Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой На „Армията“ няма  да чакат Годо

На „Армията“ няма да чакат Годо

11-10-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Интересни времена в Борисовата градина. Най-големият конкурент на Лудогорец за титлата изпадна във временна безтегловност. А когато клуб като ЦСКА се клати, винаги е много напрегнато. Защото тогава влиза в сила приказката за затъналата кола и многото пътища. Вярно е, че пътищата са много, но този, по който ще се върви, е един и е избран от Гриша Ганчев. И каквото и да се пише и говори,

ще се върви
по неговия
маршрут

Без значение какво искат феновете. За треньора иде реч. Другото за автобуса, лекарите, тоалетните на стадиона са подробности, които бързо ще излязат от употреба, ако дойдат успехите. Ако има успехи, никой няма да се занимава и с „демона“ Стойчо Стоилов. С този „лош човек“ ЦСКА два пъти бе буквално на една ръка разстояние от титлата. Не беше и много отдавна - миналата и по-миналата година. Тогава Стойчо не беше лош, доведените от него футболисти бяха добри, а единението между публика и отбор съществуваше.
Но такава е разликата между грандовете и селските клубове. В грандовете не е важно какво е било вчера, меродавно е само какво се случва днес. И неуспехите са трагедия, на която не може да се гледа спокойно. На „Армията” не се мълчи, когато отборът не печели. Там публиката е недоволна дори когато се печели. Защото критериите им са много високи. Въобще публиката е незаобиколим фактор. Но всеки, който се хваща с ЦСКА или Левски,

трябва да
е наясно

с тези дадености. Тези два клуба са съставени от 10 процента уважение и благодарност и 90 процента недоволство и вечни претенции.
На моменти недоволството може да стигне и 100 процента и тогава става некомфортно. Точно в такъв период се намира сега ЦСКА. И засега методите да се преодолее изглеждат компрометирани.
С просто око се вижда, че в клуба се инвестират сериозни суми. След Лудогорец и на едно ниво с Левски ЦСКА притежава най-високо платените футболисти в първенството. Средствата не се пестят, постоянно се привличат нови играчи с добри възнаграждения. Да не се забравя, че и се плаща редовно. В последните 4 години не е излязла нито една информация за забавени или неплатени заплати. Затварянето на темата с парите не е маловажно, защото тези проблеми бяха основни за ЦСКА през годините.
Но да се върнем на актуалната ситуация. През тази година се позволи едно недопустимо треньорско текучество, което доведе до вземане на екстремални решения, а след тях закономерно се стигна до криза в резултатите. Макар сега голяма част от вината да се стоварва върху Люпко Петрович, всъщност той е само жертва на обстоятелствата. На Люпко и през ума не му е минавало да бъде треньор на ЦСКА. Но първо през зимата при и досега неизяснени причини напусна Нестор Ел Маестро, а след това същото стори и Любослав Пенев. Така Люпко стана консултант, след това треньор и накрая

беглец от
червеното
правосъдие

Наследява го асистентът му Милош Крушчич, който ще е петият наставник на ЦСКА през 2019 година. Може да има и шести, ако Стамен Белчев най накрая се реши да се върне в София?! При толкова много сменени диригенти на оркестъра нищо чудно, че ЦСКА боксува.
За разлика от други клубове с кратка история в ЦСКА винаги има философски сблъсък на школи и течения. Люпко още не беше тръгнал за родния си град Брод и вече бе стартирала кампания по завръщането на Екзекутора. Стойчо Младенов има много лични симпатизанти в червените среди и те без съмнение виждат в него единствения достоен кандидат за поста треньор на ЦСКА. Не без основания. Стойчо Младенов е спечелил за ЦСКА 2 от 3-те титли през новия век. Той притежава уникален баланс срещу вечния враг Левски. Стойчо има харизма на предан на идеята човек. Е, съществуват и някои драскотини по гладката повърхност, но в трудни времена детайлите се забравят. Кампанията за Стойчо обаче се провали с трясък. Дори не набра достатъчно скорост. Стана ясно, че Младенов не е вариант за това управление на ЦСКА. И не е въпрос на симпатии, има разлика във вижданията. Стойчо Младенов е от малкото треньори в България, които винаги са правили селекция по свое усмотрение и виждане. Затова си е носил и кръста. Наричали са го комисионер и с други нелицеприятни епитети. Преживявал го е тежко, но

си е отстоявал
принципите
на работа

Тези принципи обаче някак изглеждат несъвместими с принципите, които изповядва сегашното ръководство на ЦСКА.
И ето го другия основен герой на последните дни. Стойчо Стоилов, който привлече върху себе си голяма част от отрицателната енергия на феновете. Доста несправедливо между другото. Стоилов е човекът, който осигурява кадрово ЦСКА и който си е спечелил доверието на собственика. Упреците, че е треньор в сянка, са доста необосновани. Още по-малко може да бъде упрекнат в користност зад гърба на шефа. Ако в това имаше и един микрон истина, нямаше да работи в системата повече от 10 години. От години Стоилов като гръмоотвод събира мълниите върху себе си и трябва да се признае, че ролята му отива. Излъчването му е дразнещо, но човешката природа има различни измерения. Това, че е дразнител, съвсем не означава, че не си върши работата спрямо параметрите, които са му очертани.
Мястото му в ЦСКА изглежда непоклатимо. Отговорът на въпроса могат ли да работят с другия Стойчо е по скоро „не”. Не поради нещо лично, а защото Младенов трябва да приеме сегашните правила на играта. А тези правила пък едва ли ще изкушат достатъчно Екзекутора да се върне за пети път на „Армията”. И с това казусът изглежда напълно изчерпан. Изводът е, че на „Армията“ няма да чакат Годо, защото той никога не идва…
Засега

пожарният
вариант

за треньор се нарича Милош Крушчич. Той вероятно ще остане поне до зимата, ако, пак повтарям, Стамен не хване изненадващо рейса за София. Ясно е, че Белчев е фаворитът на Ганчев. Крушчич е пълна енигма. Беше доста активен като асистент на Люпко, но дори не е ясно дали вижданията му за играта се покриват с тези на великия майстор. Сръбската треньорска школа е на много високо ниво и всеки един неин представител заслужава респект. Понякога във футбола се случват странни и неочаквани неща. Милош няма какво да губи, дори не се е надявал на такъв шанс.
Какво ни очаква в близкото бъдеще. ЦСКА притежава сериозен футболен потенциал на фона на посредствените български стандарти. Не е далеч времето, когато този потенциал ще се реализира. За съжаление обаче не в този футболен сезон. Горчивата чаша трябва да се изпие до дъно.