Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Непобедимият става на 60

Непобедимият става на 60

26-01-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Валентин Йорданов е кристално чистият пример в българския спорт

Невероятно, но е факт - Валентин Йорданов става днес на 60 години. Невероятно, защото никой не би го забелязал визуално. Валентин Йорданов е от онези привилегировани човешки същества - типа евъргрийн, за които прелистването на годините не оставя почти никакъв отпечатък като физически белези. На 60 години той си е пак младият Вальо с искрената, подкупваща усмивка, която не оставя никакви съмнения за колко добър човек иде реч.
По същество - той е най-титулуваният ни спортист за всички времена. Ако беше се родил руснак или американец, щеше да е най-титулуван и за тях. Защото и най-големите спортни нации биха го възнасяли до небесата заради успехите му. Не е лошо да го правим по-често и в България, защото такъв като него може и да не се роди отново. А и да си признаем, постигнатото граничи с фантастика. В неговия спорт е героизъм да доминираш в един четиригодишен олимпийски цикъл, а той го направи в четири. Това пък му отвори вечно място сред спортните феномени на всички времена.
Той обаче нямаше да бъде толкова велик, ако не беше толкова земен. Толкова лесен за възприемане. Безбройните отличия нямаше да светят с ослепителна светлина, ако не бе успял да се превърне в пример за подражание. А мисията на големия спортист е да заразява с добродетели. В неговия случай освен извънземен талант, амбиция, непоколебимост в преследване на победата имаме и чисто човешки качества. С толкова много злато на гърдите си никога не се е отлепял от нормалността. Може да смята, че е изпълнил изначалната мисия на всяка знаменитост, а тя е да стане пример за следващото поколение. За целта Валентин Йорданов трябва да бъде популяризиран непрекъснато. Самият той обаче не обича популярността и не се възползва от привилегиите, които дава. Но такива са големите, те имат достатъчно точна самооценка, за да им е необходима и чуждата.
За да стане напълно ясно какво е постигнал в спорта Валентин Йорданов, ще посоча следния факт. На тепиха той преборваше Съветския съюз, а след разпада му го правеше срещу всички републики. Надборваше още Иран, Япония, Турция, Америка и цяла Европа. Да си по-добър от най-добрите е било по силите на малцина. За Вальо бе шега работа. Световните титли просто се редяха една след друга, а олимпийската закъсня, но накрая и тя застана на челно място в букета от отличия. Непрестанните му победи му създадоха харизмата на непобедим. В борбата прозвището непобедим е повече от всичките световни, олимпийски и европейски титли накуп.
Валентин Йорданов е идол в своя спорт. Боготворят го на всички континенти. Ликът му присъства във всяка Зала на славата. Не се състезава от почти четвърт век, но спомените от схватките му са живи, така все едно, че е било вчера. Досущ като скока на Стефка Костадинова в Рим и неговите победи са ярки. Всеки новопоявил се шампион бива сравняван с него. Защото все едно нищо не си постигнал, ако не те сравнят с големия майстор.
Хората, които са срещали някога в своя живот Валентин Йорданов, повтарят една и съща фраза - за мен бе чест. И това е самата истина. Най-доброто от патриотизма се измерва именно с отношението към величието на друг твой сънародник. Противно на общоприетото становище българите са респектирани от героите на нациите. Стига обаче да покриват високите критерии, както го е сторил Валентин Йорданов. А най-добре е казано във фразата - ние живяхме в неговата епоха.
Ще завърша с негов цитат, в който той казва, че съзнателно винаги е бягал от светлината на прожекторите. Е, господин Йорданов, оказа се, че мисията е невъзможна. Никой не може да се скрие от прожектора на вечността.