Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Първата световна война ни преследва и в Антверпен

Първата световна война ни преследва и в Антверпен

31-01-2020 Хари ЛАТИФЯН

Смяна на режими, промени на пластовете и редица следвоенни решения съпътстват провеждането на олимпийските игри в Белгия през 1920 година. Състезанието на практика е шестото, което се организира след Атина 1896-а, като в резултат на Първата световна война в периода 1914-1918 олимпиадата в Берлин бива анулирана. Така решението Германия да приеме спортния елит през 1916 година се отменя. Вместо това на територията най-вече на Европа през този период има тежка военна битка, която оставя своята следа и върху спортния свят по време на Игрите през 1920-а.
В резултат на решенията от края на Първата световна война България, която е от губещата страна като част от Централните сили, не е допусната до участие на олимпийските игри в Белгия! Решението е взето като една от санкциите, които пораженците търпят. И като се замислим, че спортът и най-вече олимпийските игри трябва да обединяват хората, а не да ги разделят... В онези години обаче принципите на Пиер дьо Кубертен са тотално погазени, а "жертви" освен нашите спортисти са представителите на Германия, Австро-Унгария и Османската империя. Нито един атлет от тези държави не е допуснат до участие, като в резултат на това наказание германците стигат до друго решение. Те отказват да участват на последващите Игри в Париж през 1924-а, като вместо това организират своеобразен турнир на "бойкота", който представлява германски военни игри. Извън списъка остава и Русия. Макар да е от печелившата страна, тогавашната империя не е поканена заради зараждащото се социалистическо движение.
Дори и да не е било това срамно от спортна гледна точка решение, България едва ли е щяла да участва на олимпиадата в Белгия през 1920 година. След поражението в Първата световна война обстановката в страната ни отново е доста напрегната и силно лабилна. Народът няма никакви средства, с които да финансира евентуално изпращане на делегация до Белгия, като правителството на Александър Стамболийски често трябва да сменя министри, търсейки път към заздравяване на обстановката. Така последиците от Първата световна война носят своя отпечатък и върху тепърва зараждащия се по-сериозно организиран спорт в България. И страната ни продължава да пропуска олимпийски игри, макар да дебютира на тях още при първото им издание през 1896 година...
Антверпен добива правото да организира състезанието, след като се провеждат серия от срещи на Международния олимпийски комитет. Още през 1912 година Белгия получава допитване дали иска да приеме надпреварата, но постепенно се появяват и други кандидати. Така през 1915-а сред претендентите да приемат турнира са Антверпен, Лион, Амстердам, Будапеща, Кливланд, Филаделфия, Атланта и Хавана. Във военна обстановка и на база множество преговори между различните членове на МОК в крайна сметка през ноември 1918-а, след приключване на военните действия, от комитета вземат решение да връчат организацията на Белгия, която първа е декларирала готовност да приеме състезанието. Официалната дата, на която Антверпен е обявен за домакин, е 5 април 1919 година.
Забавянето за определяне на града, който да организира олимпийските игри, води до напрежение в кралска Белгия. Страната на практика има по-малко от година, за да се справи с поставените пред нея задачи. Плюсът обаче е наличието на основната част от съоръженията, на които да се състоят състезанията. Все пак Крал Албер I взема решение, че трябва да бъде построен и олимпийски стадион. Изграждането му стартира на 4 юли 1919-а, като срокът, който е поставен за финализирането, е април 1920-а. Белгийците се справят с това, като официалното откриване се провежда успешно пред 12 хиляди зрители.