Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

15-12-2024 Не съди, за да не бъдеш съден

Не съди, за да не бъдеш съден

15-12-2024 Жаклин МИХАЙЛОВ

Преди няколко дни световната антидопингова агенция УАДА взе безпрецедентното решение да извади Русия от всички състезания за четиригодишен период. Забраната на практика изключва присъствието на спортисти под флага на Русия във всички световни първенства и олимпийски игри. Правото на индивидуално участие за състезатели от Руската федерация не отменя последиците от санкцията.
Тя представлява

най-тежката някога издавана

присъда в света на спорта. На 99 процента няма да бъде отменена в очакваните обжалвания, защото фактите са толкова ясни, че решение в полза на Русия граничи с научната фантастика. Самите ръководители на руския спорт са наясно с факта, че този път място за лавиране няма. Наясно са също Владимир Путин и Дмитрий Медведев, но те са политици и боравят със специфична риторика. Всъщност руският спорт пострада катастрофално именно заради намесата на политиката. Допинг скандалът, който го връхлетя като цунами, в основата си е на политическа основа.
Всеки, който притежава достатъчно любознателност, може лесно да намери безброй неопровержими доказателства и факти за наличието на допинг програма в Русия, изградена с помощта или поне със знанието на държавата. Синтезирано това може да се гледа в рамките на 2 часа в документалния филм "Икар" на Брайън Фогел. За истината трябва да имаш само очи, за да я видиш. Много хора не приемат истината и това е добре познат рецидив за държави, които са били управлявани дълго от тоталитарни режими. Болшинството хора, живели при подобни режими, не могат да свикнат със свободата. Всъщност не могат да свикнат да мислят самостоятелно, защото режимите са ги облъчили фатално с масирана пропаганда.
Ситуацията с допинга в Русия е пределно ясна и решението на УАДА им дава възможност в следващите 4 години да се излекуват. А Руската федерация трябва ясно да покаже на най-изявените си спортисти, че няма да им помага при употребата на забранени стимуланти. Ако искат да го правят, то ще е по тяхна воля, както го правят всички останали в света. Всички останали е силно казано, защото спортът е държавна политика и в Китай. Но "китайски Родченков" засега няма. А както добре се знае - всеки е невинен до доказване на противното.
По-горе споменах за пропагандата, която на мен като човек на словото

е най-интересна част в историята

Няколко са нейните основополагащи стълбове. На първо място универсалното правило "Всички го правят, но хващат само нас, защото не ни обичат". Изключително ефективен подход, осланящ се на простото сравнение. Зрителите гледат състезанието и не могат да направят никаква разлика между участниците. Те са толкова добри и съвършени в това, което правят, че мисълта за забранени стимуланти се поражда от само себе си. И съвсем естествено се налага мнението, че всички го правят, но хващат само тези, които са нарочени. В случая руските спортисти. И ето я първата съществена разлика. Ланс Армстронг и Марион Джонс бяха не само спортни звезди, но и американски знаменитости. Двамата бяха герои на нацията. И от герои станаха злодеи. Години наред американската система ги преследваше, докато накрая ги разобличи. И сега всеки американски спортист, който приема допинг, е наясно какво може да му се случи. Може като Ланс Армстронг за пет минути не само да загуби моралния си статус, но и стотици милиони долари. В Америка можеш на своя глава да вземаш допинг колкото си искаш, но си носиш последиците и държавата не те защитава. Обратното, тя чрез своята независима съдебна система те дебне на всяка крачка и във всеки момент може да бъдеш унищожен. В Америка не раздават на килограм държавни отличия на всеки, който е спечелил някакъв медал. Америка няма министерство на спорта и олимпиадите и световните първенства се организират, без държавата да похарчи дори един цент. Да ви информирам, ако не знаете, че олимпиадата в Сочи струваше на Руската федерация 50 милиарда долара. Да се осъзнава, че това са пари на руския народ, а не на кремълската върхушка. Минах през втората опорна точка на пропагандата, която гласи - спортът е преди всичко политика. Не, спортът си е спорт. Има участници, които представляват държави с техния химн, флаг и символика. Но в основата е спортното съперничество. Джонс срещу Иванов е битка между две личности, а не между две държави. И не случайно мотото е по-добрият да победи. А не по-допингираният! Това, че Болт е от Ямайка, а Фелпс от САЩ, е най-малкият повод тези величия да бъдат обожавани от целия свят. Те са хората, на които светът се възхищава. А не на техните държави!
Трябва ли да съчувстваме на спортистите от Русия, които

ще бъдат лишени от участие?

И това обаче не е вярно твърдение. Великата Маша Ласицкене ще бъде в Токио. Данийл Медведев също ще участва. И още стотици руски спортисти. Никой не им отнема правото да печелят олимпийски отличия. По-сложно е в колективните спортове, но руските хокеисти станаха олимпийски шампиони в Пьончан под неутрален флаг. Ковалчук и компания си бяха много щастливи, а в Русия самият президент им изпя химна. Догодина това може да се повтори с волейболистите. Никой няма да бъде ощетен или забравен независимо от липсата на флаг и химн. Дори напротив - пропагандата ще се ожесточи, защото руските спортисти ще побеждават въпреки заговора на световния империализъм. Нали се досещате колко добра почва е това за нова вълна от имперски шовинизъм.
Имат ли световните събития някаква връзка с нас в България? Добрата новина е, че това на нас никога няма да се случи. Не заради друго, а защото нямаме огромния финансов ресурс на Руската федерация. Но допинг програмата, за която светът научи в последните 6 години, е била на гости и у нас. Като част от съветското пространство и ние сме се ползвали от "благата й". Това е неоспорим факт. В последните 30 години нашият спорт обаче скъса синджира. И затова може би почти нямаме спорт. Независимо че премиерът е огромен спортен фен, в България е невъзможно да се случи нещо подобно. Трябва да сме горди, че българската държава по никакъв начин няма да позволи да бъде замесена с допинг. Медалите може да липсват, но и резила го няма.
Така наречените наши спортни хора тайничко мечтаят да се върне старото време. Не им стига само съществуването на министерство на спорта, трябва им истинска държавна политика, както те го разбират. Да се изсипят едни милиарди в тази сфера и тогава ще се гледаме по световните новини с нашите допинг резили. Иначе е напълно ясно, че можеш да вземеш всичкия допинг на света и да не постигнеш абсолютно нищо. Допингът е само допълнение и винаги ще съществува. Борбата с него донякъде е лицемерна, но пък идеална ситуация е невъзможна. Заслужава си дори ако е останал само един спортист в света, който никога не се е убождал с игла и не е пил хапчета. Може да не е искал, а може и да не е знаел. Важното е, че можеш да станеш шампион и по абсолютно честния начин. Заради това си заслужава да стоим от светлата страна на спорта.