Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

05-06-2016 СЛАВИЯ - ОБЗОР

СЛАВИЯ - ОБЗОР

05-06-2016 Това вече е добрата стара Славия

Тарханов успя да наложи желания от белите модел и след 20 години прекъсване класира тима за Европа

Романтиката в Славия се завърна! След 20 години белите отново ще играят в евротурнирите. Желаният от ръководство и фенове модел най-накрая даде резултат. Столичани заложиха на младостта, примесена с малко опит, и успяха. Славия завърши на четвърто място и след спечелването на Купата на България от ЦСКА се сдоби с квота за Лига Европа.
В един момент белите дори бяха близо до бронзовите медали, като завършиха само на 4 точки зад третия Берое. И ако не бяха странните резултати и мачове на конкурента му, в края напълно заслужено тези отличия щяха да им прилягат.
За Славия с пълна сила през сезона важеше народната мъдрост, че денят се познава по сутринта. Столичани започнаха с две ударни победи 3:0 над Локомотив Пловдив на „Овча купел“ и същия резултат в Благоевград срещу Пирин. Пет от шестте попадения бяха дело на Ивайло Димитров (3) и Жереми Манзоро (2). Старши треньорът Иван Колев започна да налага в средата на терена 20-годишния Янис Карабельов, който през март тази година стигна и до националния отбор. Въпреки последвалата загуба с 0:1 у дома от Черно море белите продължиха с интегрирането на млади играчи от школата - Емил Стоев, Владимир Семерджиев, и постепенно избистряне на стила си. Изключително активни бяха фланговете, на които Колев използваше Карачанаков и Манзоро. Логично през зимата се стигна до техни трансфери в чужбина. Първият подписа с Краковия Краков, а вторият отиде под наем в Анортозис (Кипър). Димитров пък продължаваше да вкарва и на полусезона той вече имаше 6 гола.
През есента обаче основният проблем пред отбора бе липсата на постоянство. След два добри мача като гост - 1:0 над Ботев Пд и 1:1 с Лудогорец, дойде домакинско поражение от Левски с 0:1. Последва срамно отпадане от Спартак Плевен за Купата на България още на първото стъпало - 1/16-финалите. Тук се забелязаха и първите колебания, които леко разклатиха стола на Иван Колев. Стреснат от всичко това, специалистът дръпна ръчната по отношение на започналото налагане на млади играчи. Нещо, което не бе по вкуса на ръководството. Така след втората загуба от Левски - 0:2 на „Герена“, Иван Колев подаде оставка, която бе приета от президента Венцеслав Стефанов.
Поставен леко в цайтнот с решението на Колев, босът на белите реши да заложи на Владимир Иванов-Фугата да води тима в последните три мача до края на есенния дял. По това време елитните състави до 19 и 17 години бяха лидери в своите групи. Резултатът бе светкавичен - Славия записа три победи в трите срещи, без да допусне гол - 1:0 над Монтана, ново 3:0 срещу Локомотив Пловдив и пак класика при визитата на Пирин Благоевград. Всичко бе цветя и бели рози. Това вече добре познатата стара Славия.
Към средата на декември на родния футболен хоризонт се появи ново име. Стефанов покани за треньор руския специалист Александър Тарханов имащ зад гърба си изключителна визитка - наставник и президент на ЦСКА Москва, помощник в руския национален отбор и Спартак Москва, като бе водил още Терек Грозни, Криля Советов, Химки, Урал, Кубан и др. Навсякъде той бе прокламирал желаното от Славия - налагането на млади играчи и тяхното развиване. Какво по-хубаво за столичани от човек, готов да изповядва тяхната философия и модел. Специалист, от когото по-късно, по думите на Венци Стефанов, всички български треньори трябва да се учат. С известно подсилване, предимно от млади играчи, Тарханов публично обяви, че целта е третото място и класиране за Лига Европа. Мнозина не вярваха в поредните надежди на белите, думи, които много пъти са отеквали в „Овча купел“, но накрая оставащи без покритие. На стадион „Славия“ от школата на Левски акостира младият Георги Йомов, за когото тепърва щеше да се говори. Руската надежда Сеердер Сердеров също даде своя принос. Левият бек от Кения Абуд Омар се оказа истинска находка. В тима бе върнат и Борислав Балджийски, който изживя своя втора футболна младост при столичани.
Началото бе доста трудно - в първите си два мача белите не успяха да вкарат - 0:0 с Черно море и Берое. Постепенно обаче нещата си дойдоха на мястото - 1:0 над Ботев в Пловдив, 3:0 над Монтана на „Огоста“, равен с Левски. Това даде надежди на феновете, че този път, след 20 години пауза, Славия наистина ще играе в Европа. Същите тези привърженици обаче не приеха никак добре последвалите три поредни загуби - от Локо Пд на „Лаута“, Пирин Бл у дома и Черно море на „Тича“. Дойде и звучното 0:5 от Лудогорец на „Овча купел“… Агитката скочи на младите играчи, атакува и ръководството, но всичко това бе временно. Футболистите и треньорите не се огънаха, Стефанов отговори подобаващо на феновете и с две победи накрая над Левски на „Герена“ и Монтана у дома белите стигнаха до четвъртата позиция с надежда догодина романтиката вече да е зряла любов, водеща към нови висини.

Тарханов успя да наложи желания от белите модел и след 20 години прекъсване класира тима за Европа

Росен АНГЕЛОВ

Романтиката в Славия се завърна! След 20 години белите отново ще играят в евротурнирите. Желаният от ръководство и фенове модел най-накрая даде резултат. Столичани заложиха на младостта, примесена с малко опит, и успяха. Славия завърши на четвърто място и след спечелването на Купата на България от ЦСКА се сдоби с квота за Лига Европа.
В един момент белите дори бяха близо до бронзовите медали, като завършиха само на 4 точки зад третия Берое. И ако не бяха странните резултати и мачове на конкурента му, в края напълно заслужено тези отличия щяха да им прилягат.
За Славия с пълна сила през сезона важеше народната мъдрост, че денят се познава по сутринта. Столичани започнаха с две ударни победи 3:0 над Локомотив Пловдив на „Овча купел“ и същия резултат в Благоевград срещу Пирин. Пет от шестте попадения бяха дело на Ивайло Димитров (3) и Жереми Манзоро (2). Старши треньорът Иван Колев започна да налага в средата на терена 20-годишния Янис Карабельов, който през март тази година стигна и до националния отбор. Въпреки последвалата загуба с 0:1 у дома от Черно море белите продължиха с интегрирането на млади играчи от школата - Емил Стоев, Владимир Семерджиев, и постепенно избистряне на стила си. Изключително активни бяха фланговете, на които Колев използваше Карачанаков и Манзоро. Логично през зимата се стигна до техни трансфери в чужбина. Първият подписа с Краковия Краков, а вторият отиде под наем в Анортозис (Кипър). Димитров пък продължаваше да вкарва и на полусезона той вече имаше 6 гола.
През есента обаче основният проблем пред отбора бе липсата на постоянство. След два добри мача като гост - 1:0 над Ботев Пд и 1:1 с Лудогорец, дойде домакинско поражение от Левски с 0:1. Последва срамно отпадане от Спартак Плевен за Купата на България още на първото стъпало - 1/16-финалите. Тук се забелязаха и първите колебания, които леко разклатиха стола на Иван Колев. Стреснат от всичко това, специалистът дръпна ръчната по отношение на започналото налагане на млади играчи. Нещо, което не бе по вкуса на ръководството. Така след втората загуба от Левски - 0:2 на „Герена“, Иван Колев подаде оставка, която бе приета от президента Венцеслав Стефанов.
Поставен леко в цайтнот с решението на Колев, босът на белите реши да заложи на Владимир Иванов-Фугата да води тима в последните три мача до края на есенния дял. По това време елитните състави до 19 и 17 години бяха лидери в своите групи. Резултатът бе светкавичен - Славия записа три победи в трите срещи, без да допусне гол - 1:0 над Монтана, ново 3:0 срещу Локомотив Пловдив и пак класика при визитата на Пирин Благоевград. Всичко бе цветя и бели рози. Това вече добре познатата стара Славия.
Към средата на декември на родния футболен хоризонт се появи ново име. Стефанов покани за треньор руския специалист Александър Тарханов имащ зад гърба си изключителна визитка - наставник и президент на ЦСКА Москва, помощник в руския национален отбор и Спартак Москва, като бе водил още Терек Грозни, Криля Советов, Химки, Урал, Кубан и др. Навсякъде той бе прокламирал желаното от Славия - налагането на млади играчи и тяхното развиване. Какво по-хубаво за столичани от човек, готов да изповядва тяхната философия и модел. Специалист, от когото по-късно, по думите на Венци Стефанов, всички български треньори трябва да се учат. С известно подсилване, предимно от млади играчи, Тарханов публично обяви, че целта е третото място и класиране за Лига Европа. Мнозина не вярваха в поредните надежди на белите, думи, които много пъти са отеквали в „Овча купел“, но накрая оставащи без покритие. На стадион „Славия“ от школата на Левски акостира младият Георги Йомов, за когото тепърва щеше да се говори. Руската надежда Сеердер Сердеров също даде своя принос. Левият бек от Кения Абуд Омар се оказа истинска находка. В тима бе върнат и Борислав Балджийски, който изживя своя втора футболна младост при столичани.
Началото бе доста трудно - в първите си два мача белите не успяха да вкарат - 0:0 с Черно море и Берое. Постепенно обаче нещата си дойдоха на мястото - 1:0 над Ботев в Пловдив, 3:0 над Монтана на „Огоста“, равен с Левски. Това даде надежди на феновете, че този път, след 20 години пауза, Славия наистина ще играе в Европа. Същите тези привърженици обаче не приеха никак добре последвалите три поредни загуби - от Локо Пд на „Лаута“, Пирин Бл у дома и Черно море на „Тича“. Дойде и звучното 0:5 от Лудогорец на „Овча купел“… Агитката скочи на младите играчи, атакува и ръководството, но всичко това бе временно. Футболистите и треньорите не се огънаха, Стефанов отговори подобаващо на феновете и с две победи накрая над Левски на „Герена“ и Монтана у дома белите стигнаха до четвъртата позиция с надежда догодина романтиката вече да е зряла любов, водеща към нови висини.

РОСЕН АНГЕЛОВ