Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Непобедимият баск

Непобедимият баск

11-10-2017 Тема спорт

На 27 юни 2016 г. старата Испания окончателно стана част от миналото. Загубата на „Стад дьо Франс” с 0:2 от Италия в 1/8-финал на Евро 2016 сложи точката на най-успешния период в историята на тима. Преди две години червените фурии се провалиха с 1:5 срещу Холандия и завършиха на третото място в групата си на Мондиал 2014, предавайки короната, спечелена в ЮАР през 2010-а. В Париж пък бе сдадена и европейската, завоювана през 2012 г. в Киев, срещу същите тези италианци (4:0). Думата „бивш” се появи пред всички кралски реалии и Испания нямаше вече какво да защитава.
Това беше навременен и необходим катарзис. А поражението освен болка, винаги води до ново търсене. Накрая стана очевидно, че времето на селекционера Висенте дел Боске безвъзвратно бе отминало. В интерес на истината тава бе ясно още след провала в Бразилия, но под въздействието на емоциите и заради славното минало бе оставен.

Кралят умря, да живее кралят

Месец след разочарованието на Евро 2016, на 21 юли, Испания представи новия селекционер – 49-годишния баск Хулен Лопетеги. След спорен период начело на Порто мнозина останаха изненадани, при положение че предстоеше тежкият път към Русия. Но решението еднолично взе Анхел Мария Вияр, президентът на местната федерация, срещу когото в момента тече разследване за корупция. Сред кандидатите бяха спрягани популярни имена, като Хоакин Капарос, Хосе Антонио Камачо и Пако Хемес, но Вияр обяви баския специалист. В El Mundo по този повод пуснаха анкета с въпроса – „Съгласни ли сте Лопетеги да стана селекционер на Испания”. Резултатите бяха повече от показателни – от почти 12 000, дали вота си, 69% бяха против!
Притесненията идваха от неговата неопитност, непопулярност и незапомняща се кариера в двата местни колоса. В Реал за 2 сезона игра веднъж, в Барселона за 3 записа 8 участия, а кариерата му премина основно в скромните Логронес (107) и Райо Валекано (138). Малцина обаче знаеха, че Хулен бе най-добрият ученик от треньорския курс, който започна веднага след като захвърли вратарските ръкавици. А именно опитът му от работата в националните селекции го правеше най-подходящ за поста.

Децата на Лопетеги

И не само подходящ – необходим! Защото Хулен два пъти спечели европейската титла. Първо със селекцията до 19 г. през 2012-а триумфира в Естония (1:0 във финала срещу Гърция). След година повтори упражнението с тази до 21 г. в Израел (4:2 срещу Италия). Бързо се пренасяме в днешни дни – на 6 октомври Испания с 3:0 срещу Албания и на теория подпечата визата си за Мондиал 2018. В Аликанте на терена бяха петима от златния за Лопетеги финал в Йерусалим - Де Хеа, Коке, Иско, Родриго и Тиаго. Последните трима дори се разписаха на „Хосе Рико Перес”. Същите, които поднесоха на Хулен и евротитлата – Родриго вкара решаващия гол в 1/8-финала срещу Норвегия (3:0), а Тиаго (с хеттрик) и Иско се отчетоха във финала срещу Италия (4:2).
Благодарение на безценния си опит в селекциите на подрастващите Лопетеги е отлично запознат с възможностите и психиката на испанските таланти, които идват отдолу. Но той не се ограничава само с възрастта. През миналата година усети, че Яго Аспас (30) се представя на страхотно ниво, и го повика в селекцията, а футболистът от Селта му се отблагодари с красив гол в контролата срещу Англия (2:2) на „Уембли”. Родриго, който дебютира още през 2014-а, изкара следващите 3 години далеч от националната база „Лас Росас”. Но след ударното начало на нападателя на Валенсия през този сезон в Примера дивисион (4 гола и 2 асистенции в 7 мача) логично повиквателната дойде.
При Хулен за червените фурии дебютираха петима. Това са Саул Нигес (Атлетико М), Асиер Ияраменди (Реал Сосиедад, вкара за 1:0 в последната квалификация срещу Израел), Аспас, Андер Ерера (Манчестър Ю) и Алваро Одриосола (Реал Сосиедад), при това се справиха на ниво.


С един удар

Съперниците в група G не криеха подводни камъни, очевидно битката за директната виза щеше да е с Италия, а за Албания, Македония, Израел и Лихтенщайн при най-добро желание бяха отредени поддържащите роли. Точна така и стана. Испания като лавина помете аутсайдерите, но не успя да победи Италия (1:1) в Торино. Така отрано се изясни, че спорът със скуадра адзура ще се разреши в Мадрид
На 2 септември 2017 г. на „Сантяго Бернабеу” бе спечелена решаващата битка. При това как - Италия бе сломена с 3:0, а героите отново бяха златите от Израел’13 - Иско (2) и Алваро Мората. Това превърна оставащите двубои в обикновена формалност. Официално печатът за Русия бе сложен още до 26-ата минута срещу Албания (3:0), а финалът бе в Израел (1:0). Така в 14-те си мача начело на Испания Лопетеги не знае како е поражение (11-3-0).

Полюсите на магнита

Ако си представим националния отбор на Испания и неговите фенове под формата на два магнита, тогава е очевидно, че във фокуса е новата атракция – Иско. Халфът на Реал М започна сезона по невероятен начин със 7 гола и 3 асистенции във всички турнири и сега към него основателно са насочени надеждите на клуба и Ла Роха. В страната признават, че една от големи заслуги за възхода му се дължи именно на Лопетеги, който го лансира в националния отбор.
Очевидно е и друго – за феновете на отблъскващия полюс на магнита се намира Жерард Пике. В Аликанте се размина без сериозна порция от обиди, освирквания и клетви, но като цяло отношението към защитника на Барселона и отявлен каталунски националист е отрицателно.
Тук обаче е много важна позицията на Лопетеги. „Аз не се съмнявам за отношението и желанието Пике да помогне на отбора да постигне нови победи. И не виждам причина да не повикам футболист, който се вписва изцяло в моите виждания и концепция. Ние играем футбол и не се занимаваме с политика, а моята задача е да повикам и подготвя най-добрите”. При това положение по руските терени ще се подвизават и двата полюса на магнита…
Завръщането на легендата

Един от най-емоционалните моменти в квалификациите бе завръщането на една легенда. Три години Испания не бе виждала с националния екип вечния голмайстор на селекцията Давид Вийя. Последният му мач (97) и гола (59) сякаш бяха на Мондиал 2014 срещу Австралия (3:0). Вийя отиде в МЛС в отбора на Ню Йорк Сити и изпадна от радара на треньорския щаб. Давид пропусна квалификациите за Евро 2016, самия турнир, както и първите 6 от световните пресявки. Но в САЩ на 35 показа класа, а Лопетеги не гледа възрастта, когато взима решения. За съжаление той се появи чак в 89-ата минута в Мадрид на мача срещу Италия, а контузия го извади за този срещу Лихтенщайн (8:0) и следващите срещу Албания и Израел.
Вийя вероятно няма да попадне в състава за Русия, но дори да бъде зрител, той няма да се раздели с легендарния си статут на един от тези, донесли първата световна титла на Испания. Защото няма съмнение, че начело с Лопетеги червените фурии през идното лято идват с ясното намерение да спечелят втората.