Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Ретро Евро 1976: Йежек изгражда гръбнака на шампиона от Слован

Ретро Евро 1976: Йежек изгражда гръбнака на шампиона от Слован

05-02-2021 Тема спорт

Футболистите са толкова объркани от неочакваната победа, че получават трофея с фланелки на ФРГ

„Имахме в състава биткаджии и технични футболисти. Също така мислители, които използваха на терена ума си повече от краката. Но и най-важното – голмайстори! Притежавахме и бързи футболисти. Всички изброени си паснаха идеално - така описва европейските шампиони от Чехословакия героят Антонин Паненка. - Но най-важното беше отборният дух – нашият 12-и играч!“
Заслугата за този прекрасен коктейл е на Вацлав Йежек, смятан за най-добрия чешки треньор в историята, при това в знаменитата конкуренция на световните вицешампиони Витлачил и Петру или такива като Венглош, Ухрин и Брюкнер.
Йежек е свързал треньорската си съдба с пражкия Спарта. През 1965 година той прекъсва хегемонията на Дукла и печели титлата след 10-годишно прекъсване, а в състава блести любимецът на хиляди фенове Андрей Квашняк. Ако трябва да направим паралел с българската история, случващото се е сходно на титлата на Левски в същия сезон с великолепния Аспарухов като лидер.
Със Спарта Йежек печели шест шампионски титли в различни периоди, но играчите на Слован Братислава са гръбнак на отбора му, спечелил европейската титла. Цели шестима от тях са титуляри във финалния мач срещу ФРГ, а на пейката е резервният вратар Венцел. За изграждането на състава около най-големия словашки клуб до голяма степен заслуга има и помощникът на Йежек – Йозеф Венглош. По онова време Венглош, първият чуждестранен треньор в английското първенство, едновременно води и небесносините от Братислава. Именно Венглош (починал преди няколко дни на 85-годишна възраст) ще поеме националния тим от Йежек след отпадането в квалификациите за Мондиал ’78.
На вратата на Чехословакия е футболистът с основни заслуги за титлата – вратарят Иво Виктор. Стражът на Дукла прави буквално чудеса не само на финала, но и в предишния мач срещу Нидерландия. Ключовите му спасявания в първенството, с които предотвратява сигурни голове, са двуцифрено число в само два мача.

Иво Виктор става трети в
анкетата на „Франс Футбол“

за „Златната топка“ през 1976 година, но пък цели пет пъти е избиран за най-добър футболист на страната си. „Вратарят няма нужда да бъде атрактивен и да се набива на очи. Той трябва да прави елементарните и необходими неща, за да опази вратата си“, казва Виктор за стила си на игра.
Пред него се намира цялата защитна четворка на Слован Братислава. Отдясно е Ян Пиварник, който се конкурира за поста с Карол Добиаш от големия словашки съперник Спартак Търнава. До идването на Йежек начело Добиаш е титуляр, но отстъпва мястото си на Пиварник, който междувременно е преминал от Кошице в Слован. Самият Добиаш, с чието име се свързват големите успехи на Спартак Търнава от края на 60-те и началото на 70-те години, е преместен в халфовата линия, където играе на европейското първенство в Югославия.
Антон Ондруш, вкарал в двете врати на полуфинала с Нидерландия, е либерото на тима. На тази позиция той е наложен от Венглош в Слован, след като преди това е пробван на много различни постове. Негов партньор в центъра е Йозеф Чапкович, единственият от играчите на Слован на Евро ’76, който е бил част от тима, спечелил сензационно КНК през 1969 година след успех на финала над Барселона с 3:2. Йозеф и брат му Ян, също част от онзи отбор, преминават в комплект от градския съперник Интер през 1969 година, но първоначално са нападатели. Отново Венглош е човекът, който поставя Йозеф Чапкович в отбрана заради чудесните му способности да се позиционира и отнема топката. Смятан е за

един от най-добрите защитници

в историята на Чехословакия.
Отляво на отбраната е Коломан Гьог, футболистът с унгарски корени, който загива нещастно в автомобилна катастрофа през 1995 година.
В центъра на терена с диригентската палка е Антонин Паненка, мек и техничен футболист, който прекарва почти цялата си кариера в Бохемианс Прага. Паненка получава травма в окото при един инцидент на терена и след него отбягва единоборствата. До такава степен той се притеснява от тях, че не играе, когато съперник е британски тим. Бохемианс е стар и обичан столичен клуб, макар и с малко успехи. Прехвърлил 30-те години, Паненка играе за австрийския Рапид, друг зелено-бял отбор (подобно на Бохемианс), с който все пак става най-накрая и шампион, а по-късно е президент на Бохемианс.
Освен споменатия Добиаш халфовата линия допълва още един играч от словашки тим – Йозеф Модер. Той също е от унгарски произход, а той е в основата на почти всички успехи тогава на скромния Локомотива Кошице, който е част от елитната лига. Модер е човекът, на когото до голяма степен се дължи класирането на Чехословакия за финалите на първенството през 1976 година. Той има 3 гола за цялата си кариера в националния тим, но всички те падат във вратата на СССР в един мач – на четвъртфиналите от европейските квалификации.
В полуфинала срещу Нидерландия в средната линия играе и Ярослав Полак от словашкия Кошице. Негова е задачата да пази Йохан Кройф и той се справя отлично до червения си картон след един час игра, когато влиза грубо в краката на Неескенс, опитвайки се да поправи грешка на свой съотборник. Полак обаче е толкова впечатляващ в тези 60 минути, че независимо от отсъствието си на финала попада в идеалния отбор на първенството.
Двама играчи на Слован са титуляри и по двата фланга на атаката. Вдясно е Мариан Масни, един от футболистите с най-много мачове в националния тим, който до разделянето на Чехословакия отстъпва в това отношение единствено на съотборника си в нападение Зденек Нехода. Мариан Масни надминава славата на своя по-голям брат Войтех, играл за Чехословакия през 60-те. Ако продължим с родствените паралели, любопитен факт е, че той печели титулярното място за сметка на Ладислав Модер, който пък е по-големият брат на съотборника му Йозеф.
На другия фланг е авторът на първия гол във финала Ян Швехлих, чуплив футболист, който е лекувал твърде много контузии в кариерата си. Лидер на атаката е Зденек Нехода, истинска легенда в чехословашкия футбол. Той

играе цели 16 години за националния тим

а след края на кариерата си става мениджър, като негов клиент е Павел Недвед.
Още двама футболисти играят на европейското първенство, което показва, че Вацлав Йежек има твърдо ядро от играчи, независимо от това, че тимът му играе два поредни мача с продължения. Това са защитникът с бомбен удар Ладислав Юркемик от Интер Братислава и добър дузпаджия, както и ветеранът Франтишек Весели от Славия Прага, отлично дясно крило. Весели центрира за гола на Нехода в продълженията на полуфинала и сам слага точка на спора с третото попадение.
Отборът е толкова объркан от неочакваната си победа на финала, че дори не осъзнава елементарен факт: предстои награждаване. Почти всички футболисти на Чехословакия сменят фланелките си със своите съперници. Така става единственият отбор в историята, който получава трофея, облечен в екипите на загубилия финала.