Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой По капитаните ще ги познаете

По капитаните ще ги познаете

17-05-2018 Тема спорт

ЦСКА и Левски и този сезон завършват без трофей. Причините за това са много. Не са само в треньорския фактор, селекцията или даден играч. Последното издание на вечното дерби обаче даде някои отговори по неопровержим начин. Така да се каже затвърди впечатленията. Представянето на двама от участниците в мача ни остави без аргументи колкото и понякога да искаме да кажем на черното бяло. Е, няма как. Много стана.
Те са съименници, те са национали, те са юноши на отборите, в които играят, те са капитани. И за пореден път приковаха внимание с изявите си и провокираха бурни коментари сред феновете. Божидар Митрев сбърка при първия гол за ЦСКА, а малко по-късно Божидар Чорбаджийски в опит да върне топката към вратаря изведе Паулиньо на голова позиция и равенството бе възстановено. Ако гафовете на двамата бяха изключение, всеки щеше да махне с ръка и да ги подмине. Но тук говорим за обичайно повтарящо се действие. Натрупванията станаха твърде много, за да се неглижират и да се правим, че нищо не се е случило, че това са грешки на растежа и е необходимо още търпение и подкрепа. Е, колко повече!
Това, че са юноши на грандовете, не ги прави недосегаеми. Все пак трябват качества и реална преценка за възможностите. А ставаме свидетели на огромно самочувствие без никакво покритие на терена. Доказателства за това, колкото искаш…
Митрев е на 31 години. Отиде да попази в Молдова, но бързо го разкриха и бе приютен в родния си клуб. Там зареди гаф след гаф. Но понеже се стигна до ситуация в Левски да нямат алтернатива на вратарския пост, Митрев бе бетониран като титуляр. Независимо от изявите си. Неприятно е, но не малка част от синята публика вече го иронизира, а не го окуражава. Дори вместо Божката го нарича „Неможката”. То не бяха изпускания на топката, то не бяха разминавания, лоши избивания, неточни отигравания с крак, непремерени излизания, голове от корнер… Вярно е, на всеки се случва. Но въпросът е колко често? 31 години е златна възраст за вратарите. Тогава те вече са добили необходимия опит и са в най-зрелия си период. Виждате ли при Митрев подобно нещо? Забелязва ли се някакъв прогрес? Той в момента е капитан на Левски и това казва всичко. Тема на друг анализ е какви ги върши треньорът на вратарите на „Герена”…
Идентична е ситуацията и с Чорбаджийски. Централният бранител вече трети сезон е непоклатим титуляр в ЦСКА. Без значение на представянето си. Само при контузия или наказание отпада от 11-те. Още във В група ясно проличаха възможностите му. Миналата година бяха затвърдени, а сега презаверени. Може да се направи дълъг видеоклип с неподражаемите му изяви. Контактите му с топката, подаванията, придвижването, нарушенията… Уникална история. Най-лошото е, че прогрес не се вижда. Всеки път едно и също.
И двамата Божовци са прекрасни момчета, израснали са в клубовете, за които играят. Няма никакво съмнение, че дават всичко от себе си на терена, че знаят песните на агитката. Тук обаче говорим за футбол. Мястото на феновете е на трибуните, а на футболистите на терена. Има разлика, нали.