Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

04-11-2019 Неугасващата любов на Марадона с Архентинос

Неугасващата любов на Марадона с Архентинос

04-11-2019 These Football Times

Архентинос Хуниорс отдавна е прочут в Аржентина като люлка на звезди. Място, където няколко велики футболисти са били създадени и са се превърнали в легенди. Някои от най-добрите играчи в страната са преминали през академията на тима - Хуан Роман Рикелме, Клауди Борхи, Серхио Батиста, Фернандо Редондо и Естебан Камбиасо. Но има едно друго име, което стои над всички онези в пантеона на аржентинското величие. Име, на което е кръстен стадионът в Ла Патерна, недалеч от центъра на Буенос Айрес. "Архентинос е моят дом. Всеки път, когато чуя името на стадиона, получавам тръпки по цялото си тяло", казва въпросният футболист. Съоръжението носи името "Диего Армандо Марадона", а главният вход гласи: "Най-добрият играч на всички времена дебютира на този стадион на 20 октомври 1976-а".
Връзката на Дон Диего с клуба започна, когато беше на осем. Един от приятелите му от детството - Гойо Карисо, беше отишъл да тренира с Архентинос. Когато треньорът Франсис Корнехо търсеше нова кръв, Карисо се изказа: "Сър, имам приятел, който е по-добър от мен. Мога ли да го доведа следващата седмица?". Когато получи положителен отговор, Гойо естествено попита Марадона, който беше запален по идеята.
Няколко дни по-късно талантите на Дон Диего блеснаха на тренировъчната площадка на Хуниорс. "Казват, че хората стават свидетели на

поне едно чудо
в своя живот

но просто не го осъзнават. При мен обаче наистина беше така", пише Корнехо в книгата си, посветена на Марадона. "Моето чудо се случи в онази дъждовна събота през 1969-а, когато едно осемгодишно хлапе направи неща с топката, които не бях виждал през живота си", признава треньорът Корнехо.
Въпреки таланта си нисичкият ръст на младия Диего кара треньорите да подозират, че е по-малък от 8 години, и се страхуват да го включат в тяхната младежка система. "Те ме пробваха, но мислеха, че лъжа за възрастта си. Накараха ме да донеса документите на следващия ден", спомня си аржентинската легенда. Опасенията им бяха неоснователни и така Марадона стана Архентино, въпреки че имаше доста по-удобни клубове.
Той стана известен на феновете, когато подаваше топките на един мач от най-високо ниво. На почивката Диего взе една топка и показа уменията си в центъра на терена. Тълпата се наслаждаваше на шоуто на младата си перспектива. При друг подобен случай - в среща с Бока, публиката започна да му ръкопляска и скандираше той да остане на терена, дори когато отборите бяха излезли за второто полувреме. Такова беше въздействието на неговите импровизирани демонстрации. Още тогава беше ясно, че Марадона

ще остави своя
белег в тази игра

Докато репутацията му растеше, той изпълняваше триковете си с топка и по националната телевизия.
В рамките на няколко години той се издигна от най-ниските младежки отбори до първия тим. През 1974-а, на 14 години, младежкият състав на Дон Диего спечели първенството си. През няколко месеца той се изкачваше в йерархията на клуба и на 20 октомври 1976-а, все още на 15, мъникът дебютира за първия отбор на Хуниорс срещу Тайерес. На тренировките преди мача треньорът Хуан Карлос Монтес му беше казал, че ще бъде резерва, но да бъде подготвен, защото ще бъде използван.
В началото на второто полувреме Архентинос губеше с 0:1, а моментът дойде. Легендата е описал цялата случка в автобиографията си: "Монтес ме погледна, сякаш ме питаше: "Имаш ли кураж да го направиш?". Задържах погледа си, което беше моят отговор". Марадона тръгна към терена с емблематичната червена фланелка, носещ номер 16. Заключителните думи на Монтес към неговото протеже бяха: "Хайде, Диего. Играй така, както знаеш. И ако можеш, прекарай топката на някой между краката".
Марадона направи точно това,

мачкайки и гаврейки
се със своя личен пазач

Хуан Доминго Кабрера. И получаваше "оле" от феновете при всяко свое отиграване. "Този ден почувствах, че държах небето в ръцете си", казва поетично Дон Диего. Тогава Архентинос загуби, но както самият Марадона описа: "Започнах дълга, незабравима и красива история с клуба". Това беше началото на изумителна кариера, която докосна небето, но глобалната слава и позорът все още предстояха.
Марадона изкара 5 години в Архентинос, отбелязвайки 115 гола в 167 мача. В своята автобиография той описва възхода си като "прекалено бърз" и изглежда лесно да се предположи, че някои от бъдещите му неприятности произтичат именно от светкавичното му попадане в светлините на прожекторите. Той беше обичан не само заради своите таланти, но и защото олицетворява аржентинския мит за "Пибе" (б.р. - златното момче). С други думи "той е уличното хлапе, което с уменията си си проправя път през живота. Прави го с комбинация от чар и хитрост, но никога не стига зряла възраст", описва го Джонатан Уилсън в "Ангели с мръсни лица".
Едва ли може да се намери

по-уместно описание

на един от най-добрите футболисти за всички времена. В първия си сезон с Архентинос той записа 11 мача и 2 гола. Последва дебют с националния отбор в началото на 1977-а. Имаше и огромно разочарование, тъй като не бе в списъка за Мондиал 1978. Той бе изваден в последния момент, но това му послужи като мотивационен инструмент. Диего осъзна, че гневът е гориво, и няколко дни по-късно се отчете с 2 гола и 2 асистенции за Хуниорс при победата с 5:0 над Чакарита.
Архентинос бе отбор, който непрекъснато се бореше срещу коефициентите - малка рибка в голямо езеро. Това беше

футболната метафора

и на Марадона - млад и малък на ръст, винаги борещ се по пътя си.
През 1978-а Дон Диего се отчете с 22 гола и изкачи тима на пето място в Метрополитано. Той постоянно бе в младежкия отбор, където работеше със Сесар Луис Меноти. Клубът го обяви за непродаваем, което породи доста въпроси. Как тим с ограничени средства ще успее да го задържи? Особено с оглед на офертите, които пристигаха от всяка част на света. Беше постигната сделка с австралийска авиокомпания, която да спонсорира екипите на Архентинос. Приходите бяха увеличени значително, за да може Марадона да бъде задържан в краткосрочен план.
През 1979-а той завърши с 22 попадения - най-много от всички. Две поредни години обаче пропускаше решаващия плейоф за титлата - веднъж заради дисциплинарни проблеми, а след това поради болест. Но без съмнение второто място беше забележително постижение за скромен клуб като този. Скоро след това - в началото на 1980-а, Марадона вкара своя гол номер 100 за Хуниорс. А все още беше едва на 19...
В един сблъсък срещу Бока през 1980-а Дон Диего се разписа 4 пъти, а феновете на генуезци оцениха представянето му и започнаха да пеят неговото име - акт, който разбуни дълбоко чувство в Марадона. Една разрастваща се любов, която щеше да има значителен ефект върху бъдещето му. Времето на легендата в Архентинос обаче наближаваше своя край в началото на 1981-а. Той просто надрастваше отбора и трябваше да се премести. Ривър Плейт беше излязъл с невероятна оферта, докато Бока имаше финансови затруднения и играеше зле. Но Диего

обича да се бори
с коефициентите

и реши, че Бока е по-подходящ от Ривър. Както след време го стори с Наполи, отхвърляйки Барселона.
Архентинос просто трябваше да го пусне. Беше едно красиво начало, но младият маестро бе прекалено голям за клуба. Но именно там той откри способността си да канализира гнева си като гориво и да използва уменията си, за да доминира над съперниците. Тонът на бъдещата кариера беше зададен по възможно най-добрия начин...