Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Несъстоялата се революция

Несъстоялата се революция

29-06-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

В предишната част на поредицата взеха участия над 50 видни участници във футболния живот от последните 30 години. Днес се връщам към основната фабула само с един герой. Един, но какъв - Цветан Василев! Не че е кой знае колко съществен точно за футбола у нас, но в един кратък период от време от него зависеше накъде ще задуха вятърът в глобален аспект. Цветан Василев имаше на своя страна шанса

да не допусне
хегемонията

на един клуб в българското първенство. И ако днес броим само титлите на Лудогорец, които са вече девет, а е въпрос на време от цифри да се премине към числа, то съществува и хипотеза, че това можеше и да не се случи. Точно на този ръб сме изправени в момента - "зеленото чудовище" приключи с цифрите и се гласи да започне безкрайната поредица от числа!
Та Цветан Василев бе човекът, който по моето скромно мнение можеше да прекрати тенденцията в зародиш. И то не с Левски или ЦСКА, а с третото историческо име в нашия футбол - Ботев Пловдив. Припомням, че подобни мераци жълто-черната общност преживя и в периода на Брокерландия. Но и в двата случая канарчетата дори не стигнаха до спечелването на една титла.
Само за протокола - Цветан Василев е от онези герои на рубриката, които са били по най-странен начин запалени по футбола. Той е роден в Габрово, пътят му до върха е в позицията на технократ и банкер. Някъде до 2009 година едва ли си е помислял да влезе в толкова непозната за него територия. И изведнъж в един хубав слънчев ден Василев се озовава на "Колежа" с наметнат шал на врата.
Това долу-горе е моментът, в който Ботев Пловдив преминаваше през своята Голгота, закаран до нея от вече присъствалия в рубриката Димитър Христолов. Славните канари се озоваха в аматьорския футбол и оттам стартира изкачването им обратно. И слава Богу, че някои техни видни представители навиха Цветан Василев, защото Ботев можеше да мизерства и до ден днешен по подобие на Спартак Плевен или Спартак Варна.
Но с идването на Василев, който управляваше и притежаваше банка с над 7 милиарда лева капитал, над "Колежа" и впоследствие в Коматево започна ежедневно да вали златен дъжд.

Бе въпрос само
на кратко време

Ботев да тръгне неудържимо нагоре. Но все пак мина и през етапи. Вече написах, че бяха по долните етажи и трябваха няколко години, за да застанат на старт с амбицията да спечелят състезанието. Всъщност повратната точка бе през декември 2012 година, когато любимият на ботевистите треньор Ферарио Спасов бе натирен и в Пловдив пристигна Станимир Стоилов. Изключително важен и съществен момент в кратката история на възхода. Най-успешният български треньор на ХХI век моментално смени чипа и това му донесе много главоболия, защото както добре се знае, Ботев Пловдив е най-лошото място за работа, когато срещу теб са феновете. А тамошните фенове са много особени. Освен че обичат отбора си до полуда, те имат мнение по всеки въпрос и много държат нещата да се случват само по одобрен от тях начин. А силно обагреният в синьо Мъри изначално не им бе по вкуса.
Но пък за сметка на това бе много

по вкуса на
благодетеля

Стоилов е известен с това, че се работи по неговите правила, а не по тези на собственика. И това му първоначално условие бе спазвано безропотно от Цветан Василев през целия им съвместен период. И бързо се стигна до успехи. Ботев макар и през задния вход влезе в Европа, преодоля две препятствия и отпадна от славния Щутгарт след две люти битки. Тогава феновете бяха на седмото небе и стотици от тях посрещнаха тима на летище Крумово. Тошко Неделев бе продаден за седемцифрена сума в Майнц, въобще много хубави неща имаше за празнуване около Ботев.
Но няколко месеца по-късно войната срещу "левскарския екип" вече течеше с пълна сила. Голяма камбанария като Мъри въобще не се трогна, на него дори му е готино да работи под напрежение. Дали го харесват или не, не е в първите места на приоритетите му. Важното е, че нещата потръгнаха повече от добре. За има-няма година той преобърна хастара на отбора и го превърна в основен конкурент за титлата на Лудогорец. Звучи като научна фантастика фактът, че Ботев не загуби нито един от четирите си мача за първенство срещу Лудогорец. А в петия на финала в Бургас бе грубо ощетен от съдийството. Като стана въпрос за съдийство, христоматиен е случаят с неотсъдената дузпа за Ботев в Разград, когато румънецът Куртеан бе прегазен в наказателното поле.
Възходът на тима към лятото на 2014 година бе неоспорим и точно тогава всичко се разпадна. Вместо скоро да се берат най-сладките плодове, се обраха най-горчивите. Дойде кризата с КТБ, Цветан Василев смени София с Белград и всичко свърши.
Един категорично

нефутболен човек

направи прекрасни футболни неща. Ботев Пловдив не само има чудесна база в Коматево, тя е негов дом вече шеста година. Напълно сигурно бе, че новият стадион щеше да домакинства за първия си мач през май 2015 година. А това щеше да бъде най-хубавият стадион в България. С Мъри Стоилов, който по-късно направи чудеса в Астана, щяха да се печелят титли и да се правят европейски пробиви. Въобще пред Ботев се бе ширнало светлото бъдеще, което замина в мръсния канал за броени дни. Защото Цветан Василев стана проблем за държавата. Не е първият, нито последният, изминал пътя от върха до небитието. Но неговия случай е христоматиен.
Трудно ми е да дам оценка дали Василев е вземал винаги добри решения за бизнеса си. Но по футболните въпроси независимо от огромната си мегаломания и завършения образ на грандоман решенията му са учудващо правилни. Можем само да гадаем как би изглеждала конюнктурата на футбола у нас с равностойна конкуренция между Домусчиев и Василев. Със сигурност съперничеството между тях би било занимателно. Защото факторът финансови възможности нямаше да бъде толкова изчерпателен само в едната посока. Един щрих като оценка за постигнатото от Василев. След неговата недоброволна абдикация Лудогорец привлече доста футболисти от неговия Ботев. Дори това е някаква меродавна оценка.
Цветан Василев е от Габрово, но и през ум не му е минало да възражда славните традиции в Чардафон Орловец и впоследствие Янтра. На него му влезе по познатия начин червейчето да направи от Ботев Пловдив голям клуб. Можеш да имаш милиарди и да си ги харчиш с кеф, но без футболна легитимация си никой. Освен това съществува мит, че футболът те пази от проблеми с държавата, което, оказа се, не е вярно. В един момент на Василев му хареса да е някой във футбола. Но не в прекалени дози.

Рядко ходеше
на мачове

и не си беше сложил трон на стадиона като някои други. Физически допир до играта май имаше само в онзи момент, когато му беше преметнат шалът през врата. Всъщност и до днес не е ясно дали Василев въобще разбира нещо от футбола. Дали са му ясни правилата на играта например. Ако подозренията ми са основателни, това също говори красноречиво за липсата на каквато и да е била логика в някои футболни процеси. Доста метеори минаха през многострадалния ни футбол. Кометата Цветан Василев определено можеше да остави далеч по-солидна следа. Но както добре се знае - футболът е и политика. За огромно съжаление.