Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Пау Гасол: Мечтая да завърша в Лейкърс

Пау Гасол: Мечтая да завърша в Лейкърс

06-07-2020 CBS

Пау, вече си на 40, но изглежда все още имаш желание да продължиш. Пандемията ще ти помогне ли това да се случи?
- Преди да започне всичко това и да се стовари върху нас, амбицията ми бе да играя на олимпиадата през лятото и след това щях да взема решение дали спирам и да се насоча към по-големи неща в живота си, или да продължа за още една година, в зависимост от това как се чувствам. За да изпълня мечтата си и да играя на пета олимпиада в Токио през 2021-а, ще трябва да остана на паркета. Така че - работя за реализиране на целта си. Ще бъде страхотно да завърша кариерата си в НБА с екипа на ЛА Лейкърс, но интересът трябва да е и от двете страни, ще трябва да напаснем пъзела. Искам да помогна в различни аспекти, както на терена, така и извън него. В последните години влязох повече в ролята на ментор, давам съвети на младите, за което се гордея. Ако Лейкърс смятат, че това е нещо, което ги устройва, то тогава може и да се получат нещата.
Имало ли е вече разговори в тази посока?
- Контакти е имало, но не по тази тема. След трагедията с Коби и Джиджи и още седем пътници много често говорихме, но това бе така, защото съм част от семейството на Лейкърс. Нищо отвъд това не е било повод за разговори. Лейкърс имат страхотен отбор, най-добра статистика на Запад и имат реален шанс да спечелят титлата в конференцията, като се концентрират върху това. Аз оставам голям фен на този отбор, чувствам го като част от себе си, така че следя внимателно почти всеки мач, но към момента нищо повече - аз съм лейкър до края на живота си. За мен ЛА е дом. Оценявам любовта и признанието, което получавам всеки път, когато съм там.
Преминаваме през тежка криза в момента. Какво би казал на хората?
- Времената са тежки, но трябва да се обединим, въпреки че сме принудени да спазваме някаква дистанция. Заедно сме във всичко това. Човек не може да контролира това, което му се случва в живота, но може да контролира начина си на реакция. Мисля, че това е най-важното, да реагираме като хора, като личности. Тепърва ще има още много проблеми, които да съпътстват коронавирус, но не смятам, че трябва да се притесняваме за онова, което не е в наши ръце. Трябва да продължим да вярваме, най-вече в собствените си сили.
Какво научи за себе си в тази криза и за нас като хора?
- Смятам, че се видя, че можем да бъдем солидарни, да се обединим. Няма как да се справим с това поединично. Не може да бъдем егоисти, за да го победим. Научих, че хората разбират колко важни и значими са здравните ни експерти, медиците, докторите и хората, които поставят себе си пред болестта. Знам, че мнозина са го съзнавали, но когато видим хората да подкрепят тази система, нещата се променят.
Разкажи за фондацията, която създадохте с брат ти Марк...
- Изградихме я още през 2013-а. Тя е насочена срещу насилието на деца по света. Честно казано, пандемията увеличи работата ни и я направи още по-важна, защото много деца биват тормозени у дома сега, когато няма къде да отидат. Истината е, че ежедневно доставяме храна на 4000 деца по света. Опитваме се да правим нещата по правилен начин. Майка ми и баща ми са медицински лица и сме израснали с този усет. Аз самият исках да стана лекар, изкарах една година в университета в Барселона, преди да реша окончателно, че ще играя баскетбол. Но спортът ми помогна и в тази посока, давайки ми възможност да науча, че отборът е това, което може да победи, без значение каква е посоката. Изключително ценно е да даваме шанс на децата по целия свят да реализират мечтите си. Искам, когато се обърна един ден назад, да съм щастлив, че съм успял да допринеса на максимално много хора да живеят нормално. Знам колко много деца минават през тежки периоди и искаме да улесним животите им. Като спортисти за нас това е по-лесно, защото гласът ни се чува. Можем да докоснем всеки един по магически начин. И трябва да го правим.
Пандемията отприщи и още една друга вълна - расизма в САЩ. Убийството на Джордж Флойд отново ни накара да погледнем и в тази посока. Сблъсквал ли си се с този проблем?
- Честно казано, за пръв път се сблъсках с него именно в САЩ. Бях млад, когато пристигнах в Мемфис, само на 21 години, но много бързо разбрах какво означава сегрегация. Говорим за град, в който чернокожите и белите са много разделени. Сегрегацията съществува из цялата страна, но е много силна като усещане именно в южните щати. Виждал съм расистко отношение, то съществува. Трябва да използваме този момент, който събуди хората по света, за да покажем, че това не е редно и не може да продължава. Това, което ме притеснява най-много, нещо, което и Грег Попович каза, е, че някои смятат, че полицаят просто си е вършил работата - поставяйки коляното си на врата на Флойд, за да спре той да диша. Той е смятал, че пагонът го брани. Това не може да продължава. Недопустимо е и ни кара да чувстваме ярост - нулева толерантност към расизма.