Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

02-01-2021 Нов морал със стари спонсори

Нов морал със стари спонсори

02-01-2021 Webcafe

Не, няма смисъл да анализираме как и защо Левски получи новия си генерален спонсор. Който всъщност не е никак нов и вече доста години солидарно се грижи да не помръкнат съвсем сините усмивки.
Тази дискусия стана скучна и малко неловка. Достатъчно е да си спомним скандалните разкрития на Васил Божков и символичното връщане на акциите - там, откъдето ги е взел. Както и да хвърлим бърз поглед върху актуалните обществени поръчки с участието на новия-стар спонсор.

Ако случайно падате от небето - само няколко дни преди щастливата развръзка, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на концесионера изключителното право да оперира на летище "София". Спонсорът не просто е акционер във въпросното дружество, но и ще строи третия терминал. Проект за стотици милиони, точно както и Лот 1 на магистрала "Европа", по който работи усилено.
Няма лошо, все някой трябва да ги печели тия пусти поръчки. Може би има и някаква логика строители на ключови инфраструктурни обекти да рекламират дейността си върху фланелки на футболен клуб? Ако сте специалист по маркетинг, този въпрос ще ви държи буден по цели нощи.
Любопитно е и дали компанията спонсорира спорт извън Левски, защо не организира официална церемония по случай новото-старо партньорство и кога точно ще се похвали с него - на сайта си или под друга форма... Но всичко това ние много добре го знаем. Макар че е особено тежък случай, Левски далеч не е единственият български футболен клуб, финансиран по схемата "дай, за да ти се даде".
А защо е така... оф, дълго е за обяснение, но най-общо е свързано с избори, протести и така нататък. Струва си обаче да обсъдим теми като лицемерието, късата памет и стокхолмския синдром.
Точно седем месеца преди сключването на мечтания договор Наско Сираков гостува в предаването "120 минути" на bTV. Сочеше към небето, тропаше по масата, насълзяваше си очите - беше си донесъл целия инструментариум. По-важното е, че анонсира пълна промяна на модела. Обеща чист и свят Левски, който вече ще се простира според чергата си и няма да търси помощ от "най-добре приетия политик в Европа". Е, освен по логистиката.
"Клубът трябва да създаде структура, която проактивно да търси рекламодатели, а не както е било досега - модел, при който рекламодателите, общо взето, се появяват тук по заповед от някъде", изпъна се по-късно директорът Павел Колев (който пък сега се оказа, че ще напуска клуба). И след липсата на уточняващи въпроси (кой, кога, как и защо е издавал тези заповеди) допълни, че Левски прилича на малко дете, което всеки е дундуркал години наред и вече му е време да проходи само.
Последваха горещи месеци на кампании, дарения, шарени графики. Героичните усилия на феновете оставиха клуба над повърхността. Разбира се, заедно с някои други постъпления. Както скрити, така и демонстративно явни.
Но важното е, че много хора повярваха в една красива утопия - свободен Левски, независим от задкулисието. Дори се прокрадна теорията, че някой умишлено стопира опашката от спонсори и рекламодатели, уплашен от отприщената синя любов и енергия. Естествено, теорията се прокрадна съвсем плахо и шепнешком, за да не настъпим някоя мотика. Оказа се, че треперещи ръце са подавали последни левчета само за да се избута до... една концесия. До вдигнатия нагоре височайш палец. До ключовия смс или както там се решават тия работи.
И не, няма никакво значение, че така правят и всички останали. Няма нищо общо кой е дошъл от Ловеч и дали му е създадена специална лига. "Ние сме Левски" е нещо повече от празен лозунг, нали? Когато носиш това име, лицемерието и нагаждачеството не са вариант, нали!? Напразен е всеки урок, останал ненаучен.
Не се ли изясни за тия десетина години, че сами по себе си парите не пълнят нито стадиона, нито сърцата, нито дори витрината в музея? Особено онези пари, дадени насила. Желанието да се връщаш отново и отново при своя похитител отдавна е описано в психологията. Това носи известен комфорт, но отнема всичко останало.