Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

02-09-2019 Нищо ново под пловдивското слънце

Нищо ново под пловдивското слънце

02-09-2019 Желю СТАНКОВ

Това издание на пловдивското дерби сякаш бе програмирано да мине под знака на клишетата. Нищо ново под пловдивското слънце е първият лаф, към който бихме се обърнали за помощ.
Най-напред видяхме клишето с формата и класирането и фаворита. Локо Пловдив носеше по-нисък коефициент от букмейкърите, настроението също бе в тяхна полза, те бяха на хората в устата, докато при съперника от Коматево позитивните емоции се въртяха около перспективата въпросното Коматево да си остане тренировъчна база при дадения рестарт на Колежа.
Ботев имаха много да си връщат на градския съперник. И за купата, и за победата на Локо в Коматево в последната минута през миналия сезон. И като че ли канарчетата се хванаха именно за този шампионатен мач. Техният план явно бе да държат, да клатят и накрая да вкарат гол, само че това с попадението им сработи в началото.
А на Локомотив, оказа се, не им отива да диктуват. На хората на Бруно Акрапович явно още им е рано да поемат ролята на учител. Повече им отива да правят диктовка като ученици и после някой с червената химикалка да нанася корекции. И канарчетата предприеха тактика срещу смърфовете - с техните черно-бели камъни по тяхната глава. Треньорът на канарчетата Желко Петрович със сигурност бе гледал всички гостувания на Локо Пловдив в последния месец и бе забелязал проблема с трудното обръщане на Стивън Езе. Срещу Левски няколко пъти Рейш даде зад гърба му. Също и в Страсбург. И сега зад него се оказа Лазар Марин, който също знаеше, че Стивън Езе се обръща по-бавно от трамвая на площад „Журналист”. Така хората на сръбския треньор си вкараха мача в техния си жълто-черен коловоз. И както се казва – стана дерби. А едно дерби може да бъде развалено или от публиката, което в случая нямаше как да се случи, или от съдията, който се оказа строг и справедлив. Никола Попов не допусна грубости и разправии, както и не разреши оспорвания, само накрая Георги Илиев нещо изпуши, което е нетипично за него.
Локо Пловдив изпитваше видими трудности да действа успешно на постепенна атака. А пък канарчетата се прибраха и зачакаха на контри. При Желко Петрович нещо не се получава продължаване на изграденото от Николай Киров. Пък и в случая канарчетата бяха без Тодор Неделев. Без него явно няма как Ботев да контролира трайно топката и да диктува събитията. Но това ще е проблем и занапред, Тодор Неделев нито е от желязо, нито неосъществената му продажба може да бъде удържана при следваща финансова офанзива отнякъде.
После Кристиан Димитров „компенсира” грешката на Езе, след като изпусна именно нигериеца за изравнителния гол на Локо. И двамата грамадани се завъртяха в списъка на Левски. Дано Петър Хубчев гледа внимателно и не избира централните си защитници само по ръст. Но това е друга тема.
След като Езе извади на преден план предимството на високия ръст пред вратата на съперника при статични положения, Локо Пловдив не успя да използва импулса от порива на публиката и да удари втори път бързо. И се разбра, че мачът може да се реши от проблясък. Тази трудна роля трябваше да изиграе някой нестандартен тип. Пролука се появи пред Ожболт, който явно има самочувствие и манталитет да прави откачени неща. Този път обаче не му върза като на финала за купата. Петичката му не влезе и като че ли щеше да е прекалено хубаво за черно-белите пак да изпаднат в делириум след такъв гол. Такова нещо трябва първо да си го помислиш, а после да пробваш. Такива бижутерски изпълнения влизат в историята и фолклора на дербитата, а и не само. Цяла България след време ще помни, че Ожболт играеше много нестандартно и опитваше да вкарва с пета.
Спорно е да се каже с наближаване края на мача кой отбор искаше повече победата. Ботев Пловдив направи две положения и една греда пред слисаните и невярващи домакини от „Лаута”. Но треньорът Акрапович, нервак от най-чиста проба, се разкрещя и разбушува, сръчка своите, които след 90-ата минута излязоха с чест с една греда и още едно положение за гол. Сигурно Бруно няма да е съгласен със следното, но равенството е най-справедливият резултат и според клишето отговаря на показаното от двата отбора, които играха на приливи и отливи.