Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Пламен Марков пред

Пламен Марков пред "Екип": Аз наложих Юри Джоркаеф

08-10-2017 Тема спорт

Щях да остана във Франция, ако ми бяха признали дипломата, казва бив??ият халф на Метц и Гренобъл

Гостуването на Франция в София бе добър повод за тамо??ните медии да потърсят за интервю Пламен Марков. 60-годи??ният директор в ЦСКА все още не е забравил годините, които прекара в Метц и Гренобъл в края на 80-те. Той все още говори и езика. Спомня си с носталгия за времената във Франция, отговаряйки на въпросите на "Екип". Сравнявайки се с някой от дне??ните играчи, той се описва като Марко Верати: "Не бях груб играч. Когато получавах жълти картони, това бе за протест".

Юг С??ОН??С
EQUIPE

Пристигането му в Метц
Най-силният момент е подписът ми с Метц (през 1985). Бяхме заедно с президента Карло Молинари, един голям господин. В онази епоха бе много трудно за един играч да напусне България и да отиде навън. Правилата в ??зточна Европа бяха много стриктни. Няма??е как да излезе??, преди да си навър??ил 28 години. За мен мечтата се превърна в реалност. Не зная защо избрах точно Франция. Една година по-рано имах оферта от Атлетико Мадрид, но не изпълнявах критериите, наложени от властите. Бях все още твърде млад да изляза в чужбина. Адаптацията бе трудна. Не говорех езика. Но ??ефовете, съотборниците, всички бяха много учтиви, бях добре приет. Само се чувствах неудобно, защото нямах никакъв начин да комуникирам. На терена се получава??е, защото футболният език е универсален. Моят треньор Марсел Юсон ме натовари с големи отговорности. Първата година бързо станах основен играч. Вкарах 8 гола. За чужденец, който тепърва свиква??е, това бе отличен актив. Не зная как отбелязах толкова много. Все пак не забравяйте, че в отбора имахме и един от най-големите голмайстори в първенство - Жюл Боканде.

Отно??енията с Франция
Не мога да кажа, че всичките ми дни от престоя във Франция са били отлични, но няма??е и ло??и моменти. Не съм имал такива нито в личния си живот, нито в професионалния. Не пазя негативни спомени. Франция ми даде много, защото постигнах целта си да завър??а моята кариера в чужбина. Обогати ме като човек, срещнах много невероятни личности, с които останах приятел. Запазих контакт с Бернар Зение (бив?? нападател на Метц), с Ми??ел Етор (бив?? страж на Метц и треньор на вратарите в юно??еския национален отбор) и Бернар Давид (бив?? халф на Гренобъл и сега директор на ??колата на Оксер). Научих много неща във Франция, които ми помогнаха в личния живот. Връщам се там от време на време. В моето семейство сме франкофони, тъй като жена ми уче??е френски в София. Също така имам две дъщери, едната от които следва право в Страсбург пет години. Другата е в Сорбоната. Така че Франция има??е голямо влияние в моя живот. Дали е случайност? Не, мисля, че това е било съдба.

Трансферът в Гренобъл
По онова време регламентът не оторизира??е френските клубове да имат повече от двама чужденци. Ние бяхме аз и аржентинецът Фернандо Сапия. После клубът взе ??отландеца Ерик Блек (1987), така че единият трябва??е да си тръгне. Говорих с ??ефовете, те ме помолиха да помисля. Няма??е как да седя на трибуните, докато другите двама играят. Бях напуснал България заради това. Ето как се разбраха. Метц не ме продаде на всяка цена. ??мах две опции: Со??о и Гренобъл. ??збрах втората, въпреки че клубът бе във Втора дивизия. Градът ми харесва??е, проектът също. Освен това условията бяха много интересни. Подписах договор за 3 години и от втората имах ??анса да започна и треньорска кариера.

Гордостта да наложи Джоркаеф
Първата година в Гренобъл мина много добре с Кристиан Далже като треньор и аз като играч. Но втората година на??ият президент Марк Брайон има??е амбициите да ни вкара в елита. Още след третия мач бяхме 18-и. Един ден той влезе в съблекалнята и каза, че ще сменим треньора, ако не бием. Направихме 1:1 с Лион и Далже си тръгна. На следващия ден президентът ме повика у тях и ми предложи да поема отбора. Бях само на 31 години. Бях изненадан, въпреки че клубът бе наясно, че съм започнал да се обучавам. ??мах клауза да продължа ученето във Франция, макар че бе невъзможно. Така мислих два дни и приех. ??ма??е ??анс да продължа да играя и да бъда треньор едновременно. Но с оглед на това, че все още нямах никакъв опит, ре??их да се концентрирам само върху треньорството. Освен това знаех, че в отбора има един младок - Юри Джоркаеф, който може да ме наследи в средата. Познавах неговите качества. Но някои в отбора не гледаха добре на моята промоция. Така аз ре??их да дам капитанската лента на Юри, който бе едва 20-годи??ен, за да покажа, че аз съм този, който командва. Джоркаеф направи отличен сезон, това бе първата му година като титуляр. После отиде в Страсбург. Това бе много важен трансфер за Гренобъл и гордост за мен. Завър??ихме сезона девети.

Единственото съжаление
Накрая на сезона отидох при Ги Ру в Оксер. Той тогава бе президент на треньорския синдикат. Обясни ми, че трябва да дам диплома, която е призната във Франция, за да продължа да работя в Гренобъл. Свързахме се с министъра на младежта и спорта, но без отговор. Един ден получихме обаждане. Обясниха ни, че комисията се събира само два пъти в годината, но няма??е смисъл да чакаме, тъй като рискувахме така или иначе отговорът да е негативен. Ако ми бяха направили изключение, това ще??е да отвори вратите за всички треньори от ??зточна Европа. Така се наложи да се трансформирам пак в играч. Нямах никакъв проблем с бив??ите съотборници, които бях ръководил. Отново заех мястото на Юри, който вече си бе тръгнал, но имах много контузии. Тялото ми вече бе загубило ритъм. Загубих и желание за игра. След края на договора се прибрах в България. От време на време си казвам, че щях да остана много по-дълго във Франция, ако ми бяха признали дипломата.