Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

29-06-2020 Роберто Карлос: Зидан е номер 1 и като треньор

Роберто Карлос: Зидан е номер 1 и като треньор

29-06-2020 Four Four Two

Вярно ли е, че сте кръстен Роберто Карлос на името на известен бразилски певец?
- Да, моят баща му е голям фен. Когато бях малък, не разбирах, но после осъзнах кой е този певец и какво означава за бразилската култура. Сега аз също го харесвам и е голяма чест да бъда кръстен на него.
Само Кафу има повече от вашите 125 мача за Бразилия. Мнозина ви описват и като най-атакуващия бек в историята...
- Просто се опитах да променя идеята, че бекът може да бъде само дефанзивен и нищо повече. В миналото се е играело по-защитно, но аз исках да намеря баланс. Да знам как да играя отзад, но и как да атакувам. Мисля, че в исторически план аз и Кафу имахме голяма роля в тази промяна.
Имахте и огромна сила във вашите крака и огромни бедра. Така ли е било винаги?
- Наследил съм го от баща ми, който има такива крака. Дядо ми също, така че става въпрос за гени, но и за тренировки. За да бъдеш професионалист, не можеш да разчиташ само на дарбата, с която си роден.
Повечето от вашите голове са абсолютни шедьоври. Кой бе най-трудният?
- Всички са гледали

головете ми срещу Франция и Тенерифе

с екипа на Реал, но има и още един за Палмейрас срещу Сао Пауло, когато бях млад. Шут от 30 метра горе в ъгъла.
Срещу Тенерифе завъртяхте топката с бомбен удар почти от флагчето за корнер. Наистина ли искахте да отбележите от тази невъзможна позиция?
- Беше абсолютно съзнателно. От мястото, на което се намирах, нямаше друга опция. Можех само да стрелям, нали? Иначе топката щеше да излезе в аут. Имах само частица от секундата и съм много доволен, че взех точното решение.
Ами онзи легендарен фаул срещу Франция (1997 година). Заложихте топката внимателно, какво значение имаше това?
- Трикът е да поставиш вентила на топката в посоката на удара. Това може да окаже голямо влияние и да се спечели повече сила. Първоначално никой не мислеше, че е възможно да се стреля от тази позиция (над 35 метра), но вятърът помогна и аз успях да направя наистина добра връзка с топката. Трудно е да кажа как точно се получи невероятната траектория. Честно казано, няма обяснение. Бях упражнявал подобни фалцови удари на тренировка, но никога не съм си представял, че ще стане в условията на истински мач. Разбрах, че нашият треньор Марио Загало се е съмнявал, че ще отбележа от толкова далеч. Затова след мача му казах: "Този гол е за теб, въпреки че не ми повярва".
През 1997-а завършихте на второ място в класацията на ФИФА за Футболист на годината след Роналдо. Може би трябваше да ви дадат наградата само заради онзи пряк свободен удар?
- Ха-ха, не. Имайки предвид какво направи Феномена Роналдо в онзи сезон (47 гола за Барса), нямаше как да се сравнявам с него.

Бях горд с моето постижение

защото рядко се случва един защитник да бъде поставен до най-добрите. Приятна изненада.
Отидохте в Реал М година по-рано. Каква бе атмосферата и защо решихте да зарежете Интер?
- Треньорът на Интер Рой Ходжсън реши да ме пуска като нападател, а не като бек. Бях притеснен, че по този начин ще загубя моето място в националния отбор. Ето защо поисках да си тръгна. Ако си спомням точно, президентът на Реал Лоренсо Санс привлече осем играчи, когато аз пристигах. Целта беше да вдигнем титлата до 3 години, но голямата класа в нашия състав ни позволи да скочим с няколко крачки напред. Станахме шампиони още в първия сезон!
12 месеца по-късно спечелихте и Шампионската лига (1998) и точно вие подадохте на Миятович, който отбеляза победния гол срещу Юве на финала...
- Беше специален финал. Реал трябваше да чака 32 години за короната. Беше невероятно да бъда част от един от най-важните голове на турнира. Опитах се да стрелям, но защитник отклони топката и Миятович бе на правилното място в точния момент.
Ваша е и асистенцията към Зидан за онзи велик гол на финала през 2002-а срещу Леверкузен. Вие свършихте трудната работа, нали?
- Много често ме питат за този гол, но аз изобщо не знаех, че Зидан е на това място... Ако трябва да съм искрен, видях мой съотборник в наказателното поле, но не знаех, че е той. Чак после осъзнах, че съм асистирал на един от най-великите футболисти в историята на тази игра! Вярвате или не, аз не видях какво направи той в реално време. Просто зърнах топката в мрежата. Насладих се на красотата на изпълнението по телевизията в съблекалнята. Беше един от най-красивите голове, няма съмнение.

Зизу винаги ми е благодарил

но всъщност аз съм му благодарен, защото имах честта да играя заедно с него.
Вярно ли е, че играчите сте си организирали често пътувания с частни самолети по време на сезона?
- Вярно е, но само след победи. Беше страхотно време. Исках винаги да играем в събота, за да може в неделя да пътувам и да гледам Формула 1 на живо. Винаги съм бил голям фен. Освен това бяхме добри приятели с Михаел Шумахер, Дейвид Култард, Хейки Ковалайнен и Нико Розберг. Наслаждавахме се на животите си, но останахме отговорни, когато става дума за тренировки.
След 11 години вашата кариера в Реал М свърши по начина, по който започна - с титла в Ла Лига при Фабио Капело. Беше ли това перфектен край?
- Беше невероятно сбогуване, след като вече бяхме триумфирали три пъти в ШЛ, но аз исках да играя в Реал дори по-дълго. Имах договор за още една година, но получих добри оферти и реших да си тръгна. Преди да подпиша с Фенербахче, почти отидох в Челси...
Защо не се получи?
- Всичко беше договорено с Челси, имахме искрен разговор с Роман Абрамович, но лондончани настояваха да има клауза за определен брой мачове в договора, с която аз не се съгласих. Това е единствената причина да не играя в Англия.
Какво се случи с Роналдо, който получи конвулсии преди финала на Мондиал 1998 срещу Франция (0:3)? Двамата бяхте в една стая с него, как неговото състояние се отрази на отбора?
- Видях колко му е зле на Роналдо в хотела, но след това, което се случи с него,

нямахме апетит да играем

на финала. Знаехме, че ще загубим още преди мача. Все пак нашият основен играч отиваше към болницата. Минаха много години, да видя Роналдо жив и щастлив е най-важното за мен. Но това, което се случи, не бива да е извинение, защото Франция игра по-добре и заслужено вдигна титлата. Трябва да ги уважаваме. Ако Роналдо беше на 100% готов, може би щяхме ние да спечелим, кой знае? Случката оказа влияние на нашата концентрация, но никой не е виновен.
На Мондиал 2002 се реванширахте и станахте световни шампиони...
- През 2002-а направихме същото, което и 4 години по-рано. Единствената разлика е, че Роналдо този път не беше в болница.
Били сте начело на Акхисар и Сивасспор, както и на Делхи Динамос. Планирате ли пак да бъдете треньор?
- Не в момента. Сега работя като директор на институционалните отношения в Реал Мадрид и съм щастлив. Координирам тренировките на Раул Гонсалес в дубъла, гледам и първия тим под ръководството на Зидан. Зизу беше №1 като играч, сега е №1 и като треньор. Понякога пътувам с отбора, работя за клубната телевизия. Точно това искам в момента. Ние сме семейство. Младите се учат от Серхио Рамос, Марсело, Бензема, Асенсио... Но всички имат една и съща цел.
Някои ви наричат най-добрия ляв бек в историята. Гордеете ли се?
- Лъжа е, че съм най-добрият. По-скоро съм в Топ 10. За мен Бранко е №1 в бразилската история, а по света - Паоло Малдини.