Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Пенка Стоянова – символът на Пловдив

Пенка Стоянова – символът на Пловдив

18-08-2019 Тема спорт

На 16 август 2019 година българският, европейският и световният баскетбол загубиха една емблема. След тежко боледуване от този свят си отиде Пенка Стоянова. На 69-годишна възраст един от символите на спорта с оранжевата топка у нас издъхна, но завинаги ще остане в съзнанието и спомените на онези, имали честта да я гледат от първо лице. И да се докоснат до магията, която бившият център на Марица и националния ни тим носеше със себе си. „Тема Спорт” ви припомня какво бе и какво ще остане Пенка Стоянова – пример за подражание и атлет, от когото толкова много други са се учили.
„В края на 60-те женският ни баскетбол е в лек застой. Предстои смяна на генерациите и както винаги се получава в такива моменти, преходният момент бива белязан със спад. Той обаче не се изразява толкова драстично в резултатите, които националният ни тим бележи. Причината за това е, че на хоризонта изгрява звездата на нова бъдеща легенда, която да поеме палката от Ваня Войнова и Ница Борисова. Момиче, което се отличава с невероятни умения и компенсира недотам високия си ръст с други качества. Пенка Стоянова се извисява на скромните за център 182 см, но за сметка на това притежава невероятно лека ръка, отличен отскок, страхотен усет за пласиране и пъргавина, с които смайва далеч по-високите от нея съпернички. Бъдещата звезда на Марица е човекът, който задържа България сред елита на Европа и света в края на 60-те и началото на 70-те години.
Зад гърба си тя има 8 участия на европейски първенства, в които печели един сребърен и един бронзов медал. Записва името си и сред момичетата, които играят на световното първенство в Прага през 1967-а, когато България заема седмата позиция. Безспорният връх обаче са олимпийските игри в Монреал 1976 и Москва 1980 г. В тях националките ни постигат ненадминати и досега, а и най-вероятно изобщо в бъдеще резултати – трето и второ място. Името на Стоянова обаче е записано със златни букви не само в историята на представителния отбор на България. Не, тя е нещо като символ на баскетбола в Пловдив. Мястото, което не сменя през цялата си кариера, с изключение на два сезона, които изкарва в Италия в зенита на баскетболния си живот. С отбора на Марица Пенка прави немислимото – спира хегемонията на софийските клубове. Именно пловдивчанки са първият тим, който печели титлата на страната извън столичните състави. Това става през 1971-а, 26 години след като се изиграват първите финали в шампионата. Отборът достига и до най-големите си успехи малко по-късно, през 1979 и 1980 г., когато в два поредни сезона играе финали за купата „Лиляна Ронкети“.
Началото е поставено през 1965 година. Едва на 15 Стоянова заминава от родния Карлово за Пловдив, за да играе баскетбол. Още от малка тя е запленена от спорта и от невероятните постижения на легендите в спорта преди нея. Пенка бързо грабва окото на Тенчо Начев и става неизменна част от Марица, който впоследствие се превръща в един от най-големите отбори в България и Европа. Наставникът гласува доверие на младия нешлифован диамант в лицето на Стоянова. Той се превръща като втори баща за нея, дава й съвети, помага й да развие потенциала, с който разполага, не спира да я окуражава и подкрепя. Заедно те изкачват най-големите върхове в историята на клуба, на който Пенка е дългогодишен капитан. Само две години след като става част от Марица, талантът й не остава незабелязан и тя вече е част и от националния тим. Дебютира директно на световното първенство в Прага, но за нейно съжаление то се оказва и последният мондиал, на който играе. 10 години по-късно, през 1979-а в Сеул не участват национални тимове на страните от социалистическия блок и това лишава България от шанс да се бори за отличията.
Върховете в кариерата на Стоянова не са един и два. Сред най-паметните моменти обаче си остават участията й с националния тим на европейското първенство през 1970-а и на олимпийските игри през 1976-а. В Ротердам, когато е едва на 20 години, Пенка буквално помита конкуренцията, която се изпречва на пътя й. Тя тепърва се изгражда като лидер на България в период, когато женският ни баскетбол е в преход. Центърът обаче се откроява сериозно над останалите. Макар тя самата да не го признава и да не се самоизтъква, специалистите са категорични – уникална състезателка, с качества на световна звезда. Първенството в Холандия се развива по най-добрия начин за националките. Водени от Стоянова, те са безкомпромисни в груповата фаза. Още в първия си мач лъвиците се справят с коравия тим на Чехословакия със 77-74 след 26 точки на Пенка. Тя продължава да е топреализатор на отбора ни, който не познава вкуса на поражението в 5 поредни мача. Нашите са на път да стигнат до финала, но в решителния сблъсък изненадващо отстъпват на Франция с 64-69. На полувремето България води с 35-34, но Стоянова излиза за 5 нарушения в края, а съперникът се възползва от този факт и успява да обърне развоя на мача. Така нашите момичета трябва да спорят за третото място с Югославия, съперник, който вече са преодолели в групата си. Усилията на Пенка обаче се оказват недостатъчни. Нейните 21 точки не стигат и югославянките, водени от Мария Вегер-Демсар, печелят със 77-66. Стоянова обаче попада в идеалния отбор на Европа и завършва първенството сред топреализаторите със средно по 21,4 точки.
Шест години по-късно България дебютира на олимпийски игри. В Монреал нашите правят фурор и спечелват бронзовите медали, успех, който впоследствие е подобрен през 1980-а в Москва. Пенка е в основата и на двете отличия, но е над всички именно в Австралия, където завършва със средно по 19,2 точки от 5 срещи, или на трето място като реализатор на Игрите. Участие в турнира вземат 6 отбора. Всички те играят в една група по схемата всеки срещу всеки. Националките започват с драматична победа над Чехословакия с 67-66. На полувремето губят с 33-36, но силната игра на Пенка, която приключва със 17 точки, и на нейните съотборнички води до обрат и много ключов успех. В следващите два кръга обаче лъвиците са безпомощни срещу СССР и САЩ, преди отново да се върнат на победния ход срещу Япония и Канада, а с това да грабнат и третото място на олимпиадата още при дебютното си участие в нея.
Показателен за класата на Пенка Стоянова е фактът, че повече от 20 години, след като прекратява кариерата си, тя не е забравена от баскетболна Европа. През 2008-а центърът е поканен като почетен гост на мача на звездите на Евролигата. Честта е много голяма, тъй като освен нея на събитието присъстват само още 4 други световни звезди. Двубоят се провежда във Видное край Москва. Легендите са представени пред 4000 зрители в залата по време на почивката. Получават специални награди за приноса към спорта в световен мащаб. „Това бе признание не само за мен, но и за България. В момента ситуацията с баскетбола и със спорта като цяло у нас не е добра. Наистина бе невероятно чувството да съм там сред всички тези хора”, споделя преживяването Стоянова.
Из архивите на „Тема Спорт”