Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Светът на Краси Балъков

Светът на Краси Балъков

10-10-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Между реалностите и личните видения на гениалния халф съществува огромна пропаст

Всеки треньор на националния отбор на България трябва да получава в големи порции снизходителност и съжаление от футболната общественост. Задачата му е непосилна и човекът трябва да среща разбиране. На практика възможностите за оперативни действия

са сведени
до санитарния
минимум

България не е в състояние да състави солиден национален отбор поради проста причина – няма в наличност качествен материал. Ще го илюстрирам по елементарен начин – спрете едно дете на улицата и го накарайте да ви каже имената на 11-те в националния отбор. Преди 25 години всяко българско дете щеше да ги изрецитира за 10-15 секунди. Сега ще запецне на второто или третото име.
Дереджето си го знаем, но се появява Красимир Балъков и започва да твори концепция. Не за мачовете с Черна гора и Англия, а за 7-8 години напред. А той, завалията, е назначен временно на тази длъжност. До март или април. Ето тези безумия ни идват вече в повече. Отдавна съм установил, че Красимир Балъков живее в паралелна вселена. Привиждат му се някакви немски методи, иновации, внедряване на челен опит. Изживява се като някакъв спасител. А правомощията му са силно ограничени. Той е поставен за треньор на националния отбор на България – някъде 80-ия по сила в света. Отбор, от който никой по света не се интересува, а в последните години и в България дори. Хората отдавна осъзнаха, че националният ни отбор е част от масовката на УЕФА. Теглят го на „жребието“, после се играят някакви мачове и винаги не се класира. Но преди 15 години имахме дори класиране и пак от това не произтече абсолютно нищо. Три мача, 3 загуби и обратно вкъщи!
Красимир Балъков откри проблемите на българския футбол вчера и написа концепция, а нещата са такива от много време насам. И самият той по никакъв начин

не е показал,
че притежава
способности

да раздвижи блатото. Дори фактът, че с неговата биография е стигнал дотам да оправя българския футбол, е силно обезпокоителен. Ако представата на Балъков за собственото му величие съвпадаше с възможностите му на треньор, днес трябваше да води клуб от Бундеслигата. Нико Ковач например с нищо не го превъзхождаше като футболист, но сега е треньор на Байерн.
Не е да не е получавал шансове. В Бургас му предоставиха всичко, за да реализира пълния си потенциал. След това бе и в Ловеч, а поради някаква причина после на „Армията“ така и не опряха до него. В крайна сметка заради липса на друг го назначиха за треньор на националния отбор. Неговите авери му дадоха и тази компенсация за радостта, която донесе на българския народ в незабравимото американско лято. Но, когато си назначен за минали заслуги, трябва поне да си знаеш мястото и правомощията. В противен случай става дори смешно. Концепциите за българския футбол не са негова работа.
Всъщност Красимир Балъков за пореден път се проваля с трясък. България под негово ръководство загуби 4 мача подред. И поредицата почти сигурно ще бъде продължена. И след всяка загуба Балъков ще ни отвежда в неговия собствен свят,

в градините на
вечното щастие

Подрежда някакви думички, съставя някакви изречения, а здравият смисъл отсъства. Мачът току-що е свършил, българите въобще не са присъствали на терена, а той обяснява напоително колко нормално е всъщност случилото се. Спокоен, уравновесен, уверен в себе си. Като капитана на „Титаник“ пет минути преди корабът да потъне.
Тук е моментът да кажем, че царят е гол. Еузебио никога не стана треньор, както и още една дузина велики легенди. Това, че си играл футбол превъзходно, не означава, че си способен да влезеш в новата роля. При нас от „Четвъртите в света“ не се пробваха като треньори само тези, които не поискаха. Всички останали решиха, че след като са били успешни футболисти, ще станат и успешни треньори. А това са две различни професии. Доказват го Мауриньо, Клоп и много други, които не са били звезди на футболния терен. Но са звезди в треньорската професия. Ако беше толкова лесен пътят между двете професии, най-големият треньор в света щеше да е Марадона. Ама не е! Талантът на футболист не се превръща автоматично в талант за треньор. Но за да разбере тези неща, човек трябва да има усещане. Чувство, което при някои индивиди е изчезнало завинаги. Или пък въобще го е нямало.