Ретро Евро 1976: Йежек изгражда гръбнака на шампиона от Слован

Футболистите са толкова объркани от неочакваната победа, че получават трофея с фланелки на ФРГ

„Имахме в състава биткаджии и технични футболисти. Също така мислители, които използваха на терена ума си повече от краката. Но и най-важното – голмайстори! Притежавахме и бързи футболисти. Всички изброени си паснаха идеално - така описва европейските шампиони от Чехословакия героят Антонин Паненка. - Но най-важното беше отборният дух – нашият 12-и играч!“
Заслугата за този прекрасен коктейл е на Вацлав Йежек, смятан за най-добрия чешки треньор в историята, при това в знаменитата конкуренция на световните вицешампиони Витлачил и Петру или такива като Венглош, Ухрин и Брюкнер.
Йежек е свързал треньорската си съдба с пражкия Спарта. През 1965 година той прекъсва хегемонията на Дукла и печели титлата след 10-годишно прекъсване, а в състава блести любимецът на хиляди фенове Андрей Квашняк. Ако трябва да направим паралел с българската история, случващото се е сходно на титлата на Левски в същия сезон с великолепния Аспарухов като лидер.
Със Спарта Йежек печели шест шампионски титли в различни периоди, но играчите на Слован Братислава са гръбнак на отбора му, спечелил европейската титла. Цели шестима от тях са титуляри във финалния мач срещу ФРГ, а на пейката е резервният вратар Венцел. За изграждането на състава около най-големия словашки клуб до голяма степен заслуга има и помощникът на Йежек – Йозеф Венглош. По онова време Венглош, първият чуждестранен треньор в английското първенство, едновременно води и небесносините от Братислава. Именно Венглош (починал преди няколко дни на 85-годишна възраст) ще поеме националния тим от Йежек след отпадането в квалификациите за Мондиал ’78.
На вратата на Чехословакия е футболистът с основни заслуги за титлата – вратарят Иво Виктор. Стражът на Дукла прави буквално чудеса не само на финала, но и в предишния мач срещу Нидерландия. Ключовите му спасявания в първенството, с които предотвратява сигурни голове, са двуцифрено число в само два мача.

Иво Виктор става трети в
анкетата на „Франс Футбол“

за „Златната топка“ през 1976 година, но пък цели пет пъти е избиран за най-добър футболист на страната си. „Вратарят няма нужда да бъде атрактивен и да се набива на очи. Той трябва да прави елементарните и необходими неща, за да опази вратата си“, казва Виктор за стила си на игра.
Пред него се намира цялата защитна четворка на Слован Братислава. Отдясно е Ян Пиварник, който се конкурира за поста с Карол Добиаш от големия словашки съперник Спартак Търнава. До идването на Йежек начело Добиаш е титуляр, но отстъпва мястото си на Пиварник, който междувременно е преминал от Кошице в Слован. Самият Добиаш, с чието име се свързват големите успехи на Спартак Търнава от края на 60-те и началото на 70-те години, е преместен в халфовата линия, където играе на европейското първенство в Югославия.
Антон Ондруш, вкарал в двете врати на полуфинала с Нидерландия, е либерото на тима. На тази позиция той е наложен от Венглош в Слован, след като преди това е пробван на много различни постове. Негов партньор в центъра е Йозеф Чапкович, единственият от играчите на Слован на Евро ’76, който е бил част от тима, спечелил сензационно КНК през 1969 година след успех на финала над Барселона с 3:2. Йозеф и брат му Ян, също част от онзи отбор, преминават в комплект от градския съперник Интер през 1969 година, но първоначално са нападатели. Отново Венглош е човекът, който поставя Йозеф Чапкович в отбрана заради чудесните му способности да се позиционира и отнема топката. Смятан е за

един от най-добрите защитници

в историята на Чехословакия.
Отляво на отбраната е Коломан Гьог, футболистът с унгарски корени, който загива нещастно в автомобилна катастрофа през 1995 година.
В центъра на терена с диригентската палка е Антонин Паненка, мек и техничен футболист, който прекарва почти цялата си кариера в Бохемианс Прага. Паненка получава травма в окото при един инцидент на терена и след него отбягва единоборствата. До такава степен той се притеснява от тях, че не играе, когато съперник е британски тим. Бохемианс е стар и обичан столичен клуб, макар и с малко успехи. Прехвърлил 30-те години, Паненка играе за австрийския Рапид, друг зелено-бял отбор (подобно на Бохемианс), с който все пак става най-накрая и шампион, а по-късно е президент на Бохемианс.
Освен споменатия Добиаш халфовата линия допълва още един играч от словашки тим – Йозеф Модер. Той също е от унгарски произход, а той е в основата на почти всички успехи тогава на скромния Локомотива Кошице, който е част от елитната лига. Модер е човекът, на когото до голяма степен се дължи класирането на Чехословакия за финалите на първенството през 1976 година. Той има 3 гола за цялата си кариера в националния тим, но всички те падат във вратата на СССР в един мач – на четвъртфиналите от европейските квалификации.
В полуфинала срещу Нидерландия в средната линия играе и Ярослав Полак от словашкия Кошице. Негова е задачата да пази Йохан Кройф и той се справя отлично до червения си картон след един час игра, когато влиза грубо в краката на Неескенс, опитвайки се да поправи грешка на свой съотборник. Полак обаче е толкова впечатляващ в тези 60 минути, че независимо от отсъствието си на финала попада в идеалния отбор на първенството.
Двама играчи на Слован са титуляри и по двата фланга на атаката. Вдясно е Мариан Масни, един от футболистите с най-много мачове в националния тим, който до разделянето на Чехословакия отстъпва в това отношение единствено на съотборника си в нападение Зденек Нехода. Мариан Масни надминава славата на своя по-голям брат Войтех, играл за Чехословакия през 60-те. Ако продължим с родствените паралели, любопитен факт е, че той печели титулярното място за сметка на Ладислав Модер, който пък е по-големият брат на съотборника му Йозеф.
На другия фланг е авторът на първия гол във финала Ян Швехлих, чуплив футболист, който е лекувал твърде много контузии в кариерата си. Лидер на атаката е Зденек Нехода, истинска легенда в чехословашкия футбол. Той

играе цели 16 години за националния тим

а след края на кариерата си става мениджър, като негов клиент е Павел Недвед.
Още двама футболисти играят на европейското първенство, което показва, че Вацлав Йежек има твърдо ядро от играчи, независимо от това, че тимът му играе два поредни мача с продължения. Това са защитникът с бомбен удар Ладислав Юркемик от Интер Братислава и добър дузпаджия, както и ветеранът Франтишек Весели от Славия Прага, отлично дясно крило. Весели центрира за гола на Нехода в продълженията на полуфинала и сам слага точка на спора с третото попадение.
Отборът е толкова объркан от неочакваната си победа на финала, че дори не осъзнава елементарен факт: предстои награждаване. Почти всички футболисти на Чехословакия сменят фланелките си със своите съперници. Така става единственият отбор в историята, който получава трофея, облечен в екипите на загубилия финала.