Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Отиде си сър Панов

Отиде си сър Панов

20-02-2018 Жаклин М??ХАЙЛОВ

Винаги е трудно да се пи??е за починал любим футболист. Правил съм го вече пет-??ест пъти с обляно в сълзи сърце. За преждевременната кончина на детския ми идол Павел Панов ми е хиляди пъти по-непоносимо да пи??а. В света да заобичам футбола ме е накарал Йохан Кройф, в България Павел Панов. Той бе най-яркият футболист от една плеяда велики футболисти на Левски от 70-те години на миналия век. Всичките те оставиха огромна следа, но поне за мен високо горе в небето е поставен Павел Панов.
Да го гледа?? на терена бе незабравимо преживяване. Русият ангел се движе??е с топката и без нея с уникална грация. Пасовете му бяха като соната на Шопен, ударите към вратата като опера на Верди. Головете му бяха като реквием за противниковите вратари. Ще спомена само един факт, който говори по-красноречиво от всякакви оди - Павел Панов е гледан наживо на футболния терен от над 20 милиона зрители. Три дне??ни България са присъствали на галаспектаклите на маестрото. ?? повярвайте, всеки един билет е бил закупен и заради него.
Моето отно??ение и моето преклонение е на идолопоклонник. За мен Павел Панов бе и си оставя кумир, идол, легенда, светиня. Вероятно така усещат нещата хиляди като мен, които в детска възраст са отивали на стадиона, за да гледат Пальо или Павката. Сега, когато се разделяме с него обаче настоявам да покажа Павел Панов с неговите думи. Следващите цитати са от книгата „Върхът е само за един“, подарена ми от автора Наско Станку??ев - едно от най-талантливите пера в българската спортна журналистика. „Ако някой ви каже, че признанието на журналистите не е бог знае какво, значи е неискрен. Лично аз смятам, че да те изберат за футболист номер 1 на България е най-голямото признание до което може да се докосне един спортист. Това е прекрасна мечта, реализация на един полет. Денят с главна буква в моя живот“. Още няколко разсъждения на Панов. „Впрочем, кое е сладко и кое горчиво в спорта. Задавал съм си този въпрос, особено натрапчиво към края на кариерата ми“. А ето какво е смятал за професията на треньора. „Трябва ли треньора да се превръща в надзирател и да гледа на футболистите си като растения в хидропонна почва.“
Може да ми се доверете, познавам много футболисти от няколко поколения. Никой не може да доближи литературния изказ на Панов. Впоследствие се потвърди и от личните ми контакти. Павел Панов има??е излъчването на университетски преподавател, цинизмите бяха напълно изключени от неговия речник. Вероятно всички, които са имали допир с него са усетили респект. Той излъчва??е респект и няма??е как да не бъде уважаван. Привилегията на природно интелигентните е да поддържат дистанция, която дори най-големите простаци уважават.
Отиде си един уникален не само футболист, но и човек. ??стински пример, който трябва да се копира във всяко едно отно??ение. Българският Сър на футбола. Такива като него се раждат веднъж на 1000 години. Последно сбогом на човека, който ме накара да обичам футбола и ми подари смисъл на живота.
Поклон пред светлата му памет!