Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Светът на Краси Балъков

Светът на Краси Балъков

10-10-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Между реалностите и личните видения на гениалния халф съществува огромна пропаст

Всеки треньор на националния отбор на България трябва да получава в големи порции снизходителност и съжаление от футболната общественост. Задачата му е непосилна и човекът трябва да среща разбиране. На практика възможностите за оперативни действия

са сведени
до санитарния
минимум

България не е в състояние да състави солиден национален отбор поради проста причина – няма в наличност качествен материал. Ще го илюстрирам по елементарен начин – спрете едно дете на улицата и го накарайте да ви каже имената на 11-те в националния отбор. Преди 25 години всяко българско дете щеше да ги изрецитира за 10-15 секунди. Сега ще запецне на второто или третото име.
Дереджето си го знаем, но се появява Красимир Балъков и започва да твори концепция. Не за мачовете с Черна гора и Англия, а за 7-8 години напред. А той, завалията, е назначен временно на тази длъжност. До март или април. Ето тези безумия ни идват вече в повече. Отдавна съм установил, че Красимир Балъков живее в паралелна вселена. Привиждат му се някакви немски методи, иновации, внедряване на челен опит. Изживява се като някакъв спасител. А правомощията му са силно ограничени. Той е поставен за треньор на националния отбор на България – някъде 80-ия по сила в света. Отбор, от който никой по света не се интересува, а в последните години и в България дори. Хората отдавна осъзнаха, че националният ни отбор е част от масовката на УЕФА. Теглят го на „жребието“, после се играят някакви мачове и винаги не се класира. Но преди 15 години имахме дори класиране и пак от това не произтече абсолютно нищо. Три мача, 3 загуби и обратно вкъщи!
Красимир Балъков откри проблемите на българския футбол вчера и написа концепция, а нещата са такива от много време насам. И самият той по никакъв начин

не е показал,
че притежава
способности

да раздвижи блатото. Дори фактът, че с неговата биография е стигнал дотам да оправя българския футбол, е силно обезпокоителен. Ако представата на Балъков за собственото му величие съвпадаше с възможностите му на треньор, днес трябваше да води клуб от Бундеслигата. Нико Ковач например с нищо не го превъзхождаше като футболист, но сега е треньор на Байерн.
Не е да не е получавал шансове. В Бургас му предоставиха всичко, за да реализира пълния си потенциал. След това бе и в Ловеч, а поради някаква причина после на „Армията“ така и не опряха до него. В крайна сметка заради липса на друг го назначиха за треньор на националния отбор. Неговите авери му дадоха и тази компенсация за радостта, която донесе на българския народ в незабравимото американско лято. Но, когато си назначен за минали заслуги, трябва поне да си знаеш мястото и правомощията. В противен случай става дори смешно. Концепциите за българския футбол не са негова работа.
Всъщност Красимир Балъков за пореден път се проваля с трясък. България под негово ръководство загуби 4 мача подред. И поредицата почти сигурно ще бъде продължена. И след всяка загуба Балъков ще ни отвежда в неговия собствен свят,

в градините на
вечното щастие

Подрежда някакви думички, съставя някакви изречения, а здравият смисъл отсъства. Мачът току-що е свършил, българите въобще не са присъствали на терена, а той обяснява напоително колко нормално е всъщност случилото се. Спокоен, уравновесен, уверен в себе си. Като капитана на „Титаник“ пет минути преди корабът да потъне.
Тук е моментът да кажем, че царят е гол. Еузебио никога не стана треньор, както и още една дузина велики легенди. Това, че си играл футбол превъзходно, не означава, че си способен да влезеш в новата роля. При нас от „Четвъртите в света“ не се пробваха като треньори само тези, които не поискаха. Всички останали решиха, че след като са били успешни футболисти, ще станат и успешни треньори. А това са две различни професии. Доказват го Мауриньо, Клоп и много други, които не са били звезди на футболния терен. Но са звезди в треньорската професия. Ако беше толкова лесен пътят между двете професии, най-големият треньор в света щеше да е Марадона. Ама не е! Талантът на футболист не се превръща автоматично в талант за треньор. Но за да разбере тези неща, човек трябва да има усещане. Чувство, което при някои индивиди е изчезнало завинаги. Или пък въобще го е нямало.