Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Несъстоялата се революция

Несъстоялата се революция

29-06-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

В предишната част на поредицата взеха участия над 50 видни участници във футболния живот от последните 30 години. Днес се връщам към основната фабула само с един герой. Един, но какъв - Цветан Василев! Не че е кой знае колко съществен точно за футбола у нас, но в един кратък период от време от него зависеше накъде ще задуха вятърът в глобален аспект. Цветан Василев имаше на своя страна шанса

да не допусне
хегемонията

на един клуб в българското първенство. И ако днес броим само титлите на Лудогорец, които са вече девет, а е въпрос на време от цифри да се премине към числа, то съществува и хипотеза, че това можеше и да не се случи. Точно на този ръб сме изправени в момента - "зеленото чудовище" приключи с цифрите и се гласи да започне безкрайната поредица от числа!
Та Цветан Василев бе човекът, който по моето скромно мнение можеше да прекрати тенденцията в зародиш. И то не с Левски или ЦСКА, а с третото историческо име в нашия футбол - Ботев Пловдив. Припомням, че подобни мераци жълто-черната общност преживя и в периода на Брокерландия. Но и в двата случая канарчетата дори не стигнаха до спечелването на една титла.
Само за протокола - Цветан Василев е от онези герои на рубриката, които са били по най-странен начин запалени по футбола. Той е роден в Габрово, пътят му до върха е в позицията на технократ и банкер. Някъде до 2009 година едва ли си е помислял да влезе в толкова непозната за него територия. И изведнъж в един хубав слънчев ден Василев се озовава на "Колежа" с наметнат шал на врата.
Това долу-горе е моментът, в който Ботев Пловдив преминаваше през своята Голгота, закаран до нея от вече присъствалия в рубриката Димитър Христолов. Славните канари се озоваха в аматьорския футбол и оттам стартира изкачването им обратно. И слава Богу, че някои техни видни представители навиха Цветан Василев, защото Ботев можеше да мизерства и до ден днешен по подобие на Спартак Плевен или Спартак Варна.
Но с идването на Василев, който управляваше и притежаваше банка с над 7 милиарда лева капитал, над "Колежа" и впоследствие в Коматево започна ежедневно да вали златен дъжд.

Бе въпрос само
на кратко време

Ботев да тръгне неудържимо нагоре. Но все пак мина и през етапи. Вече написах, че бяха по долните етажи и трябваха няколко години, за да застанат на старт с амбицията да спечелят състезанието. Всъщност повратната точка бе през декември 2012 година, когато любимият на ботевистите треньор Ферарио Спасов бе натирен и в Пловдив пристигна Станимир Стоилов. Изключително важен и съществен момент в кратката история на възхода. Най-успешният български треньор на ХХI век моментално смени чипа и това му донесе много главоболия, защото както добре се знае, Ботев Пловдив е най-лошото място за работа, когато срещу теб са феновете. А тамошните фенове са много особени. Освен че обичат отбора си до полуда, те имат мнение по всеки въпрос и много държат нещата да се случват само по одобрен от тях начин. А силно обагреният в синьо Мъри изначално не им бе по вкуса.
Но пък за сметка на това бе много

по вкуса на
благодетеля

Стоилов е известен с това, че се работи по неговите правила, а не по тези на собственика. И това му първоначално условие бе спазвано безропотно от Цветан Василев през целия им съвместен период. И бързо се стигна до успехи. Ботев макар и през задния вход влезе в Европа, преодоля две препятствия и отпадна от славния Щутгарт след две люти битки. Тогава феновете бяха на седмото небе и стотици от тях посрещнаха тима на летище Крумово. Тошко Неделев бе продаден за седемцифрена сума в Майнц, въобще много хубави неща имаше за празнуване около Ботев.
Но няколко месеца по-късно войната срещу "левскарския екип" вече течеше с пълна сила. Голяма камбанария като Мъри въобще не се трогна, на него дори му е готино да работи под напрежение. Дали го харесват или не, не е в първите места на приоритетите му. Важното е, че нещата потръгнаха повече от добре. За има-няма година той преобърна хастара на отбора и го превърна в основен конкурент за титлата на Лудогорец. Звучи като научна фантастика фактът, че Ботев не загуби нито един от четирите си мача за първенство срещу Лудогорец. А в петия на финала в Бургас бе грубо ощетен от съдийството. Като стана въпрос за съдийство, христоматиен е случаят с неотсъдената дузпа за Ботев в Разград, когато румънецът Куртеан бе прегазен в наказателното поле.
Възходът на тима към лятото на 2014 година бе неоспорим и точно тогава всичко се разпадна. Вместо скоро да се берат най-сладките плодове, се обраха най-горчивите. Дойде кризата с КТБ, Цветан Василев смени София с Белград и всичко свърши.
Един категорично

нефутболен човек

направи прекрасни футболни неща. Ботев Пловдив не само има чудесна база в Коматево, тя е негов дом вече шеста година. Напълно сигурно бе, че новият стадион щеше да домакинства за първия си мач през май 2015 година. А това щеше да бъде най-хубавият стадион в България. С Мъри Стоилов, който по-късно направи чудеса в Астана, щяха да се печелят титли и да се правят европейски пробиви. Въобще пред Ботев се бе ширнало светлото бъдеще, което замина в мръсния канал за броени дни. Защото Цветан Василев стана проблем за държавата. Не е първият, нито последният, изминал пътя от върха до небитието. Но неговия случай е христоматиен.
Трудно ми е да дам оценка дали Василев е вземал винаги добри решения за бизнеса си. Но по футболните въпроси независимо от огромната си мегаломания и завършения образ на грандоман решенията му са учудващо правилни. Можем само да гадаем как би изглеждала конюнктурата на футбола у нас с равностойна конкуренция между Домусчиев и Василев. Със сигурност съперничеството между тях би било занимателно. Защото факторът финансови възможности нямаше да бъде толкова изчерпателен само в едната посока. Един щрих като оценка за постигнатото от Василев. След неговата недоброволна абдикация Лудогорец привлече доста футболисти от неговия Ботев. Дори това е някаква меродавна оценка.
Цветан Василев е от Габрово, но и през ум не му е минало да възражда славните традиции в Чардафон Орловец и впоследствие Янтра. На него му влезе по познатия начин червейчето да направи от Ботев Пловдив голям клуб. Можеш да имаш милиарди и да си ги харчиш с кеф, но без футболна легитимация си никой. Освен това съществува мит, че футболът те пази от проблеми с държавата, което, оказа се, не е вярно. В един момент на Василев му хареса да е някой във футбола. Но не в прекалени дози.

Рядко ходеше
на мачове

и не си беше сложил трон на стадиона като някои други. Физически допир до играта май имаше само в онзи момент, когато му беше преметнат шалът през врата. Всъщност и до днес не е ясно дали Василев въобще разбира нещо от футбола. Дали са му ясни правилата на играта например. Ако подозренията ми са основателни, това също говори красноречиво за липсата на каквато и да е била логика в някои футболни процеси. Доста метеори минаха през многострадалния ни футбол. Кометата Цветан Василев определено можеше да остави далеч по-солидна следа. Но както добре се знае - футболът е и политика. За огромно съжаление.