Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Няма титла, няма купа, на хоризонта е Верея

Няма титла, няма купа, на хоризонта е Верея

17-05-2018 Желю СТАНКОВ

На хората наистина май и поомръзна тази пролет да ходят на така нареченото вечно дерби. За голяма част от феновете на Левски това вечно дерби умря, но дали ще е така и занапред, ще разберем след години. Времената се променят, настроенията и нагласите също.
Но за месец и нещо - пет пъти Левски срещу ЦСКА не може да бъде същото като два пъти годишно. Или четири пъти, но разпределени на равни периоди. Публиката тази пролет май се разглези, въпреки че и от двата цвята твърдят, че този мач никога няма да им омръзне. Е, онзи ден се оказа, че истината е друга. Тази интензивност от месец насам е като все едно всяка седмица Синди Крауфорд да ти звъни по прозрачен халат на вратата да ти иска малко сол. Един път, два пъти, сигурно и тя ще омръзне и накрая ще дадеш на мъжа й един пакет сол и ще му кажеш, че ти е писнало от тая неговата. Така е и при нас – аман от вечно дерби. Че и делничен ден, че и дъждовно време.
Половин час преди началото на мача във вторник около стадион „Васил Левски“ изобщо

не миришеше
на вечно дерби

Дори движението на автомобили в близост до арената не бе спирано. А на касите имаше хора като преди мач между Левски и Берое. На трибуните всичко бе отражение не само на новия формат и поомръзналото вечно дерби, но понеже и двата отбора останаха без трофей, понеже и съставите на двата отбора бяха странни, особено този на Левски, обстановката бе някак си лежерна. Като особено фрапантно бе наличието на повече хора в сектор Г, отколкото в Б. Това може да се обясни с факта, че Левски бе отборът, който претърпя най-прясно фиаско. Освен всичко друго и загубеният финал за купата със Славия със сигурност бе причина за отлив в синята агитка на южната трибуна. Разочарованието при ЦСКА бе с по-стара дата. Червените имаха време да се сърдят и да им мине. Но пък те смениха треньора и така да се каже – тръгнаха по нов път.
С пълна сила продължава и поляризацията на публиката на сините, що се отнася до треньора. За едните Делио Роси е далеч от това, което трябва да е като качества, за да води Левски. За другите италианецът не трябва да се пипа, защото тъкмо е подредил отбора след много години хаос. Първите са готови 24 часа да изброяват грешките на Роси през сезона, а вторите да извадят аргументи как треньорът първо заздравил защитата, после се видели проблясъци и в офанзивен план. Едните смятат, че Левски трябва да атакува от първата минута, а другите не държат на тези неща, защото е важно, че вече имало наченки на някакъв стил.
Футболът обаче е пълен с относителности и субективни фактори. Вчера поддръжниците на Роси твърдяха, че нищо лошо не е станало, щом Левски с детската градина падна от ЦСКА чак накрая, а другите опонират, че съперникът без Каранга е половин отбор и победата е била задължителна. За първите точките и победите не са от решаващо значение, за вторите статистиката - 4 победи от 18 срещи с отборите, които са класирани по-напред в А група, е катастрофална.
То пък наистина, човек, който поддържа Левски, само като види класирането един кръг преди края, и може да му стана лошо.
Затова този мач с ЦСКА трябваше

малко от малко да
компенсира несгодите

на Левски през сезона. Както се вика – колкото и да сме зле, трябва да бием цесекарите. Е, оказа се, че колкото и да е зле Левски, пак може да не бие ЦСКА. И то, при положение че за червените това дерби не бе препятствие за спечелване на квота за Лига Европа. Но понеже тимът на Делио Роси се възползва от приятелското рамо на Лудогорец в Разград, можеше да си позволи и някои експерименти, защото има право на поправителен накрая с Верея. И после още един плейоф. Абе, пълна излагация.
Като става дума за онзи предвиден и осъществен Х в Разград, очакваше се това да намери място във футболния фолклор. Така започна и сблъсъкът във вторник. Червената част от публиката запя песен, в която става въпрос за прясното и актуално приятелство между Лудогорец и Левски. Нямаше как да не стане така. Текстописците на футболни песни и скандирания гледат с широко отворени очи процесите по терените.
А на терена – нищо кой знае какво ново. Без никаква изненада първата ситуация бе в 50-ата секунда пред вратата на Левски. Щеше да е изненада, ако бе обратното. След няколко минути Божидар Митрев направи първото си дежурно изпускане на топката. А после той бе аплодиран от публиката на Левски при всяка елементарна намеса.
Сините в този мач имаха абсолютно експериментална и ненадеждна централна ос. Митрев – Папазов – Юруков – Нашименто – Ривалдиньо. Може би някъде в средата трябваше да присъства Робърт Прохазка. Бавният словак бе буквално развинтен като десен бек от лявото крило на ЦСКА. Рафаел Енрике направи около 1300 пробива по фланга, а Делио Роси прояви голям инат и остави Прохазка до края на мача там. Да не изпадаме в дребнотемие ли? Добре де, като си тръгнал да правиш експерименти, вкарай по-бързия Ивайло Найденов като десен бек, а Прохазка бутни в средата. И защо не Шейтанов титуляр на вратата вместо Митрев? ЦСКА така или иначе в този си вид не е съперник, който ще може да те качи на резултат. Играта на червените не е като при предишния треньор.
То се вижда отдалече – Христо Янев го раздава малко позьор. Когато говори, изглежда много замислен и, общо взето, приказва добре. Видимо умее да надъхва отбора си, по време на мач се кара на футболистите и се опитва да бъде влиятелен. И се старае да се облича добре. А точно това са компонентите, които липсваха на Стамен Белчев. Въпреки че очевидно хасковлията разбира играта в детайли. Но той така и не свали анцуга, така и не направи малко стойки, малко фасони. Онзи ден Христо Янев единствен от целия стадион имаше претенции съдията да не спира мача поради пушеците на трибуната с публиката на ЦСКА. Как пък само той искаше да се играе мачът и при затруднена видимост. То не бяха ръкомахания, то не бяха стойки. Е, досега не бяхме виждали мач да се играе с противогази. И накрая, когато ЦСКА можеше да вкара четвърти гол, само дето не нахлу на терена да иска обяснение на свой играч за неправилно отиграната ситуация.
Темпераментен бе и колегата му на другата скамейка. Делио Роси ни показа най-интензивно дъвчене на дъвка, откакто е начело на Левски. Този човек видимо има проблем с някои играчи, които или не разбират указанията му, независимо дали е заради езиковата бариера, или

просто не искат
да ги изпълнят

Италианецът непрекъснато нещо маха и вика, но ако се загледате внимателно, в много от тези моменти никой не гледа към него. Дава някакви инструкции, които или не стигат до получателя, или не се приемат на сериозно. И това не е от вчера, проблемната комуникацията в Левски е обществена тайна, като отношенията между Роси и Обертан отдавна са достояние на широката публика.
За отбелязване е, че в края на кампанията отнякъде се показа Антони Белмонт. Категорично интелигентен, школуван футболист, качествата на когото задължително трябва да се развият. Френският полузащитник за 45 минути срещу ЦСКА сложи ред в средата на терена, движеше се правилно и без топка показа добър поглед върху играта. Белмонт е на 22 години, има договор за още 2 години с Левски и е добре да бъде основна фигура през следващата кампания, ако с него се работи както трябва.
За финал - нека не съдим тези, които не са изгубили всичко. Е, това че изискванията са занижени, помага на треньора на сините. Може би наистина не е сега моментът за крайни оценки. Няма купа, няма титла, но на хоризонта е Верея. И след евентуален успех в Стара Загора насреща е още един хоризонт, след който вече ще се удари чертата. Да, за някои да опреш до плейоф за квота за Лига Европа е достатъчно дъно. Когато другите отдавна са във ваканция, Левски пак е на поправителен. Но няма как, това е целта. Както казват от „Герена“ – имаме си цели и си ги преследваме. Развиваме успешно клуба и продължаваме напред.