Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Окървавеният сблъсък

Окървавеният сблъсък

29-07-2020 Янаки ДИМИТРОВ

Щефи Граф срещу Моника Селеш фиксира най-фундаменталния дуел в женския тенис

Думата еманципация бе особено актуална преди 40 или 50 години. Днес изглежда пълна отживелица във всяка една сфера. Не прави изключение и спортът. Почти не остана дисциплина, която да няма мъжка и женска секция. Но ако съдим от нашата поредица, до пълната еманципация сме още далеч. Всички досегашни велики спортни дуели бяха между мъже. И затова с огромен респект подхождам към едно от най-славните противоборства на жени. Това между германката Щефи Граф и югославската американка Моника Селеш. Преди

30 години тяхната битка

на корта бе по-интересна дори от онези в мъжката част на схемата. Времето на двете ще остане като великата епоха на тениса. Или поне втората голяма ера след тази на Навратилова и Евърт. Щефи Граф има 22 шлем победи. Ако ви се вижда недостатъчно, само ще спомена, че Федерер има 20, Надал - 19, Джокович - 17. Поне засега германката ги бие поотделно и тримата. Ще кажете - нямала е конкуренция и е било лесно. Донякъде е вярно, но не съвсем. Едно момиче, родено в Нови Сад, бивша Югославия, я бе свалило от трона, докато не се случи едно от най-злощастните събития в историята на спорта.
Датата е 30 април 1993 година. Приятен ден под северното морско слънце на Хамбург. В четвъртфинал от турнира една срещу друга се изправят Моника Селеш и Магдалена Малеева. Мачът тръгва нормално, победата на Селеш не буди съмнение. И тогава се случва нещо, което разтърси до основи света. 38-годишният Гюнтер Парше, човек с несъмнени психически проблеми, нахълтва на корта и наръгва в гърба Моника Селеш. Тя дори не разбира в първия момент какво се случва, но следващата й гримаса е уловена от фоторепортерите. Скоро става ясно, че е била обект на покушение с цел на убийство. Ножът на Парше потъва на близо 6 сантиметра в тялото на Селеш. Всички телевизионни емисии започват с новината.
И до днес се смята, че Парше е извършил опита за убийство заради извратената си любов съм Щефи Граф. И това поставя огромен морален казус, който е познат от митологията като без вина виновен. Преди инцидента Моника Селеш е първа в света, печели за период от 36 месеца 8 титли от Големия шлем. През 1991 и 1992 на практика е непобедима, изключение прави само загубата й от Граф на финала на Уимбълдън през 1992 година. Но междувременно я побеждава на финалите в Париж и Мелбърн. Изобщо не е трудно да предположим, какво е трябвало да бъде продължението. По време на инцидента Селеш е само на 19 години и пред нея

е най-бляскавото

тенис бъдеще, което може да си представите. Прибавете поне 20 титли от Големия шлем към 8 до този момент и най-успешната в този спорт Маргарет Корт щеше да й диша прахта. Селеш щеше да бъде световната номер едно за всички времена. В това никой дори няма право да се усъмни. Нейният тенис през 1993 година изглеждаше непобедим. Дори и за голямата Щефи Граф. Просто неприятно съвпадение. Щефи е по-възрастна с 4 години и вече беше показала най-доброто от себе си. С други думи, процедурата по предаване на наследството бе стартирала успешно, но Гюнтер Парше я преустанови.
28 месеца Моника Селеш бе извън корта. Физическата рана бързо бе преодоляна. Психическата се оказа огромен проблем. Той си

остана за цял живот

Обяснимо е, защото тя бе само на 19 години. Отделно около нея имаше и други фактори. Родината й Югославия бе замесена в няколко етнически войни. Селеш е унгарка по произход и определено й бе тежко да отговаря за деянията на сръбския националист Милошевич. Но популярността винаги има тежка цена. Дойде моментът да вземе тежкото решение и да приеме американско гражданство. Което и до днес не й е простено в нейната родна област Войводина, която е част от Сърбия.
Интересна бе реакцията на тенис обществото по онова време. За известно време й бе запазено първото място в ранглистата като символичен жест на съпричастност. По-късно обаче колежките й гласуваха това да се прекрати. Солидарна с нея остана само Габриела Сабатини. Граф естествено не взе отношение, което бе обяснимо предвид обстоятелствата.
И все пак голямото завръщане се състоя. През лятото на 1995 година Моника успя да се пребори със страховете си и постигна най-голямата си житейска победа - излезе отново на корта. Месец по-късно Селеш вече бе на финал на Ю Ес Оупън не срещу някой друг, а срещу фундаменталната си съперничка Граф. На корта обаче присъстваше сянката на трети - тази на Гюнтер Парше. Двете сътвориха уникален спектакъл в три сета. Във втория всичките геймове отидоха в актива на Селеш. Може и да няма друг такъв случай, в който Щефи да е останала с геврек. Камо ли на финал! Все пак немкинята показа цялата си воля и дух и взе третия сет с 6-3. Такива по-сантиментални като мен дори леко й се разсърдиха - спортът има нужда и от романтика. Четири месеца по-късно все пак Моника Селеш възкръсна в прекия и преносен смисъл. Спечели 9-ия си Шлем в Мелбърн с победа, но над друга германка - Анке Хубер.
В период от 10 години, между 1989 и 1999 година, Граф и Селеш изиграха само 15 мача, от които 10 финални в поредица без прекъсване. 10 на 5 за Граф е резултатът, но над него тегне покушението. Независимо от препятствието Селеш успя да остане като осмата най-успешна тенисистка за всички времена. И може би с моралното право, че е попречила на Граф да бъде най-великата за всички времена.
Огромна привилегия за всички нас бе да бъдем част от епохата на Граф и Селеш - безспорно най-доброто време за женски тенис. Техните днешни наследнички печелят в десетки пъти повече пари, но никога няма да успеят да покрият и една стотна от харизмата на Щефи и Моника. На техния фон те са просто едни момиченца, които днес са пред камерите и микрофоните, а утре никой не се сеща кои бяха тези. С голямото изключение Серина Уилямс, но тя страда от липсата на достойна конкуренция. Тя така и не получи удоволствието да има достоен противник срещу себе си.
Всеки, който е гледал дори и една минута от мач между Граф и Селеш, я е запомним за цял живот. Тяхното беше на живот и смърт. Всяка точка се изтръгваше с цената на нечовешки усилия. Представям си какво им е било усещането при победа. А иначе постиженията им говорят сами. Родени победителки от най-висококаратово злато - това бяха Щефи и Моника. Кралици на тениса завинаги!