Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

26-05-2020 Последният полет на Адурис

Последният полет на Адурис

26-05-2020 Сид ЛОУ, Guardian

Дори човекът, който успя да върне времето назад, в крайна сметка се изчерпа от него. Той бе лишен от идеалното сбогуване заради травма в тазобедрената става, която сега се нуждае от протеза. Попречи му и вирусът, който спря всичко. Има нещо жестоко в начина, по който всичко приключи, но когато той обяви пенсионирането си в сряда, имаше съобщение за неговите фенове: „Не се тревожете за мен“.
В разгара на пандемия, която е далеч по-болезнена и нанесе непоправими щети, неговото отказване няма толкова голямо значение, призна самият Ариц Адурис. Но всъщност не е точно така. Във вторник лекарите му казаха, че

спешно се нуждае от операция

за да може да ходи и живее нормално. Той е на 39. Много стар за футболист, но твърде млад за трансплантация на тазобедрена става. Таранът отлагаше дълго време своето пенсиониране. Трябваше да каже "стоп" след края на сезона, но го направи сега, когато стадионите са празни и пусти. Изигра 780 мача, вкара 285 гола, но никога не спечели голям трофей. Само Суперкупата на Испания през 2015-а, когато отбеляза легендарен хеттрик срещу Барселона. Това бе първото отличие за Билбао след 30-годишна пауза.
Ариц имаше един последен шанс. Една мечта, която живееше с него ежедневно. Атлетик стигна финала за Купата на краля, където би трябвало да се изправи срещу вечния враг Реал Сосиедад от Сан Себастиан. Това е градът, в който самият Адурис е израснал, а дербито е специално. Два клуба с уникална идентичност, култура и общност, които ще се изправят един срещу друг за първи път в директен спор за трофея. Това трябваше да бъде последният мач за 39-годишния нападател. Неговото "довиждане". Едно перфектно сбогуване по сценарий, който обаче не се случи.
„Времето дойде. Много пъти съм казвал, че футболът те напуска, преди да можеш да го напуснеш. За съжаление тялото ми каза "стига". Не мога да помогна на моите съотборници по начина, по който те го заслужават. Това е животът на професионалния спортист. Прост, много прост“, призна той.
Но кариерата му не бе никак проста. Когато беше млад,

караше сърф и сноуборд

обичаше да изкачва планини. Стана толкова добър със ските, че беше подгласник в националните първенства, но това, което наистина искаше, беше да играе футбол. Като дете е част от местния клуб Антигуоко, където е редом до Андони Ираола, Микел Артета, братята Микел и Шаби Алонсо. На 19 отива в Атлетик Билбао, дебютира за дубъла през 2000-а, а в първия отбор срещу Барселона през 2002-а. Останалото, както казват, е история. 18 години по-късно той все още беше тук...
Но в този период имаше и раздели. Игра само три мача, след което вече го нямаше. Отиде в Бургос, после Валядолид. Завърна се през 2006-а на "Сан Мамес", за да си тръгне отново след две години. Решението не беше негово, затова при следващото завръщане през 2012-а бе мотивиран на всяка цена да компенсира загубените години. Да се разбунтува, да се съпротивлява. Да остане за по-дълго. Проблемът е, че вече беше на 31 години. „Но за мен възрастта е само число“, казва той. Затова при него статистиките се подобряваха. Той пристигна, след като бе отбелязал 7 и 10 гола за Валенсия в предните два сезона. В Майорка бе точен 12 и 11 пъти, но в Атлетик остаряваше и всяка година бележеше повече - 14, 16, 18 и 20 пъти.
За националния отбор игра само веднъж през 2010-а, но през 2016 и 2017 бе повикан обратно и се разписа два пъти за родината. На 35 години и 275 дни той стана рекордьор за

най-възрастен реализатор

в историята на националния отбор. Отказа се от футбола, след като вкара 66% от попаденията си в елита на над 30-годишна възраст.
„Никога не съм виждал нещо такова. Обикновено си мислиш, че на 35 нивото ти пада, но вие просто го гледате и не искате лигата да свършва никога. Той е невероятен“, каза бившият му наставник Ернесто Валверде. Висенте дел Боске пък го описа като "уникален случай", а сегашният му треньор Гайска Гаритано го сравни със „състезателен звяр“. В може би най-емблематичния дом в испанския футбол той се превърна в най-голямата икона от всички.
През миналия сезон вкара само 2 гола заради контузията, докато Атлетик се бореше да не изпадне за първи път в историята. Ариц Адурис смяташе да се оттегли, докато все още можеше да ходи, но искаше още една кампания, с която да завърши по правилния начин. „Не бих могъл да спусна завесата така“, каза той, но после дойде коронавирусът и времето отиде твърде далеч за него. Финалът, който трябваше да се играе през април, бе отложен. Билбао и Реал Сосиедад се разбраха да играят, когато позволят на феновете да влязат на стадиона. Дори това да коства евроквота за един от двата тима. Това е дерби, което не можеше да мине без привърженици. Финалът нямаше да означава нищо без тях, но без Адурис чувството пак е същото. „Няма нищо, което бих искал повече от това да мога да играя на финала“, каза той.
Атлетик планираше да удължи неговия договор толкова дълго, колкото е необходимо, за да участва дори за минута на финала, но Адурис все пак няма да го има: „Забравете за мечтания хепиенд. Дойде време за края на това пътуване, което беше прекрасно от началото до края“.
„Марка“ излезе на първа страница със снимка от неговия последен полет.

Задната ножица

на 38 години, с която прониза Барселона в първия кръг на първенството. Топката влетя в мрежата още с първото му докосване и всички си загубиха умовете. „Пожелавам на всички да имат шанса да изпитат какво е да вкараш гол на "Сан Мамес". Не мога да го опиша“, заяви той.
Това бе последният му гол. Най-добрият от всички 285, които е вкарал. Не искаше да си тръгне по този начин, но го направи като герой. С това последно изпълнение неговият дълг е платен завинаги. „Ще ми липсва, но всичко си има начало и край“, завърши Ариц.