха Борислав Михайлов и Георги Георгиев. За да не предизвикат подозрения в хотела, Пенев и Костадинов остават в дома на Георгиев, преди да се отправят за Париж. Там българският отбор е настанен в двореца „Трианон“ от френска туристическа агенция, която по този начин си отмъщава на Френската футболна федерация заради провален договор. Жинола обира негативите, но по-голяма бдителност на границата щеше да лиши България от постигането на най-големия успех във футболната си история – четвъртото място от Мондиал'94.

ЕГИПЕТ, 2010 г.
Между 2006 и 2010 година Египет спечели три поредни пъти Купата на африканските нации с отбор, съставен предимно от футболисти, играещи в местното първенство. В тима бяха Мохамед Абутрика, Мохамед Хосни, Ахмед Хасан и Амър Заки. Под ръководството на Хасан Шехата египтяните залагат на атрактивен и комбинативен стил, който е подчинен на изключителен прагматизъм. „Фараоните“ пропуснаха световното през 2006 година, след като останаха трети в група с Кот д'Ивоар и Камерун, но в квалификациите за Мондиал 2010 бяха в пика на силите си. Равенство срещу Замбия в домакински мач обаче се оказа решаващо, след като беше последвано от загуба с 1:3 като гост на Алжир. Египет спечели следващите си три мача, което означаваше, че в последния мач у дома трябваше да победи алжирците с три гола разлика, или с два гола разлика, но при вкарани поне три. След 90 минути в Кайро „фараоните“ водеха с 1:0, а в петата минута на добавеното време Емад Мотаеб вкара за 2:0. Това означава, че двата отбора са с еднакъв баланс и се наложи решителен бараж в Омдурман (Судан). Изключително равностойният мач беше решен от удар от воле на централния защитник на Алжир Антар Яхия точно преди почивката.

Превод от "Sports Illustrated" на Веселин РУСИНОВ/БЛИЦ СПОРТ